Трети март, или символите като завладяване
Трети март умерено може да е българският „ Ден на благодарността “ - да остане формален празник и дружно с общностите на руснаци, финландци, украинци, поляци и румънци да честваме края на руско-турската война и началото на " огромна " България.
Не може обаче да е народен празник, даже и по една най-проста причина – разделя. А националният празник би трябвало да събира. Да припомня на всички, че сме едно – една общественост, един народ, една душа.
Трети март е основан, с цел да каже, че България не е суверенна страна. Това е символичната корона на съветското завземане, „ доказателството “, че България сама не може. Без Русия не може. Това е основата на целия роман, посредством който 150 години и десетки генерации българи живеят в приказката за безкористната съветска помощ, за Дядо Иван, братушките, славяните и православните братя.
Нищо че през тези години отпред на братушките се изредиха Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев, Андропов, Черненко и нито един от тях не страдаше от прекомерна обвързаност към свободата, човешкото достолепие и човешкия живот. Не страда от тези затруднения и сегашният огромен брат.
Тихото завлдаяване е подпечатано и с многочислените улици и булеварди с съветски имена. Символите на българския суверенитет са на " съветска " територия: Народното събрание е на „ Цар Освободител “, Президентството и Министерският съвет – на „ Дондуков “. Кметството на София – на „ Московска “.
Но всичко това е отвън играта на русофили и русофоби.
Русофилите в България би трябвало да са първите, който да застанат твърдо против режима в Москва, тъй като в този момент няма по-голям русофоб от Путин.
" Императорът ", " треторимлянинът ", изпрати войската си да убива и умира, обрече най-малко едно потомство руснаци на беднотия и изолираност. Милиони руснаци по света ще би трябвало да се оправдават с години за това, което техният стопанин им аргументи – на тях, на Украйна и на света.
Много българи поддържат самодържеца. Още повече обаче са отвратени от това, което става. Разделение.
Могат ли през днешния ден посланиците на Русия и Украйна да застанат един до различен на Шипка? Могат ли до Митрофанова да се наредят полският, финландският и румънският дипломат?
Могат ли българите да са дружно на този ден? Не! Не могат, и по този начин ще е дълго време.
Затова, дано да погледнем към някоя българска дата, с която да сме същински горди, която всички обичаме, дано да е знак на българския принос за културата на други нации. Дата, в която светът да види просветена България.
Нека да е 24 май. Всички българи, всеки един от нас, диаспората ни по света ще сме щастливи и обединени, в случай че националният празник е денят на книжовността. И дано следващата година да честваме масово на площада пред катедралния храм „ Св.Св Кирил и Методий “, някогашен „ Александър Невски “.
И последно, само че не маловажно – на 3 март постоянно дърво и камък се пука от студ и не става за празнуване. Краят на май е просто хубост. А майското слънце също е знак.
Не може обаче да е народен празник, даже и по една най-проста причина – разделя. А националният празник би трябвало да събира. Да припомня на всички, че сме едно – една общественост, един народ, една душа.
Трети март е основан, с цел да каже, че България не е суверенна страна. Това е символичната корона на съветското завземане, „ доказателството “, че България сама не може. Без Русия не може. Това е основата на целия роман, посредством който 150 години и десетки генерации българи живеят в приказката за безкористната съветска помощ, за Дядо Иван, братушките, славяните и православните братя.
Нищо че през тези години отпред на братушките се изредиха Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев, Андропов, Черненко и нито един от тях не страдаше от прекомерна обвързаност към свободата, човешкото достолепие и човешкия живот. Не страда от тези затруднения и сегашният огромен брат.
Тихото завлдаяване е подпечатано и с многочислените улици и булеварди с съветски имена. Символите на българския суверенитет са на " съветска " територия: Народното събрание е на „ Цар Освободител “, Президентството и Министерският съвет – на „ Дондуков “. Кметството на София – на „ Московска “.
Но всичко това е отвън играта на русофили и русофоби.
Русофилите в България би трябвало да са първите, който да застанат твърдо против режима в Москва, тъй като в този момент няма по-голям русофоб от Путин.
" Императорът ", " треторимлянинът ", изпрати войската си да убива и умира, обрече най-малко едно потомство руснаци на беднотия и изолираност. Милиони руснаци по света ще би трябвало да се оправдават с години за това, което техният стопанин им аргументи – на тях, на Украйна и на света.
Много българи поддържат самодържеца. Още повече обаче са отвратени от това, което става. Разделение.
Могат ли през днешния ден посланиците на Русия и Украйна да застанат един до различен на Шипка? Могат ли до Митрофанова да се наредят полският, финландският и румънският дипломат?
Могат ли българите да са дружно на този ден? Не! Не могат, и по този начин ще е дълго време.
Затова, дано да погледнем към някоя българска дата, с която да сме същински горди, която всички обичаме, дано да е знак на българския принос за културата на други нации. Дата, в която светът да види просветена България.
Нека да е 24 май. Всички българи, всеки един от нас, диаспората ни по света ще сме щастливи и обединени, в случай че националният празник е денят на книжовността. И дано следващата година да честваме масово на площада пред катедралния храм „ Св.Св Кирил и Методий “, някогашен „ Александър Невски “.
И последно, само че не маловажно – на 3 март постоянно дърво и камък се пука от студ и не става за празнуване. Краят на май е просто хубост. А майското слънце също е знак.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ