Допуснахме провокация на Трети март. Това ще ни струва скъпо!
Трети март 2018 година не бе просто ден, в който България празнува 140 години от освобождението си от османско робство. Този ден допуснахме да се трансформира в една провокация. Тази провокация ще коства скъпо на нас, българите.
Има обстоятелства, които са неопровержими от историята. Първият е манифеста, с който Александър Втори афишира война на Османската империя. Поданиците на съветския император надлежно извършват заповедта и попълнят съветската войска, която навлиза в територията на Османската империя. Руският Патриарх благославя войските и те потеглят.
В резултат на военните дейности e ликвидирана османската власт. На нейно място поетапно възкръсва и българската държавност. Това са исторически обстоятелства и те са неопровержими. Неопровержим факт е и състава на съветската войска, която води военните дейности с османската войска – жители от разнообразни народности, живеещи в рамките на Руската империя. Към императорската войска е и формированието на българските опълченци.
Ние не можем да си позволим да подменяме историята. Не можем да отречем, че войната 1877-1878 е политика на Руската империя. И като всяка империя, по този начин и съветската е имала своите ползи. Няма империя без ползи. Няма война без ползи. Но каквито и ползи да е имал съветският император, то нашият интерес е бил очистване на османската власт и възкресяване на българската държавност. За огромна част от българите този интерес бе изпълнен. За доста българи остана тежката орис да бъдат под непознато ръководство.
И дано да погледнем ориста на тези българи, които не можаха да заживеят в свободна България. Нима историята не помни Илинденско-Преображенското въстание? Постигна ли то свободата на българите останали в рамките на Османската империя? И дано създадем едно отклоняване. Нека погледнем случилото се с арменците, които живееха в Османската империя. И точно поради това би трябвало да ценим Трети март.
Защото без Трети март свободните през днешния ден българи можеше да бъдат към момента жители на Османската империя. И дано незабравяме, че българите допуснахме майката на Васил Левски неиздържайки на глада да се хвърли в кладенеца и прекъсне земния си живот. Нека погледнем ориста на дамата на Ботев. Нека погледнем единствено тези две ориси и преценим дали можехме сами да се освободим? Та ние убихме с апетит майката на Левски и унижихме дамата на Ботев, а ще приказваме, че сме щели да се освободим сами.
Пишейки тези редове съм изцяло наясно и с въздействието на Гръцкия план на Евгений Булгарис върху съветската имперска теория още от времето на Екатерина Велика и неговата пагубна роля за българската история. Но даже и сянката на Гръцкия план не може да промени историческите обстоятелства. Често съм размишлявал за какво българските русофоби не приказват за Гръцкия план. Може би не го познават. В детайлностите на Гръцкия план са скрити доста от проблемите на българите и до през днешния ден. И точно заради неговото непознаване, от страна на българските политици, заплахите скрити в него не са изчезнали.
И в този момент за гнева на Патриарха на Руската Православна Църква. Тези, които с изказванията си го провокираха, допускам, че не могат да оценят случилото се. Днес тези хора разясняват видеозапис с гневния глава на православните руснаци. В същото време не чуват ехото от неговия яд. А то ехото отекна на запад от нас. Като споделям запад не разбирам Запада на Брюксел или Париж. Говоря за Белград.
Та след този съветски православен яд, от Белград пристигна новината, че Сръбската Православна Църква сменя името си и прибавя към сегашното и Печка Патриаршия. За политиците ни това би трябвало да е пронизителен камбанен звън на паника. Дали те могат да схванат този звън на паника? Дано да могат. Защото наследството на Печката Патриаршия директно касае българската история. Водачите на Печката Патриаршия са се наричали „ Отца и оучителя Сръблем и Блъгаром “. В границите на църковната пълномощия на Печката Патриаршия попадали Кюстендил, Разлог, Банско, Самоков и Рилския манастир. Печката Патриаршия е част от великосръбската теория.
Ние българите имаме един израз - „ Къде го чукаш, къде се пука? “ Та желая да кажа, че когато чукаме по Трети март 1878, не знаем къде ще се спука.
Та ето по какъв начин заглъхва ехото от Трети март 2018г.
Дали това няма да бъде начало на една тиха война против ползите на Българската Православна Църква? А освен това развиване на историята да си мислим, че Българската Православна Църква ще има въздействие в Македония, значи сме наивници или цялостни простаци.
И по какъв начин Българската Православна Църква ще помогне на непризнатата Македонска Православна Църква? Та нали диоцеза на Печката Патриаршия се е разпростирал върху земите, в които през днешния ден работи упоменатата Македонска Православна Църква? С смяната на името на Сръбската Православна Църква, включвайки и името на Печката Патриаршия на практика имаме предявяване на искания за разширение на нейния диоцез. А дали няма да има и искания към диоцеза на Българската Православна Църква? За това историята ще покаже.
И да не забравяме за оная комисия, която би трябвало да почиства противоречиви исторически моменти сред историята на България и Македония. Кой ще ни подсигурява, че в дневния ред на тази комисия няма да има документи, които постъпват от държавните и църковните архиви на Москва, Белград, Атина и Истанбул? И в случай че считаме, че това ще бъдат документи, които обслужват българските ползи, значи нищо не сме научили от историята ни.
Размишлявайки върху всичко това си мисля, че е допустимо някои, от предизвикалите с думите си съветския Патриарх, да са получили опорни точки от непознати служби за това. Защото на доктрина те наподобяват като русофоби, а на практика основават условия за увреждане ползите на българския народ, нашата страна и Българската Православна Църква.
И най-после ще завърша с едно разсъждение за неналичието на политическа традиция за поколенията в България. Вече съвсем 30 години живеем при нови политически условия. През тези години се показваха и изчезваха от българската политика редица хора, които назоваха себе си политици и водачи. Въпросът е къде са техните деца и имат ли място в българската политика? С други думи дали сътворяваме политически обичаи за поколенията или продължаваме с политическите еднодневки?
С болежка би трябвало да си признаем, че нашите политици са еднодневки. Нека единствено погледнем синовете и дъщерите на българите, които са били Президенти, Председатели на Народното събрание и Министър-председатели на България. Кой от тези синове и дъщери е в българската политика през днешния ден? Никой… Кой от тези синове и дъщери има възможност да бъде част от българския политически живот? Засега никой…. Изключвам царската ни фамилия, която по предписание е построена на основата на традициите и историята. То и по тази причина еднодневките ни в политиката не могат да одобряват Цар Симеон – те са от разнообразни светове.
Ето за какво не се удивлявам, че до момента в който разрешаваме да ни управляват политически еднодневки, мнозина от тях ще обслужват и непознати ползи. И по този начин те шумно ще бъдат „ фоби “ към някого, а в реалност безшумно ще си получават лептата като „ фили “.
Трети март 1878 година от дълго време е в историята. След тъкмо този Трети март османската власт бе ликвидирана и поетапно се възвърне българската държавност и самостоятелност. В годините по-късно прекомерно постоянно ползите на България и Русия, в следствие Съюз на съветските социалистически републики се разминаваха. Дори сме били в положение на война. Но това не значи, че би трябвало да подменяме смисъла на Трети март 1878 година
Трети март 2018 година към този момент отмина. Плодовете от него можем да берем през днешния ден и на следващия ден ние, а след 50, 100 или 200 години нашите потомци. Ако продължаваме да разрешаваме да ни ръководят политици еднодневки, плодовете ще бъдат горчиви. Ако България се ръководи от политически обичаи и генерации плодовете могат да бъдат с сладки. Това би трябвало да е главният ни урок от Трети март 2018 година.
Има обстоятелства, които са неопровержими от историята. Първият е манифеста, с който Александър Втори афишира война на Османската империя. Поданиците на съветския император надлежно извършват заповедта и попълнят съветската войска, която навлиза в територията на Османската империя. Руският Патриарх благославя войските и те потеглят.
В резултат на военните дейности e ликвидирана османската власт. На нейно място поетапно възкръсва и българската държавност. Това са исторически обстоятелства и те са неопровержими. Неопровержим факт е и състава на съветската войска, която води военните дейности с османската войска – жители от разнообразни народности, живеещи в рамките на Руската империя. Към императорската войска е и формированието на българските опълченци.
Ние не можем да си позволим да подменяме историята. Не можем да отречем, че войната 1877-1878 е политика на Руската империя. И като всяка империя, по този начин и съветската е имала своите ползи. Няма империя без ползи. Няма война без ползи. Но каквито и ползи да е имал съветският император, то нашият интерес е бил очистване на османската власт и възкресяване на българската държавност. За огромна част от българите този интерес бе изпълнен. За доста българи остана тежката орис да бъдат под непознато ръководство.
И дано да погледнем ориста на тези българи, които не можаха да заживеят в свободна България. Нима историята не помни Илинденско-Преображенското въстание? Постигна ли то свободата на българите останали в рамките на Османската империя? И дано създадем едно отклоняване. Нека погледнем случилото се с арменците, които живееха в Османската империя. И точно поради това би трябвало да ценим Трети март.
Защото без Трети март свободните през днешния ден българи можеше да бъдат към момента жители на Османската империя. И дано незабравяме, че българите допуснахме майката на Васил Левски неиздържайки на глада да се хвърли в кладенеца и прекъсне земния си живот. Нека погледнем ориста на дамата на Ботев. Нека погледнем единствено тези две ориси и преценим дали можехме сами да се освободим? Та ние убихме с апетит майката на Левски и унижихме дамата на Ботев, а ще приказваме, че сме щели да се освободим сами.
Пишейки тези редове съм изцяло наясно и с въздействието на Гръцкия план на Евгений Булгарис върху съветската имперска теория още от времето на Екатерина Велика и неговата пагубна роля за българската история. Но даже и сянката на Гръцкия план не може да промени историческите обстоятелства. Често съм размишлявал за какво българските русофоби не приказват за Гръцкия план. Може би не го познават. В детайлностите на Гръцкия план са скрити доста от проблемите на българите и до през днешния ден. И точно заради неговото непознаване, от страна на българските политици, заплахите скрити в него не са изчезнали.
И в този момент за гнева на Патриарха на Руската Православна Църква. Тези, които с изказванията си го провокираха, допускам, че не могат да оценят случилото се. Днес тези хора разясняват видеозапис с гневния глава на православните руснаци. В същото време не чуват ехото от неговия яд. А то ехото отекна на запад от нас. Като споделям запад не разбирам Запада на Брюксел или Париж. Говоря за Белград.
Та след този съветски православен яд, от Белград пристигна новината, че Сръбската Православна Църква сменя името си и прибавя към сегашното и Печка Патриаршия. За политиците ни това би трябвало да е пронизителен камбанен звън на паника. Дали те могат да схванат този звън на паника? Дано да могат. Защото наследството на Печката Патриаршия директно касае българската история. Водачите на Печката Патриаршия са се наричали „ Отца и оучителя Сръблем и Блъгаром “. В границите на църковната пълномощия на Печката Патриаршия попадали Кюстендил, Разлог, Банско, Самоков и Рилския манастир. Печката Патриаршия е част от великосръбската теория.
Ние българите имаме един израз - „ Къде го чукаш, къде се пука? “ Та желая да кажа, че когато чукаме по Трети март 1878, не знаем къде ще се спука.
Та ето по какъв начин заглъхва ехото от Трети март 2018г.
Дали това няма да бъде начало на една тиха война против ползите на Българската Православна Църква? А освен това развиване на историята да си мислим, че Българската Православна Църква ще има въздействие в Македония, значи сме наивници или цялостни простаци.
И по какъв начин Българската Православна Църква ще помогне на непризнатата Македонска Православна Църква? Та нали диоцеза на Печката Патриаршия се е разпростирал върху земите, в които през днешния ден работи упоменатата Македонска Православна Църква? С смяната на името на Сръбската Православна Църква, включвайки и името на Печката Патриаршия на практика имаме предявяване на искания за разширение на нейния диоцез. А дали няма да има и искания към диоцеза на Българската Православна Църква? За това историята ще покаже.
И да не забравяме за оная комисия, която би трябвало да почиства противоречиви исторически моменти сред историята на България и Македония. Кой ще ни подсигурява, че в дневния ред на тази комисия няма да има документи, които постъпват от държавните и църковните архиви на Москва, Белград, Атина и Истанбул? И в случай че считаме, че това ще бъдат документи, които обслужват българските ползи, значи нищо не сме научили от историята ни.
Размишлявайки върху всичко това си мисля, че е допустимо някои, от предизвикалите с думите си съветския Патриарх, да са получили опорни точки от непознати служби за това. Защото на доктрина те наподобяват като русофоби, а на практика основават условия за увреждане ползите на българския народ, нашата страна и Българската Православна Църква.
И най-после ще завърша с едно разсъждение за неналичието на политическа традиция за поколенията в България. Вече съвсем 30 години живеем при нови политически условия. През тези години се показваха и изчезваха от българската политика редица хора, които назоваха себе си политици и водачи. Въпросът е къде са техните деца и имат ли място в българската политика? С други думи дали сътворяваме политически обичаи за поколенията или продължаваме с политическите еднодневки?
С болежка би трябвало да си признаем, че нашите политици са еднодневки. Нека единствено погледнем синовете и дъщерите на българите, които са били Президенти, Председатели на Народното събрание и Министър-председатели на България. Кой от тези синове и дъщери е в българската политика през днешния ден? Никой… Кой от тези синове и дъщери има възможност да бъде част от българския политически живот? Засега никой…. Изключвам царската ни фамилия, която по предписание е построена на основата на традициите и историята. То и по тази причина еднодневките ни в политиката не могат да одобряват Цар Симеон – те са от разнообразни светове.
Ето за какво не се удивлявам, че до момента в който разрешаваме да ни управляват политически еднодневки, мнозина от тях ще обслужват и непознати ползи. И по този начин те шумно ще бъдат „ фоби “ към някого, а в реалност безшумно ще си получават лептата като „ фили “.
Трети март 1878 година от дълго време е в историята. След тъкмо този Трети март османската власт бе ликвидирана и поетапно се възвърне българската държавност и самостоятелност. В годините по-късно прекомерно постоянно ползите на България и Русия, в следствие Съюз на съветските социалистически републики се разминаваха. Дори сме били в положение на война. Но това не значи, че би трябвало да подменяме смисъла на Трети март 1878 година
Трети март 2018 година към този момент отмина. Плодовете от него можем да берем през днешния ден и на следващия ден ние, а след 50, 100 или 200 години нашите потомци. Ако продължаваме да разрешаваме да ни ръководят политици еднодневки, плодовете ще бъдат горчиви. Ако България се ръководи от политически обичаи и генерации плодовете могат да бъдат с сладки. Това би трябвало да е главният ни урок от Трети март 2018 година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ