На 72 годишна възраст почина един от най-големите футболисти на Петрич Димитър Христов Карадалиев
На 7 юни в 12 часа си отиде от този свят най-големият халф за всички времена на Беласица, участник в звездния тим при влизането на тима в А група през 1980 година, Димитър Христов Карадалиев
След няколко месечно лекуване в Петрич, Сандански и София, Димитър Христов Карадалиев умря в ръцете на брачната половинка си. Поклонението ще бъде от 9.30 до 11 часа в ритуалната зала на ритуален дом Петрич, а погребението от 11 часа.
Ето какво описа той в последното си изявление:
Роден е на 11.03.1954 година в Петрич. Първите си стъпки във футбола прави при именития треньор Георги Николов-Шмин. В същия миг му оказва помощ и татко му Христо Карадалиев-също легенда на петричкия футбол, играл в тима на Строител.
Негови треньори в Беласица са Кръстьо Хаджиев и Димитър Харизанов. Дебют при мъжете прави на 16 годишна възраст. Военната си работа отбива в Кюстендил, където дружно с другият именит петрички футболист Костадин Кабранов играят във Велбъжд. След военната работа се завръща още веднъж в Беласица, където негов треньор е Тони Китов. През 1977 и 1978 година треньорът Китов оглавява Пирин Благоевград и го поканва там. По-късно негов треньор в Пирин са Данко Роев, който напускайки благоевградския отбор го кани в Академик София. Но ….. отхвърля. От 1979 година още веднъж се завръща в родния си клуб Беласица Петрич и е част от звездния тим, който за първи път в историята си влиза в А група през 1980 година.
Тук негов треньор е Никола Цанев. По-късно се готви под управлението на наставниците Григор Петков, Иван Зафиров, Георги Николов от Самоков – все в А група. По известни аргументи се откъсва от тима на Беласица и заработва като барман с неговия сътрудник Йордан Попов,също част от звездния тим на Беласица. При назначението за старши треньор на Беласица на Петър Хаджийски-Дульо, в съгласие с тогавашния първи секретар на Градска канализация на Българска комунистическа партия, се връща още веднъж в тима и заиграва в Б група. До 1986 година играе в тима на Беласица, участник в третото равнище на българския футбол – В група, до 32 годишна възраст.
Като незабравим мач дефинира този против Марек на стадион Цар Самуил. Тогава тимът на гостите повежда в резултата. В следствие основния арбитър отсъжда дузпа в интерес на Беласица. Никой от тима на петричкия отбор не се съгласява да я извърши. По треньорски инструкции без значение че е бил осъден да изпълнява наказателни удари е заставен да извърши дузпата. След сполучливо изпълнен углавен удар тимът на Беласица побеждава с 2:1.
Дава висока оценка на треньорите Георги Николов-Шмин, Никола Цанев, Тони Китов и Григор Петков, дали доста за израстването му като футболист. В най-приятелски връзки досега е с централния бранител Йордан Попов, също и с Борислав Хаджиев-Шмайзера и Димитър Димитров-Катеричката.
Изключително висока оценка слага за играта си по време на мача Локомотив Пловдив-Пирин Благоевград, опазвайки именития български футболист, по-късно треньор и началник Христо Бонев. В мача против Хасково като футболист на Беласица отбелязва съдбоносен гол в последната минута за 1:0.
От футболистите, с които е играл, и е следил, дава доста висока оценка на Георги Топалов-Жоро, Иван Велев-Филджана, Стойко Танушев-Ципата, Димитър Малечков, вратаря Георги Филипов-Рейса, Лазар Манчев-Фота, Иван Костадинов-Теди, целия тим, влезнал за първи път в А група през 1980 година. Висока оценка дава и за грижите, които е полагал за неговото израстване като футболист, баща му Христо Карадалиев.
Много афектиран и наскърбен е по тази причина, че посочен като провинен за загубата в злощастния мач против Миньор Перник, дружно с някои от сътрудниците му. Съжалява, че не е облякъл фланелката на юношеския народен тим като играч на Беласица във В група, откакто не го уведомяват от управлението и треньорския щаб на петричкия клуб, и освен това състояние, поканата на селекционера Димитър Дойчинов остана в нечие чекмедже.
Доволен е от това, че по почтен път с игра на терена тимът на Беласица през 1981 и 1983 година съумява да изкара тима на Пирин Благоевград от А група, запазвайки своето място.
След няколко месечно лекуване в Петрич, Сандански и София, Димитър Христов Карадалиев умря в ръцете на брачната половинка си. Поклонението ще бъде от 9.30 до 11 часа в ритуалната зала на ритуален дом Петрич, а погребението от 11 часа.
Ето какво описа той в последното си изявление:
Роден е на 11.03.1954 година в Петрич. Първите си стъпки във футбола прави при именития треньор Георги Николов-Шмин. В същия миг му оказва помощ и татко му Христо Карадалиев-също легенда на петричкия футбол, играл в тима на Строител.
Негови треньори в Беласица са Кръстьо Хаджиев и Димитър Харизанов. Дебют при мъжете прави на 16 годишна възраст. Военната си работа отбива в Кюстендил, където дружно с другият именит петрички футболист Костадин Кабранов играят във Велбъжд. След военната работа се завръща още веднъж в Беласица, където негов треньор е Тони Китов. През 1977 и 1978 година треньорът Китов оглавява Пирин Благоевград и го поканва там. По-късно негов треньор в Пирин са Данко Роев, който напускайки благоевградския отбор го кани в Академик София. Но ….. отхвърля. От 1979 година още веднъж се завръща в родния си клуб Беласица Петрич и е част от звездния тим, който за първи път в историята си влиза в А група през 1980 година.
Тук негов треньор е Никола Цанев. По-късно се готви под управлението на наставниците Григор Петков, Иван Зафиров, Георги Николов от Самоков – все в А група. По известни аргументи се откъсва от тима на Беласица и заработва като барман с неговия сътрудник Йордан Попов,също част от звездния тим на Беласица. При назначението за старши треньор на Беласица на Петър Хаджийски-Дульо, в съгласие с тогавашния първи секретар на Градска канализация на Българска комунистическа партия, се връща още веднъж в тима и заиграва в Б група. До 1986 година играе в тима на Беласица, участник в третото равнище на българския футбол – В група, до 32 годишна възраст.
Като незабравим мач дефинира този против Марек на стадион Цар Самуил. Тогава тимът на гостите повежда в резултата. В следствие основния арбитър отсъжда дузпа в интерес на Беласица. Никой от тима на петричкия отбор не се съгласява да я извърши. По треньорски инструкции без значение че е бил осъден да изпълнява наказателни удари е заставен да извърши дузпата. След сполучливо изпълнен углавен удар тимът на Беласица побеждава с 2:1.
Дава висока оценка на треньорите Георги Николов-Шмин, Никола Цанев, Тони Китов и Григор Петков, дали доста за израстването му като футболист. В най-приятелски връзки досега е с централния бранител Йордан Попов, също и с Борислав Хаджиев-Шмайзера и Димитър Димитров-Катеричката.
Изключително висока оценка слага за играта си по време на мача Локомотив Пловдив-Пирин Благоевград, опазвайки именития български футболист, по-късно треньор и началник Христо Бонев. В мача против Хасково като футболист на Беласица отбелязва съдбоносен гол в последната минута за 1:0.
От футболистите, с които е играл, и е следил, дава доста висока оценка на Георги Топалов-Жоро, Иван Велев-Филджана, Стойко Танушев-Ципата, Димитър Малечков, вратаря Георги Филипов-Рейса, Лазар Манчев-Фота, Иван Костадинов-Теди, целия тим, влезнал за първи път в А група през 1980 година. Висока оценка дава и за грижите, които е полагал за неговото израстване като футболист, баща му Христо Карадалиев.
Много афектиран и наскърбен е по тази причина, че посочен като провинен за загубата в злощастния мач против Миньор Перник, дружно с някои от сътрудниците му. Съжалява, че не е облякъл фланелката на юношеския народен тим като играч на Беласица във В група, откакто не го уведомяват от управлението и треньорския щаб на петричкия клуб, и освен това състояние, поканата на селекционера Димитър Дойчинов остана в нечие чекмедже.
Доволен е от това, че по почтен път с игра на терена тимът на Беласица през 1981 и 1983 година съумява да изкара тима на Пирин Благоевград от А група, запазвайки своето място.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ