„Тренд“: 42% от българите биха поверили детето си на приемни родители
„ Тренд “: 42% от българите биха поверили детето си на приемни родители
Национално представително проучване, извършено през май 2025 година, показва висока социална подкрепа за приемната грижа и трайна промяна в настройките към децата, отглеждани извън родното си семейство. Данните разкриват и съществени систематични бариери, които спъват развиването на приемната грижа в България.
Проучването на организация „ Тренд “, осъществено по поръчка на Националната асоциация
за приемна грижа (НАПГ) в границите на плана „ #МладиНезависими: по какъв начин е допустимо? “, демонстрира, че българите все по-категорично застават зад концепцията за фамилна грижа за всяко дете. 85% от интервюираните дефинират приемната грижа като значима за обществото. За 76% тя е по-добра от грижата в обществени домове.
75% биха одобрили решението на собствен непосредствен да стане приемен родител,
а 67% имат вяра, че приемната грижа обезпечава безвредна и подкрепяща среда за децата. 85% от сънародниците ни нямат нищо срещу децата им да поддържат връзка с деца, отглеждани в приемни фамилии.
42% от анкетираните биха поверили детето си на приемна грижа,
в случай че по някаква причина не могат да се грижат за него. Това е невиждан дял на доверие, изключително поради тежестта на хипотезата.
„ Според мен, става дума за основен пробив в публичното усещане,
т.е. приемната грижа към този момент не е непозната, рискова или стигматизирана тематика. Напротив, за доста българи тя е годна, допустима и даже мечтана форма на грижа, “ разяснява Александър Миланов, изпълнителен шеф на НАПГ.
Данните от изследването демонстрират, че дамите демонстрират по-висока сензитивност и доверие
към приемната грижа. 81% от тях утвърждават непосредствен човек да стане приемен родител (при 70% от мъжете), а 45% я дефинират като „ извънредно значима “ (срещу 35% при мъжете). Хората с висше обучение са доста по-приемащи – 88% нямат срещу децата им да поддържат връзка с деца в приемна грижа (срещу 78% измежду по-ниско образованите).
В столицата се регистрира по-висок дял на отговорите „ не мога да преценява “,
което се пояснява като резултат от дистанцираност към тематиката, поради анонимността на градската среда и по-редки контакти с приемни фамилии. В селата и дребните градове има повече директни взаимоотношения и по-високо доверие, само че там главната преграда е финансовата –
финансовата неустановеност е посочена като проблем от 1/3 от интервюираните отвън огромните градове.
Проучването опровергава остарелия мит, че обществото отхвърля децата в приемна грижа. Едва 6% от родителите декларират, че биха имали срещу личното им дете да има другар от приемно семейство, което е явен сигнал, че стигмата към този момент не е преобладаващ проблем. На напред във времето българите показват три систематични бариери пред приемната грижа –
липса на финансова поддръжка съгласно тях, незадоволителната осведоменост и бюрокрацията.
Данните от изследването демонстрират, че българите не са срещу концепцията за приемна грижа – в противен случай, те са подготвени да вземат участие в нея, само че системата постоянно ги отхвърля още преди да са създали първата стъпка. Липсата на налична информация и
комплицираните административни процеси вършат приемната грижа „ задача единствено за отдадени “.
„ Най-ценният резултат от това изследване е, че доверието към приемната грижа към този момент съществува. Хората не се опасяват от приемната грижа, опасяват се, че страната няма да ги поддържа, в случай че станат част от нея, “ добавя Гинка Илиева, програмен управител на Националната асоциация за приемна грижа.
За да се трансформира приемната грижа в действителна и устойчива опция за всяко дете,
изоставено или краткотрайно лишено от родителска грижа, специалистите показват няколко нужни стъпки, измежду които разпространение на приемната грижа посредством осведомителни акции измежду младите, в градските центрове и измежду ниско образованите групи, както и поддръжка за децата и след приемната грижа, изключително след навършване на пълноправие.
Национално представително проучване, извършено през май 2025 година, показва висока социална подкрепа за приемната грижа и трайна промяна в настройките към децата, отглеждани извън родното си семейство. Данните разкриват и съществени систематични бариери, които спъват развиването на приемната грижа в България.
Проучването на организация „ Тренд “, осъществено по поръчка на Националната асоциация
за приемна грижа (НАПГ) в границите на плана „ #МладиНезависими: по какъв начин е допустимо? “, демонстрира, че българите все по-категорично застават зад концепцията за фамилна грижа за всяко дете. 85% от интервюираните дефинират приемната грижа като значима за обществото. За 76% тя е по-добра от грижата в обществени домове.
75% биха одобрили решението на собствен непосредствен да стане приемен родител,
а 67% имат вяра, че приемната грижа обезпечава безвредна и подкрепяща среда за децата. 85% от сънародниците ни нямат нищо срещу децата им да поддържат връзка с деца, отглеждани в приемни фамилии.
42% от анкетираните биха поверили детето си на приемна грижа,
в случай че по някаква причина не могат да се грижат за него. Това е невиждан дял на доверие, изключително поради тежестта на хипотезата.
„ Според мен, става дума за основен пробив в публичното усещане,
т.е. приемната грижа към този момент не е непозната, рискова или стигматизирана тематика. Напротив, за доста българи тя е годна, допустима и даже мечтана форма на грижа, “ разяснява Александър Миланов, изпълнителен шеф на НАПГ.
Данните от изследването демонстрират, че дамите демонстрират по-висока сензитивност и доверие
към приемната грижа. 81% от тях утвърждават непосредствен човек да стане приемен родител (при 70% от мъжете), а 45% я дефинират като „ извънредно значима “ (срещу 35% при мъжете). Хората с висше обучение са доста по-приемащи – 88% нямат срещу децата им да поддържат връзка с деца в приемна грижа (срещу 78% измежду по-ниско образованите).
В столицата се регистрира по-висок дял на отговорите „ не мога да преценява “,
което се пояснява като резултат от дистанцираност към тематиката, поради анонимността на градската среда и по-редки контакти с приемни фамилии. В селата и дребните градове има повече директни взаимоотношения и по-високо доверие, само че там главната преграда е финансовата –
финансовата неустановеност е посочена като проблем от 1/3 от интервюираните отвън огромните градове.
Проучването опровергава остарелия мит, че обществото отхвърля децата в приемна грижа. Едва 6% от родителите декларират, че биха имали срещу личното им дете да има другар от приемно семейство, което е явен сигнал, че стигмата към този момент не е преобладаващ проблем. На напред във времето българите показват три систематични бариери пред приемната грижа –
липса на финансова поддръжка съгласно тях, незадоволителната осведоменост и бюрокрацията.
Данните от изследването демонстрират, че българите не са срещу концепцията за приемна грижа – в противен случай, те са подготвени да вземат участие в нея, само че системата постоянно ги отхвърля още преди да са създали първата стъпка. Липсата на налична информация и
комплицираните административни процеси вършат приемната грижа „ задача единствено за отдадени “.
„ Най-ценният резултат от това изследване е, че доверието към приемната грижа към този момент съществува. Хората не се опасяват от приемната грижа, опасяват се, че страната няма да ги поддържа, в случай че станат част от нея, “ добавя Гинка Илиева, програмен управител на Националната асоциация за приемна грижа.
За да се трансформира приемната грижа в действителна и устойчива опция за всяко дете,
изоставено или краткотрайно лишено от родителска грижа, специалистите показват няколко нужни стъпки, измежду които разпространение на приемната грижа посредством осведомителни акции измежду младите, в градските центрове и измежду ниско образованите групи, както и поддръжка за децата и след приемната грижа, изключително след навършване на пълноправие.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ