Травмата, която е резултат от сексуално насилие в детството, никога не изчезва. Знам това, защото бях изнасилена от възрастен братовчед, когато бях само на пет години.
Злоупотребата ме постави в тъмната дупка на потиснатата памет – добре познат неврологичен механизъм, позволяващ на мозъка на малко дете да изтрие неописуемото. Травматичните спомени всъщност не се забравят, а се оставят настрана, чакайки да се появи в по-късен живот.
Преминах през тийнейджърските си години, без да осъзнавам ужасяващата тежест, която нося. Но по някакъв начин сякаш тялото ми знаеше какво се е случило: ядох много малко храна, за да контролирам тялото и емоциите си. Развих фобии, сънувах кошмари и се борех да контролирам гнева си. Липсваше ми концентрация в училище и се борех със зависимостите. Не успях да изградя отношения на доверие и любов.
Когато бях на 37 години, спомените за изнасилванията нараснаха. Преминах през дълги терапевтични, съдебни и лични изпитания, за да се излекувам.
Сега съм на 51 години. Най-накрая се чувствам спокоен. Аз съм активист за правата на детето и съосновател на движението Brave. Работя заедно с оцелели и съюзници за прекратяване на сексуалното насилие в детска възраст.
Един от основните фокуси на моята активност днес е да оказвам натиск върху Big Tech да предприеме действия срещу разпространението на материали за сексуална експлоатация на деца в платформи, използвани ежедневно от милиони хора по света.
Когато бях малтретиран през 70-те години, интернет не съществуваше. Сексуалните престъпления, които ми бяха нанесени от този братовчед, не бяха споделени в нито една социална медийна платформа. Така че може да се чудите защо виждам насочването към технологични компании като приоритет.
Десетилетия след като бях изнасилена, през 90-те години, научих, че този братовчед е луд по интернет и ще прекарва дни в него. До ден днешен ми е гадно да си помисля за материалите със сексуално малтретиране на деца (CSAM), до които той може да е имал достъп и да ги споделя онлайн. Възмущава ме, че технологията е напреднала толкова много оттогава, но предпазните мерки за децата са оставени в праха й.
Когато бях малтретирана, болката ми беше толкова голяма, че мозъкът ми я потискаше. Можете ли да си представите преживяванията на деца, чието насилие циркулира в интернет?
Днес милиони деца са хванати в безкраен цикъл на повторно травматизиране.
Само през 2022 г. Националният център за изчезнали и експлоатирани деца CyberTipline получи повече от 32 милиона сигнала за предполагаеми материали за сексуална експлоатация на деца, идващи от цял свят.
Не говорим за малък брой престъпници в някое ъгълче на тъмната мрежа. Сексуалното насилие над деца онлайн е широко разпространено и често се извършва от членове на кръга на доверие на детето.
Стига толкова. Време е за решителни действия за прекратяване на тази глобална криза.
Компаниите за социални медии, технологии и игри поставят печалбите си над безопасността на децата и създават продукти и услуги, които позволяват сексуалното насилие в детска възраст да тлее.
Тези технологии могат да бъдат невероятни сили за добро и източници на забавление, връзка и възможности за всички, включително млади хора и деца. Но точно като тези, които правят играчки, коли, дрехи и други широко използвани продукти, създателите на тези технологии имат отговорност да изградят предпазни мерки, проверки и механизми, за да гарантират, че те не причиняват вреда на потребителите.
Технологичните компании и мозъците, които са ги създали, имат десетилетия опит в навигирането в дигиталния свят. Те показват отново и отново, че могат бързо и ефективно да преоткрият, обновят и адаптират своите продукти, за да ги направят по-привлекателни, по-лесни за използване и по-печеливши.
Така че, когато вдигат рамене и казват, че нямат инструментите за откриване, докладване и премахване на CSAM от техните платформи – и за да бъде ясно, това включва „Категория A“ онлайн CSAM, включително изнасилването деца и дори новородени, което се е удвоило от 2020 г. насам – знаем, че те просто дават приоритет на крайната си сметка.
Технологичните компании имат уменията и ресурсите да изградят защитата, от която се нуждаем, за да защитим децата. Това, което те нямат, е волята да инвестират и да разгърнат тези възможности.
Но отговорността не свършва с технологичните компании. Какво ще кажете за правителствата и регулаторите? Защо не правят нещо? За какво съществуват, ако не за защита на гражданите от безотчетна власт, за регулиране на бизнеса с цел предотвратяване на вреда и експлоатация и защита на човешките права?
Като френски гражданин и оцелял, намирам за непоносимо, че повече от 60 процента от докладваните CSAM се хостват в Европейския съюз.
Европейските лидери могат и трябва да спрат това. Има предложено законодателство – Регламент на ЕС за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца офлайн и онлайн – което ще направи задължително доставчиците на услуги да докладват за сексуално насилие над деца на своите платформи и да предупреждават властите, така че хищниците да могат да бъдат изправени пред правосъдието.
Това е уникална възможност да спасите милиони деца от травми през целия им живот. Докато проблемът със сексуалното насилие над деца онлайн се изкачва в политическия дневен ред по целия свят, в Обединеното кралство, Съединените щати, Африканския съюз и извън него, ЕС има възможност да създаде мощен прецедент, като гласува за защита на децата и подвеждане под отговорност от технологичните компании .
Така че имаме нужда европейските правителства да бъдат смели и смели. Нуждаем се от тях да се изправят по-високо пред лицето на съмняващите се, клеветниците и разрушителите. Ето защо, докато предложението достига критични етапи на дебат в Европейския парламент, оцелелите от Движението за смелост, младежките активисти и съюзниците предприемат колективни действия в Брюксел и в цяла Европа.
Днес сме в Брюксел, за да гарантираме, че децата и оцелелите са на първо място. Няма да позволим законодателството да бъде смекчено или да бъде опетнено доверието в него от насилниците на Big Tech и техните поддръжници.
Когато си помисля за това, което претърпях и годините на травма, която преодолях, нещото, към което непрекъснато се връщам, е: „Когато бях изнасилена, интернет не съществуваше.“
Познавам оцелели, които са били сексуално малтретирани и след това са пострадали от разпространението на това насилие в интернет. Едно момиченце беше изнасилено от баща си в продължение на няколко години. Изображения на тези престъпления са обиколили интернет повече от 100 000 пъти. Сега тя е на около 30 години и почти не излиза от дома си, защото се страхува, че хората ще я разпознаят по улиците.
Именно заради тези деца и оцелели съм в Брюксел с моите оцелели сестри и братя. Тук сме, за да кажем на членовете на Европейския парламент и на държавите-членки на ЕС: „Ние ви наблюдаваме. Не ни проваляйте и не проваляйте децата.“
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
