Стоян Ставру: Трансформациите на телесния ужас показват колко крехка власт имаме над самите себе си
Трансформацията, която минава през тялото, е значима, тъй като при нея човек внезапно става непознат на самия себе си в личното си тяло. Това е не просто визуализация на някакъв смут, а надълбоко метафизичен въпрос. Това сподели Стоян Ставру – създател, преподавател, правист, мъдрец и началник на cекция " Етически проучвания “ към Българската академия на науките, в предаването " Сториборд “ на радио " Фокус “ . Повод за диалога е настоящият тазгодишен хорър римейк " Човекът-вълк “, който е с присъединяване на Кростофър Абът и който интерпретира по по-съвременен метод ликантропията.
Темата за трансформацията на човека-вълк е експлоатирана в безброй сюжети, филми, разкази, романи. " Трансформацията на човека-вълк съставлява форма на радикализация на Аз-а – субектът, който черпи някаква особена мощ от място, което е неуловимо, и се трансформира. Това е някакъв спор сред просвета и природа, т.е. това са сили, които са отвън неговия надзор, само че въпреки всичко е радикализация на Аз-а. Той получава невероятна мощ, която го трансформира в необикновено мощен фактор в средата, в която действа “, изясни Ставру.
Насекомизацията, т.е. превръщането на индивида в нещо, което прилича насекомо, е по-модерен тип промяна. На този сюжет е основан филмът " Мухата “ на Дейвид Кроненбърг от 1986 година, също римейк на по-старо заглавие. " Ако човекът-вълк е знак на автономията и силата и има патриархално-митологичен подтекст, то насекомото е по-скоро модел за разрушение на самостоятелния Аз и основаване на една многобройност и причинност “, разяснява юристът. Философът и теоретик Рози Брайдоти счита, че технологиите основават една нова визия за трансформациите в човешкото тяло и дават повече сюжети за промяна към насекомо. Тя съпоставя насекомото с анорексичното тяло. " То се отхвърля от тежестта на материалността. То е леко и ефирно, дехуманизирано, утопично и постоянно в някакъв смисъл, отклоняващо се от човешката органика, само че софтуерно и механически усъвършенствано “, изясни философът.
Според Стоян Ставру процесът на промяна през днешния ден е обвързван не просто с разрушаването на закрепените категории на човешкото, само че и с търсенето на постхуманистични или трансхуманистични сюжети за бъдещето. " Това какво ще вършим с тялото си, което явно е уязвимо и ни прикрепя към една територия, която може и да загубим в близко, приблизително или далечно бъдеще, ни кара да търсим разнообразни трансформации. Когато ги направляваме е окей, само че в случай че то внезапно вземе контрола и ние загубим личната си индивидуалност, това е една дехуманизация преди пост- и трансхуманистичното бъдеще, която е коренно рискова за антропоцентричното мислене. Така че всевъзможни трансформации на телесния смут демонстрират в действителност какъв брой нежна е властта, която ние имаме като хора върху самите себе си даже “, обясни гостът.
Водещият Благой Д. Иванов пък изброи още няколко кино заглавия, чиято тематика е трансформацията, измежду които са " Веществото “ на Корали Фаржа (номиниран за 5 награди " Оскар “) и " Катастрофа “ на Кроненбърг (създаден по претекстове от едноименния трансгресивен разказ на Джеймс Балард).
Темата за трансформацията на човека-вълк е експлоатирана в безброй сюжети, филми, разкази, романи. " Трансформацията на човека-вълк съставлява форма на радикализация на Аз-а – субектът, който черпи някаква особена мощ от място, което е неуловимо, и се трансформира. Това е някакъв спор сред просвета и природа, т.е. това са сили, които са отвън неговия надзор, само че въпреки всичко е радикализация на Аз-а. Той получава невероятна мощ, която го трансформира в необикновено мощен фактор в средата, в която действа “, изясни Ставру.
Насекомизацията, т.е. превръщането на индивида в нещо, което прилича насекомо, е по-модерен тип промяна. На този сюжет е основан филмът " Мухата “ на Дейвид Кроненбърг от 1986 година, също римейк на по-старо заглавие. " Ако човекът-вълк е знак на автономията и силата и има патриархално-митологичен подтекст, то насекомото е по-скоро модел за разрушение на самостоятелния Аз и основаване на една многобройност и причинност “, разяснява юристът. Философът и теоретик Рози Брайдоти счита, че технологиите основават една нова визия за трансформациите в човешкото тяло и дават повече сюжети за промяна към насекомо. Тя съпоставя насекомото с анорексичното тяло. " То се отхвърля от тежестта на материалността. То е леко и ефирно, дехуманизирано, утопично и постоянно в някакъв смисъл, отклоняващо се от човешката органика, само че софтуерно и механически усъвършенствано “, изясни философът.
Според Стоян Ставру процесът на промяна през днешния ден е обвързван не просто с разрушаването на закрепените категории на човешкото, само че и с търсенето на постхуманистични или трансхуманистични сюжети за бъдещето. " Това какво ще вършим с тялото си, което явно е уязвимо и ни прикрепя към една територия, която може и да загубим в близко, приблизително или далечно бъдеще, ни кара да търсим разнообразни трансформации. Когато ги направляваме е окей, само че в случай че то внезапно вземе контрола и ние загубим личната си индивидуалност, това е една дехуманизация преди пост- и трансхуманистичното бъдеще, която е коренно рискова за антропоцентричното мислене. Така че всевъзможни трансформации на телесния смут демонстрират в действителност какъв брой нежна е властта, която ние имаме като хора върху самите себе си даже “, обясни гостът.
Водещият Благой Д. Иванов пък изброи още няколко кино заглавия, чиято тематика е трансформацията, измежду които са " Веществото “ на Корали Фаржа (номиниран за 5 награди " Оскар “) и " Катастрофа “ на Кроненбърг (създаден по претекстове от едноименния трансгресивен разказ на Джеймс Балард).
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ