Транс Бутанската пътека съединява цял Бутан в продължение на векове
Транс Бутанската пътека е преживяване, което всеки човек би трябвало да си подари. Дължината от близо 400 километра предлага и достъп до повече от 400 културни обекта. На всеки километър може да откриете част от историята. На 28 септември точно кралят на Бутан прави обиколката със стотици деца през цяла Тронгса. Ремонтът продължава повече от 60 години и в този момент е отворен още веднъж за туристи и локални хора.
Известен е като част от пътя на коприната и датира хиляди години обратно в историята, позволявайки бързо прекосяване сред изтока и запада. Преди 500 години през целия път се издигат най-различни замъци. Будистите ще следват свещените местоположения и ще стартират да строят храмове. Създава се цяла система за връзка и през годините този път е видял промяната на най-различни политически сили.
Преди Бутан да получи самостоятелност от Англия и да се трансформира в страна през 1907 година, именитият път разрешава да бъде един от най-красивите пътища на цялото Хималайско кралство. Благодарение на него, всички знаят какво се случва от единия до другия край. Така години наред има отбрана от възможни набези, терористични групи и най-различни други тествания. За към 50 години, този път ще е единствената връзка за обиколка на местоположението.
През 50-те години на предишния век ще стартира градежът на автомагистрала през цялата страна. Веднъж откакто тя се приключва, започваме да виждаме и по-честата приложимост, докарването на коли и въвеждането на най-различни транспортни системи. Пътят се изоставя и времето стартира да унищожава всеки мост и да разделя околните села и точки.
Тук на помощ идва една канадска организация, която се стреми да затопли връзките с кралството. През 2018 година се събират фондове и пътят се възвръща. Възстановяват се повече от 18 основни моста, както и повече от 10 хиляди стъпала. Работата продължава и по време на пандемията.
За по-голяма сигурност, всеки един странник има правото да измине дистанцията, само че ще би трябвало да наеме локален гид, тъй като разходката лишава повече от 27 дни. Човек може да употребява и колело, само че постоянно би трябвало да има по-опитен кадър, с цел да преведе цялата група. За още по-голям триумф, държавно управление стартира да продава карти и пуска цифрова апликация, с цел да разреши лесното насочване.
Причината този път да е културно завещание е, че всеки локален споделя по една история, а гидовете са почнали пътешествието си още като дребни. За мнозина това е физическо тестване, само че на края на тази експедиция човек си потегля с освен това от мускули на краката – опция да усети достоверния Бутан и да види по какъв начин в миналото това малко кралство е съумяло да се резервира в едно нападателно време.
Всяко едно дете, което е под 18-годишна възраст е задължено да работи най-малко една година върху този път и да учи националната историческа стратегия. За премия се оферират медали, документ и право да се трансфорат в гид, в случай че това е тяхната упоритост.
По време на разходката, която най-често стартира от Западен Бутан, можете да откриете прохода Дочула. Разкрива се панорама към Хималаите. Тук могат да се открият към 108 дребни монумента за слагане на молебствия и удостояване на боговете. Всички те са издигнати в чест на 4-те краля за рождените им дни.
След още към 150 километра може да откриете Пунакха. Намира се в съвсем централната част на Бутан и е столица на кралството сред 1637 година и 1907 година Разделя се от две реки – Фо Чу и Мо Чу. Това е и втората най-голяма цитадела в страната. Тук се пази и тялото на Жадбрунг Нгаванг Намгил – тибетски духовник, който съумява да помогне за обединяването на районите в Бутан през 1634 година Традиционни храни като червен ориз и специфични картофи могат да изненадат всеки един веган.
Друга забавна локация е Пема Чолинг Шедра. По предписание ще открием, че Бутан резервира равенството сред мъжете и дамите. Всички имат право да имат кариера и да се развиват свободно. Има тъждество в заплащането, дамата не е задължена да взима семейството на мъжа и още доста други.
В чест на това решение, локалните гидове тук са дами и оферират особено премеждие по една от другите пътеки, направена особено за дамите. През 2001 година се основава една нова стратегия, която подкрепя млади девойки в цялата страна. Подпомагат се девойки в риск и се събират пари за тяхното обучение. Самият път се радва на изключително внимание и сега, а благодарение на рухването на множеството коронавирус ограничения, най-вероятно ще бъде премеждие и за още доста други същински фенове.
