Съединените щати като че ли дават сигнал, че се оттеглят от ролята на активен посредник и призовават Украйна и Русия сами да потърсят път за изход от конфликт
Тръмп не съумя да спре войната в Украйна – нито за 24 часа, нито в границите на три месеца, както твърдеше. Днес медиите цитират Джей Ди Ванс, който признава, че най-вероятно краят ѝ няма да настъпи скоро. Съединените щати сякаш дават сигнал, че се отдръпват от ролята на деен медиатор и приканват Украйна и Русия сами да потърсят път за излаз от спора.
В този миг всички имаме надалеч повече въпроси, в сравнение с отговори. Не знаем какво действително се разисква в по този начин наречените " тихи кабинети ", където публицисти нямат достъп. Имаме единствено косвена информация, върху която градим разнообразни тълкования – всяка маркирана от личните ни упования и хипотези.
Според една от тях, Съединени американски щати просто търсят грациозен метод да се измъкнат от спора. В този сюжет позицията на Тръмп би била: „ Сключихме стратегическа договорка за редкоземни материали и с това гарантирахме съществуването на Украйна. Оттук нататък се оправяйте сами. “
Друга интерпретация е, че Тръмп, под натиска на избрани лобистки кръгове, стартира да поддържа интензивно Украйна. Ако това е правилно, Съединени американски щати ще продължат военната помощ и ще се стремят да засилят икономическия напън върху Русия – доколкото има какво още да се глоби.
При този сюжет обаче, действителностите на бойното поле не се трансформират: Украйна продължава да страда от дефицит на бойци и да преследва момчета и мъже по улиците, които да изпрати на фронта. А помним ли думите на немския министър на защитата Писториус, че " За три месеца Русия създава толкоз оръжия и муниции, колкото целият Европейски съюз създава за една година ”? Бодряшки медийни заглавия от вида " С тези темпове Русия ще има потребност от 300 години, с цел да окупира Украйна “ в грантовите медии са ориентирани към профан и зомбирана аудитория, която рядко си задава основния въпрос: „ А кой ще стои в окопите? “ Както Залужни написа – това е война на безсилие. Целта на Русия е да изтощи украинската войска до степен, в която тя към този момент няма да може да оказва ефикасна опозиция.
В този подтекст, обаче, се пропуща един значим миг: Тръмп не даде гаранции за сигурност, каквито Зеленски изискваше. Това би могло да значи, че Съединени американски щати няма да се намесят директно във военните дейности. А в случай че Съединени американски щати не се намесят, остава под въпрос дали Франция и Англия ще вкарат мироопазващи войски в Украйна - имам предвид тяхната позиция отпреди няколко месеца в жанр " Ще влезем в Украйна, в случай че американците ни пазят ".
Какъв е резултатът? Вашингтон си подсигурява, че Европа и Русия ще останат в трайно враждебни връзки, а опцията за геополитическо доближаване е на практика невъзможна. Така Съединени американски щати могат да запазят икономическото си въздействие върху Европа и да продължат да употребяват спора като инструмент за напън върху Русия.
Важно е да не се подценява и идеологическият детайл: администрацията на Тръмп преглежда Европа освен като стопански съперник, само че и като идеологически конкурент. Континентът остава бастион на демократичния прогресивизъм и знак на глобалисткия ред – модел, който доста от американските консерватори интензивно се стремят да демонтират.
Разбира се, всичко това са единствено хипотези, а действителността може да се окаже напълно друга. Скоро ще разберем.
Ирини Зикидис
В този миг всички имаме надалеч повече въпроси, в сравнение с отговори. Не знаем какво действително се разисква в по този начин наречените " тихи кабинети ", където публицисти нямат достъп. Имаме единствено косвена информация, върху която градим разнообразни тълкования – всяка маркирана от личните ни упования и хипотези.
Според една от тях, Съединени американски щати просто търсят грациозен метод да се измъкнат от спора. В този сюжет позицията на Тръмп би била: „ Сключихме стратегическа договорка за редкоземни материали и с това гарантирахме съществуването на Украйна. Оттук нататък се оправяйте сами. “
Друга интерпретация е, че Тръмп, под натиска на избрани лобистки кръгове, стартира да поддържа интензивно Украйна. Ако това е правилно, Съединени американски щати ще продължат военната помощ и ще се стремят да засилят икономическия напън върху Русия – доколкото има какво още да се глоби.
При този сюжет обаче, действителностите на бойното поле не се трансформират: Украйна продължава да страда от дефицит на бойци и да преследва момчета и мъже по улиците, които да изпрати на фронта. А помним ли думите на немския министър на защитата Писториус, че " За три месеца Русия създава толкоз оръжия и муниции, колкото целият Европейски съюз създава за една година ”? Бодряшки медийни заглавия от вида " С тези темпове Русия ще има потребност от 300 години, с цел да окупира Украйна “ в грантовите медии са ориентирани към профан и зомбирана аудитория, която рядко си задава основния въпрос: „ А кой ще стои в окопите? “ Както Залужни написа – това е война на безсилие. Целта на Русия е да изтощи украинската войска до степен, в която тя към този момент няма да може да оказва ефикасна опозиция.
В този подтекст, обаче, се пропуща един значим миг: Тръмп не даде гаранции за сигурност, каквито Зеленски изискваше. Това би могло да значи, че Съединени американски щати няма да се намесят директно във военните дейности. А в случай че Съединени американски щати не се намесят, остава под въпрос дали Франция и Англия ще вкарат мироопазващи войски в Украйна - имам предвид тяхната позиция отпреди няколко месеца в жанр " Ще влезем в Украйна, в случай че американците ни пазят ".
Какъв е резултатът? Вашингтон си подсигурява, че Европа и Русия ще останат в трайно враждебни връзки, а опцията за геополитическо доближаване е на практика невъзможна. Така Съединени американски щати могат да запазят икономическото си въздействие върху Европа и да продължат да употребяват спора като инструмент за напън върху Русия.
Важно е да не се подценява и идеологическият детайл: администрацията на Тръмп преглежда Европа освен като стопански съперник, само че и като идеологически конкурент. Континентът остава бастион на демократичния прогресивизъм и знак на глобалисткия ред – модел, който доста от американските консерватори интензивно се стремят да демонтират.
Разбира се, всичко това са единствено хипотези, а действителността може да се окаже напълно друга. Скоро ще разберем.
Ирини Зикидис
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ