Издигането в култ на малцинствата, няма как да върви до безкрайност
Тръмп изрече на глас това, което мнозина мислят, а точно, че тази демократична вълна, в някакъв миг би трябвало да спре
Проф. Даниел Вълчев е академични учител, декан на Юридическия факултет на СУ „ Св.Климент Охридски “. Роден е в Бургас, родителите му са от Малко Търново. Той е някогашен министър на образованието в интервала 2005-2009 година. През уикенда проф. Вълчев бе посетител на 18-ото издание на форума „ Черноморска Странджа “ в Ахтопол. Разговаряме с него по настоящи политически тематики:
- Проф. Вълчев, за пръв път Ви виждаме на конгрес на „ Черноморска Странджа “. Какви са вашите усещания от изнесените до този миг отчети?
- Действително пристигам за пръв път и съм впечатлен от научните отчети, които бяха показани. Може би не знаете, само че моите родители са от Малко Търново и преди няколко месеца се видях с проф. Иван Илчев (бившият ректор на СУ „ Св.Климент Охридски “), с който разговаряхме за хипотетичното място на манастира на Свети Григорий. Проф. Илчев ме насочи към Атанас Орачев, който е писал по тази тематика и правил проучвания. Разговаряхме няколко пъти и през днешния ден използвах мотива да дойда тук, с цел да се срещнем. Така влязох в този интелектуален кръг и ще се веселя още веднъж да ме поканят.
- Вие сте човек, който добре познава и проучва политическите процеси. В тази връзка, какво решение виждате за парламентарната рецесия?
- Според мен няма характерна рецесия на парламентарните практики, колкото на разделянето на българското общество. Това е огромният проблем, който по-късно се възпроизвежда в съответните политически решения. Иначе има разновидности. Чисто математически може да се стигне до формула, която да даде държавно управление. Големият въпрос е дали то ще бъде устойчиво и дали ще има ли задоволително поддръжка, с цел да вземе по-тежки решения. За последното не съм оптимист. Смятам, че или ще се образува някакво прекомерно нежно държавно управление, което няма да предприеме съответни ограничения на висотата на обстановката, в която се намираме, или ще се отиде към нови избори. Но в последна сметка това е Демокрацията. Едно време се оплаквахме, че няма избори, а в този момент, че имаме доста постоянно.
- Спечели ли българският парламентаризъм от ситуационните болшинства, които виждаме от началото на 48-ото Народно заседание?
- Нито завоюва, нито загуби. Парламентарните режими са в някаква степен наказани на известни въздействия на аритметиката. В този парламент е ясно, че няма по какъв начин да има държавно управление или каквото решение да се вземе без по някакъв метод да вземат участие или ГЕРБ, или Движение за права и свободи, или „ Възраждане “. Каквото и да стане ще се получи с компромис, в случай че не се стигне до него, ще се отиде на избори.
- Виждате ли завършек на опълчването в политиката? Дори в световен проект виждаме, че Републиканците са по-склонни да предлагат губернатора на Флорида Рон Десантис, в сравнение с спорната фигура на Доналд Тръмп, който съгласно анализатори, е сложил началото на политическата поляризация.
- Не съм склонен с тази ваша констатация. Противопоставяне в политиката постоянно ще има. Върху това се гради цялата система. Що се отнася до Тръмп, то той изрече на глас това, което мнозина мислят, а точно, че тази демократична вълна в някакъв миг ще би трябвало да спре. В последна сметка издигането в фетиш на малцинствата от каквото и да е естество, няма по какъв начин да върви до безконечност, тъй като стават от ден на ден и имат все по-радикални претенции. В един миг някой просто трябваше да каже: „ Добре, само че ние докога ще пазиме малцинствата? А за болшинството няма ли кой да се погрижи? “ Човек към този момент стартира да остава с усещането, че в случай че измежду 1000 души има единствено един еднокрак, то би трябвало да преподаваме на децата, че хората биват два типа – с един и два крайници. Не, хората са с два крайници, просто този човек, е изгубил крайници си и би трябвало да го почитаме, само че не трябва това да изкривява нашите показа за света. Така, че Тръмп не е направил нещо неприятно. Той има специфики в държанието, само че както споделяме ние, юристите, осъзнава свойството и смисъла на постъпките си и може да ги управлява, което не е напълно ясно за сегашния американски президент.
- Идва ли завършек на демократичния ред?
- Във всеки случай светът се развива и това, което сме считали за невероятно преди 15-20 години, през днешния ден виждаме, че е все по-вероятно. Има промени и рано или късно ще се отразят и в политиката. Уточнявам, че либералния ред не е нещо неприятно единствено по себе си, тъй като либерал-демократичната страна, е това, в което живеят западните общества в последните 100 години. Големият въпрос е да не се минава в тези крайности, които ще доведат до дълбока рецесия в нея. И дадох един образец, с правата на малцинствата. Има доста други сходни.
Проф. Даниел Вълчев е академични учител, декан на Юридическия факултет на СУ „ Св.Климент Охридски “. Роден е в Бургас, родителите му са от Малко Търново. Той е някогашен министър на образованието в интервала 2005-2009 година. През уикенда проф. Вълчев бе посетител на 18-ото издание на форума „ Черноморска Странджа “ в Ахтопол. Разговаряме с него по настоящи политически тематики:
- Проф. Вълчев, за пръв път Ви виждаме на конгрес на „ Черноморска Странджа “. Какви са вашите усещания от изнесените до този миг отчети?
- Действително пристигам за пръв път и съм впечатлен от научните отчети, които бяха показани. Може би не знаете, само че моите родители са от Малко Търново и преди няколко месеца се видях с проф. Иван Илчев (бившият ректор на СУ „ Св.Климент Охридски “), с който разговаряхме за хипотетичното място на манастира на Свети Григорий. Проф. Илчев ме насочи към Атанас Орачев, който е писал по тази тематика и правил проучвания. Разговаряхме няколко пъти и през днешния ден използвах мотива да дойда тук, с цел да се срещнем. Така влязох в този интелектуален кръг и ще се веселя още веднъж да ме поканят.
- Вие сте човек, който добре познава и проучва политическите процеси. В тази връзка, какво решение виждате за парламентарната рецесия?
- Според мен няма характерна рецесия на парламентарните практики, колкото на разделянето на българското общество. Това е огромният проблем, който по-късно се възпроизвежда в съответните политически решения. Иначе има разновидности. Чисто математически може да се стигне до формула, която да даде държавно управление. Големият въпрос е дали то ще бъде устойчиво и дали ще има ли задоволително поддръжка, с цел да вземе по-тежки решения. За последното не съм оптимист. Смятам, че или ще се образува някакво прекомерно нежно държавно управление, което няма да предприеме съответни ограничения на висотата на обстановката, в която се намираме, или ще се отиде към нови избори. Но в последна сметка това е Демокрацията. Едно време се оплаквахме, че няма избори, а в този момент, че имаме доста постоянно.
- Спечели ли българският парламентаризъм от ситуационните болшинства, които виждаме от началото на 48-ото Народно заседание?
- Нито завоюва, нито загуби. Парламентарните режими са в някаква степен наказани на известни въздействия на аритметиката. В този парламент е ясно, че няма по какъв начин да има държавно управление или каквото решение да се вземе без по някакъв метод да вземат участие или ГЕРБ, или Движение за права и свободи, или „ Възраждане “. Каквото и да стане ще се получи с компромис, в случай че не се стигне до него, ще се отиде на избори.
- Виждате ли завършек на опълчването в политиката? Дори в световен проект виждаме, че Републиканците са по-склонни да предлагат губернатора на Флорида Рон Десантис, в сравнение с спорната фигура на Доналд Тръмп, който съгласно анализатори, е сложил началото на политическата поляризация.
- Не съм склонен с тази ваша констатация. Противопоставяне в политиката постоянно ще има. Върху това се гради цялата система. Що се отнася до Тръмп, то той изрече на глас това, което мнозина мислят, а точно, че тази демократична вълна в някакъв миг ще би трябвало да спре. В последна сметка издигането в фетиш на малцинствата от каквото и да е естество, няма по какъв начин да върви до безконечност, тъй като стават от ден на ден и имат все по-радикални претенции. В един миг някой просто трябваше да каже: „ Добре, само че ние докога ще пазиме малцинствата? А за болшинството няма ли кой да се погрижи? “ Човек към този момент стартира да остава с усещането, че в случай че измежду 1000 души има единствено един еднокрак, то би трябвало да преподаваме на децата, че хората биват два типа – с един и два крайници. Не, хората са с два крайници, просто този човек, е изгубил крайници си и би трябвало да го почитаме, само че не трябва това да изкривява нашите показа за света. Така, че Тръмп не е направил нещо неприятно. Той има специфики в държанието, само че както споделяме ние, юристите, осъзнава свойството и смисъла на постъпките си и може да ги управлява, което не е напълно ясно за сегашния американски президент.
- Идва ли завършек на демократичния ред?
- Във всеки случай светът се развива и това, което сме считали за невероятно преди 15-20 години, през днешния ден виждаме, че е все по-вероятно. Има промени и рано или късно ще се отразят и в политиката. Уточнявам, че либералния ред не е нещо неприятно единствено по себе си, тъй като либерал-демократичната страна, е това, в което живеят западните общества в последните 100 години. Големият въпрос е да не се минава в тези крайности, които ще доведат до дълбока рецесия в нея. И дадох един образец, с правата на малцинствата. Има доста други сходни.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ