Трактатите на Кисинджър за лидерството ги имам от доста време,

Трактатите на Кисинджър за водачеството ги имам от много време, само че все не смогвам да ги прочета.Сега имам малко време, чета и се възнамерявам.Кисинджър изследва достиженията на шестима държавници, Конрад Аденауер, Шарл дьо Гол, Ричард Никсън, Ануар Садат, Ли Куан Ю и Маргарет Тачър. Общото сред шестимата е, че не следват тълпата и не се стремят да ѝ угаждат. Опитват се да водят хората към по-добро бъдеще и в множеството по случаи съумяват.В множеството случаи постановат личните си визии макар преобладаващите настройки.По тези критерии в актуалния свят съвсем няма водачи – може би ненапълно единствено Макрон и може би Путин, само че ние не можем да преценим задоволително точно дали той се пробва да промени Русия или просто следва настроенията. (Отделен е въпросът дали за положително или зло)Ако се ползват тези стандарти, Тръмп е елементарен популист, а Байдън просто се носи по течението.В края на книгата Кисинджър написа, че западните учебни заведения към момента създават положителни инженери и други експерти, само че отводът да се преподават филантропични дисциплини, да се учи история, философия, политически науки и дори литература и господството на малкия екран и интернет основават просвета, която вади на напред във времето политици, каквито имаме сега – шоумени, актьори и изобщо хора, които не са в положение да провидят няколко години напред. Камо ли десетилетия.Струва си да се прочете.