Премиера на книгата Нищо по-малко от вечност днес във Варна
Тракийският теоретичен институт, филиал Варна, и Тони Маркс канят варненци на представянето на книгата " Нищо по-малко от безкрайност ".
Събитието ще се организира от 17.30 часа през днешния ден, 30 март, в дребната залата на Арт салона в Радио Варна. Входът е свободен.
Водещ ще е Симеон Кулиш - историк - теоретичен секретар на варненския филиал на Института.
" Нищо по-малко от безкрайност " - една приказка, най-страшната, която баба може да опише на своята внучка. Приказката не измислена, а изстрадана, в която има човешки бесове, опиянени от кръв и женска плът. Има вик на злорадо превъзходство и писъци на осквернено моминство. Има мъже - татковци, съпрузи, братя - полудели от тъга и изтощение, че по никакъв начин не могат да оказват помощ на своите. Има рев, стонове и обезумели очи. Има изнурени тела и разранени крайници, препъващи се в камъни и трупове. Има зловоние от разложено и облекла, превърнати в дрипи. Има размах на дълги извити ножове, съпроводен със злокобен смях. И алчни ръце, издърпващи от треперещи пръсти златни пари, нанизи, облекла, вързопи - плячка...
Но отново там, в приказката, измежду цялата безизходност, я има и любовта - онази, огромната, която носи вяра и почиства грехове. Пред нея даже Съдбата не остава равнодушна. Тя страда, тъй като е донесла толкоз болежка, че в този момент може да се издължи само с безкрайност. Всичко друго би било малко!
Събитието ще се организира от 17.30 часа през днешния ден, 30 март, в дребната залата на Арт салона в Радио Варна. Входът е свободен.
Водещ ще е Симеон Кулиш - историк - теоретичен секретар на варненския филиал на Института.
" Нищо по-малко от безкрайност " - една приказка, най-страшната, която баба може да опише на своята внучка. Приказката не измислена, а изстрадана, в която има човешки бесове, опиянени от кръв и женска плът. Има вик на злорадо превъзходство и писъци на осквернено моминство. Има мъже - татковци, съпрузи, братя - полудели от тъга и изтощение, че по никакъв начин не могат да оказват помощ на своите. Има рев, стонове и обезумели очи. Има изнурени тела и разранени крайници, препъващи се в камъни и трупове. Има зловоние от разложено и облекла, превърнати в дрипи. Има размах на дълги извити ножове, съпроводен със злокобен смях. И алчни ръце, издърпващи от треперещи пръсти златни пари, нанизи, облекла, вързопи - плячка...
Но отново там, в приказката, измежду цялата безизходност, я има и любовта - онази, огромната, която носи вяра и почиства грехове. Пред нея даже Съдбата не остава равнодушна. Тя страда, тъй като е донесла толкоз болежка, че в този момент може да се издължи само с безкрайност. Всичко друго би било малко!
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ