Как, кога и къде да пусна детето си на градина? Отговорите са тук!
Тръгването на детска градина на детето постоянно е стресиращ интервал, както за малчугана, по този начин и за неговите родители - пораждат десетки въпроси, неясноти, наситени с страсти от първата по-сериозна разлъка с детето. Всяка година в този обаян кръг се въртят стотици родители, които обаче постоянно срещат едни и същи проблеми и търсят отговорите на сходни питания. Именно това сплотява консултанта по положително родителство Цвети Христанова и създателката на първия Портал за Детски градини Катерина Ковачева в един общ план, наименуван " Пътеводителят на детските градини ".
В него те са събрали отговорите на най-често срещаните условия и стадии за едно сполучливо кандидатстване и постъпване на детето в детска ясла или градина, също така двете дават практични препоръки и стъпки за сполучлива прочувствена подготовка и по-плавна акомодация
Как в действителност е зародил любопитният план, коя е най-подходящата възраст, на която да пуснете малчугана си на детско заведение и какво да изберете държавна, частна градина или кооператив, са единствено част от тематиките, които обсъдихме с Цвети и Катето.
Здравейте, девойки! Представете ни се в резюме?
Цвети: Здравейте! От къде да стартира? Аз съм майка на две неуморими и щури момчета, които прекатурнаха света, фантазиите и кариерата ми. Благодарение на тях съм към този момент създател на няколко книги, съветник по положително родителство и основател на " Оммм положително родителство ".
Катерина: Аз съм майка на момиче, кореспондент по душа и освен, основател на първия " Портал за Детски градини ", в който оказваме помощ на родителите да се оправят с сложното начинание да аплайват в ясла и градина.
Наскоро издадохте дружно " Пътеводител на детските градини ", по какъв начин се появи концепцията за плана?
Катето: Нали знаете по какъв начин Вселената ви среща с вашата порода хора в най-подходящия миг? Е, с Цвети много по-рано се намерихме и то по адска случайност. Ровейки за забавни публикации и посетители в блога ми, попадам аз на “В дребните часове ” и чета неповторимо занимателен текст за безсънните ѝ нощи като млада мама на две момчета (тогава беше роден единствено Тео, само че забавно е, че с Боби се затвърди наклонността на безсънните, само че занимателни нощи). Дори не си припомням какво сме си писали в следствие, с цел да се стигне досега, в който аз всеки ден си пиша и приказвам с Цвети защо ли не около и отвън майчинството, защото тя е в Нидерландия, не успяхме да се забележим онлайн. Тя постоянно е била мотор на хрумвания, както обичам да ѝ споделям, извънредно дейна и дейна персона.
И след следващата консултация на Цвети за тежка и проблематична акомодация, в която също така я питаха и общи въпроси за кандидатстване, тя ми писа и предложи да обединим сили и да бъдем потребни на родителите и в двете насоки - прочувствена и практическа подготовка. Та, в случай че се питате за какво съветник по положително родителство и кореспондент основават " Наръчник за ясли и градини "? Отговорът е, с цел да сме в интерес на родителите, които всекидневно се лутат и питат в майчинските групи, звънят на другар или се надяват да схванат от приемното време на шефовете отговорите на въпросите, които ги тормозят.
Коя съгласно вас е най-подходящата възраст, на която едно дете да тръгне на детска градина?
Цвети: Това е един мощно дискутиран и доста противоречив въпрос. Мога да кажа, по кое време е най-трудно сигурно и това е, когато детето минава през интервал на боязън от занемаряване. Редица експерти настояват, че детето би трябвало да потегля на градина на 3 години, други пък, че би трябвало да е от ранна възраст. Истината е, че децата стартират да търсят от ден на ден обществен контакт и да играят дружно с други деца след 2-рата си година. Най-подходящата възраст би зависила мощно и от темперамента на детето. Аз персонално бих предложила възрастта сред 1г., 6 м. и 1г. 10 м. или след 2 година 4 м.
Кои са най-важните стъпки, които един родител би трябвало да направи преди този момент?
Катето: На първо място в действителност стои точно практическата подготовка - тя е най-важната за родителя. Подготвяйки се с документите и методите им на подаване, условията, нормативната уредба като цяло, медицински проучвания и прочие, родителят ще се усеща по-сигурен и убеден, с минимализиране на грешките (защото поради недочитане на условията са ставали много грешки), в тази огромна нова глава от живота на него и на детето.
Знаете ли какъв брой родители нямат никаква концепция къде да подадат документите или какви би трябвало да са те, в случай, че за всеки град има Наредба на локално равнище? Въпросите са стотици и все едни и същи.
Как бихте дали отговор на въпроса, който всеки родител си задава - държавна, частна градина или кооператив?
Катето: Истината е, че няма универсална формула за избора на най-хубавата детска градина за вашето дете. Тя може да е във всяка една от тези три форми. Най-вече, разликата е във финансовото естество, само че шансът да одобряват детето в държавна градина в София, изключително под 3-годишна възраст, се стопява с всяко класиране.
Има и друго естество на избор при родителя - в частните градини и кооперативите родителите имат доста повече достъп и информация, както и надзор над обстановките - видеонаблюдение, ежедневна среща с шефове и учители и така нататък И освен - имат физически достъп до постройките повече, в сравнение с в държавните. Това неимоверно въздейства и на акомодацията на децата.
Кооперативите в действителност са доста добра опция, само че за жал в множеството има и много присъединяване от страна на родителя, да вземем за пример в някои родителите се редуват да готвят или пък имат доста задължения със счетоводство, база и така нататък А с годините, всички те напущат кооператива и стартира едно блуждаене кой да го поеме като организация. Общо взето е съвършен вид при липса тук-там в първите две институции.
Темата е доста обширна, само че най-важното за родителя е отношението към детето, по тази причина да изберат мястото, където то е на равнище, тъй че да са спокойни в тези 8 часа - това е отговорът ми в резюме.
Какво е вашето мнение за акомодацията на децата в градините в България?
Цвети: Работя с много фамилии и това, което виждам, са два доста крайни полюса - има градини с доста привлекателен личен състав, които схващат, че детето има потребност от адаптационен интервал и такива, които ги хващат прибързано от вратата и настояват, че да се плаче е обикновено. Тъжното е, че има прекомерно доста случаи към момента от втория вид. Определено има какво още да се желае в тази тенденция.
Катето: Определено има накъде да се работи. Лошото е, че родителите не си знаят правата или се тормозят да попитат на място. Оказва се, че в държавните градини личният състав тук-там просто не доближава и няма вид да извърнат внимание на всички деца, камо ли те да влизат с родителите си вътре. И тук става безпорядък всред градините - едни имат адаптационен проект, други не, трети са го преписали, а не го ползват. Нужна е цялостна стратегия на МОН и Министерство на здравеопазването за тематиката.
От каква поддръжка има потребност съгласно вас всяка майка в процеса на стартиране на детето на градина?
Цвети: Информация, каквато ние с Катерина се постарахме да съберем и синтезираме, само че и противоположна връзка от личния състав в градините. Както в интервала преди започване на детето в градината, по този начин и до момента в който тече акомодацията. Без нужната информация за процесите, режима, излишно утежняваме този така и така не-лек интервал за децата и за възпитателите.
Пътеводителят на детските градини съдържа и 10 карти, разкажете ни повече за тях?
Цвети: Картите са една от обичаните ми елементи, тъй като съставляват тъкмо това, от което децата се нуждаят: нещо малко, тъкмо и ясно. Децата имат потребност от визуализация, непознатото ги кара да се усещат несигурни. Затова визуализацията е един и от най-ефективните начини в позитивното образование и се употребява в редица обстановки. Създали сме картите по този начин, че първо да са приятни и занимателни за децата и да може да ги оцветят дружно с мама и тати, само че и да ги приготвят за това, което ги чака. Визуализирането на деня по такива ясни и основни стъпки им дава нужната сигурност и познание за идното. Като бонус към тях е, че родителите може да ги употребяват всеки ден, защото показвайки картата и това което би трябвало в този момент да се случи отстрани потребността на родителя да дава следващата директива на детето, следващото ‘Хайде’. Това дава по този начин нужното възприятие на надзор в децата и предотвратява доста борби за власт. В тази възраст децата естествено опонират и излизането заран от у дома от време на време е доста стресиращо, показвайки картата децата са по-склонни да ни сътрудничат в рутинните действия - като миене на зъби, обличане и тн.
 (3).png )
В него те са събрали отговорите на най-често срещаните условия и стадии за едно сполучливо кандидатстване и постъпване на детето в детска ясла или градина, също така двете дават практични препоръки и стъпки за сполучлива прочувствена подготовка и по-плавна акомодация
Как в действителност е зародил любопитният план, коя е най-подходящата възраст, на която да пуснете малчугана си на детско заведение и какво да изберете държавна, частна градина или кооператив, са единствено част от тематиките, които обсъдихме с Цвети и Катето.
Здравейте, девойки! Представете ни се в резюме?
Цвети: Здравейте! От къде да стартира? Аз съм майка на две неуморими и щури момчета, които прекатурнаха света, фантазиите и кариерата ми. Благодарение на тях съм към този момент създател на няколко книги, съветник по положително родителство и основател на " Оммм положително родителство ".
Катерина: Аз съм майка на момиче, кореспондент по душа и освен, основател на първия " Портал за Детски градини ", в който оказваме помощ на родителите да се оправят с сложното начинание да аплайват в ясла и градина.
Наскоро издадохте дружно " Пътеводител на детските градини ", по какъв начин се появи концепцията за плана?
Катето: Нали знаете по какъв начин Вселената ви среща с вашата порода хора в най-подходящия миг? Е, с Цвети много по-рано се намерихме и то по адска случайност. Ровейки за забавни публикации и посетители в блога ми, попадам аз на “В дребните часове ” и чета неповторимо занимателен текст за безсънните ѝ нощи като млада мама на две момчета (тогава беше роден единствено Тео, само че забавно е, че с Боби се затвърди наклонността на безсънните, само че занимателни нощи). Дори не си припомням какво сме си писали в следствие, с цел да се стигне досега, в който аз всеки ден си пиша и приказвам с Цвети защо ли не около и отвън майчинството, защото тя е в Нидерландия, не успяхме да се забележим онлайн. Тя постоянно е била мотор на хрумвания, както обичам да ѝ споделям, извънредно дейна и дейна персона.
И след следващата консултация на Цвети за тежка и проблематична акомодация, в която също така я питаха и общи въпроси за кандидатстване, тя ми писа и предложи да обединим сили и да бъдем потребни на родителите и в двете насоки - прочувствена и практическа подготовка. Та, в случай че се питате за какво съветник по положително родителство и кореспондент основават " Наръчник за ясли и градини "? Отговорът е, с цел да сме в интерес на родителите, които всекидневно се лутат и питат в майчинските групи, звънят на другар или се надяват да схванат от приемното време на шефовете отговорите на въпросите, които ги тормозят.
Коя съгласно вас е най-подходящата възраст, на която едно дете да тръгне на детска градина?
Цвети: Това е един мощно дискутиран и доста противоречив въпрос. Мога да кажа, по кое време е най-трудно сигурно и това е, когато детето минава през интервал на боязън от занемаряване. Редица експерти настояват, че детето би трябвало да потегля на градина на 3 години, други пък, че би трябвало да е от ранна възраст. Истината е, че децата стартират да търсят от ден на ден обществен контакт и да играят дружно с други деца след 2-рата си година. Най-подходящата възраст би зависила мощно и от темперамента на детето. Аз персонално бих предложила възрастта сред 1г., 6 м. и 1г. 10 м. или след 2 година 4 м.
Кои са най-важните стъпки, които един родител би трябвало да направи преди този момент?
Катето: На първо място в действителност стои точно практическата подготовка - тя е най-важната за родителя. Подготвяйки се с документите и методите им на подаване, условията, нормативната уредба като цяло, медицински проучвания и прочие, родителят ще се усеща по-сигурен и убеден, с минимализиране на грешките (защото поради недочитане на условията са ставали много грешки), в тази огромна нова глава от живота на него и на детето.
Знаете ли какъв брой родители нямат никаква концепция къде да подадат документите или какви би трябвало да са те, в случай, че за всеки град има Наредба на локално равнище? Въпросите са стотици и все едни и същи.
Как бихте дали отговор на въпроса, който всеки родител си задава - държавна, частна градина или кооператив?
Катето: Истината е, че няма универсална формула за избора на най-хубавата детска градина за вашето дете. Тя може да е във всяка една от тези три форми. Най-вече, разликата е във финансовото естество, само че шансът да одобряват детето в държавна градина в София, изключително под 3-годишна възраст, се стопява с всяко класиране.
Има и друго естество на избор при родителя - в частните градини и кооперативите родителите имат доста повече достъп и информация, както и надзор над обстановките - видеонаблюдение, ежедневна среща с шефове и учители и така нататък И освен - имат физически достъп до постройките повече, в сравнение с в държавните. Това неимоверно въздейства и на акомодацията на децата.
Кооперативите в действителност са доста добра опция, само че за жал в множеството има и много присъединяване от страна на родителя, да вземем за пример в някои родителите се редуват да готвят или пък имат доста задължения със счетоводство, база и така нататък А с годините, всички те напущат кооператива и стартира едно блуждаене кой да го поеме като организация. Общо взето е съвършен вид при липса тук-там в първите две институции.
Темата е доста обширна, само че най-важното за родителя е отношението към детето, по тази причина да изберат мястото, където то е на равнище, тъй че да са спокойни в тези 8 часа - това е отговорът ми в резюме.
Какво е вашето мнение за акомодацията на децата в градините в България?
Цвети: Работя с много фамилии и това, което виждам, са два доста крайни полюса - има градини с доста привлекателен личен състав, които схващат, че детето има потребност от адаптационен интервал и такива, които ги хващат прибързано от вратата и настояват, че да се плаче е обикновено. Тъжното е, че има прекомерно доста случаи към момента от втория вид. Определено има какво още да се желае в тази тенденция.
Катето: Определено има накъде да се работи. Лошото е, че родителите не си знаят правата или се тормозят да попитат на място. Оказва се, че в държавните градини личният състав тук-там просто не доближава и няма вид да извърнат внимание на всички деца, камо ли те да влизат с родителите си вътре. И тук става безпорядък всред градините - едни имат адаптационен проект, други не, трети са го преписали, а не го ползват. Нужна е цялостна стратегия на МОН и Министерство на здравеопазването за тематиката.
От каква поддръжка има потребност съгласно вас всяка майка в процеса на стартиране на детето на градина?
Цвети: Информация, каквато ние с Катерина се постарахме да съберем и синтезираме, само че и противоположна връзка от личния състав в градините. Както в интервала преди започване на детето в градината, по този начин и до момента в който тече акомодацията. Без нужната информация за процесите, режима, излишно утежняваме този така и така не-лек интервал за децата и за възпитателите.
Пътеводителят на детските градини съдържа и 10 карти, разкажете ни повече за тях?
Цвети: Картите са една от обичаните ми елементи, тъй като съставляват тъкмо това, от което децата се нуждаят: нещо малко, тъкмо и ясно. Децата имат потребност от визуализация, непознатото ги кара да се усещат несигурни. Затова визуализацията е един и от най-ефективните начини в позитивното образование и се употребява в редица обстановки. Създали сме картите по този начин, че първо да са приятни и занимателни за децата и да може да ги оцветят дружно с мама и тати, само че и да ги приготвят за това, което ги чака. Визуализирането на деня по такива ясни и основни стъпки им дава нужната сигурност и познание за идното. Като бонус към тях е, че родителите може да ги употребяват всеки ден, защото показвайки картата и това което би трябвало в този момент да се случи отстрани потребността на родителя да дава следващата директива на детето, следващото ‘Хайде’. Това дава по този начин нужното възприятие на надзор в децата и предотвратява доста борби за власт. В тази възраст децата естествено опонират и излизането заран от у дома от време на време е доста стресиращо, показвайки картата децата са по-склонни да ни сътрудничат в рутинните действия - като миене на зъби, обличане и тн.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ