Трагичната смърт на 17 души в катастрофата край Своге създаде

Трагичната гибел на 17 души в злополуката край Своге сътвори невиждана политическа рецесия за кабинета “Борисов”. От една страна случаят онагледи от дълго време ясната, само че емпирично недоказана до този миг взаимозависимост - корупцията убива. Съвсем безусловно. От друга страна около тази злополука бяха разкрити някои особености на ръководството. На първо място - ГЕРБ за първи път пое виновност, туширайки абсурда с три оставки. На второ стана ясно, че Борисов явно е изнудван от съдружните си сътрудници. И на трето - че министър председателят очевидно към този момент не е най-силната фигура в партията си и елементарно може да бъде помрачен от Цветан Цветанов, който по подигравка на ориста се оказа бранител на парламентаризма, като подсети на министър-председателя, че България е парламентарна република. Става дума за оставките на тримата министри, които към момента не са импортирани в Народното събрание, а обществените реплики от ГЕРБ доста наподобяват на опит да се неодобрява волята на Борисов.
Думите на Радев
Всички тези събития и тяхната плътност ненапълно разбираемо засенчиха изявата на една друга политическа фигура - президента Румен Радев, който часове преди началото на новия политически сезон и в разгара на всички кавги направи послание към нацията.
В тази обстановка на разтърсена управническа коалиция анонсът за изявлението му породи упования, че президентът ще употребява най-силния си инструмент - опцията да приказва и най-много опцията да бъде чут.
В своето триминутно слово президентът загатна добре известни истини: България е корумпирана страна, а популацията ѝ е пасивно към безобразията, които се случват; страната се ръководи повече през малките екрани, в сравнение с през институциите; скалъпени интриги подменят действителните проблеми, а оставките, на който и да било, от дълго време не са кой знае какъв брой значими. Баналността на тези встъпителни думи елементарно можеше да бъде простена. Но не - след увертюрата си президентът заключи, че “нов избирателен цикъл в бъдеще няма да отвори нови перспективи”. Затова ръководещата коалиция трябвало да се концентрира върху най-острите проблеми на обществото.
Рамо за ръководещите
Така определеният като опция на статуквото Радев, който стана президент точно тъй като изглеждаше непознат на добре смазаната политическа машина, сподели по изключително сладкодумен метод, че е намерил комфортно място в същата тази система. Място, от което може да “даде рамо” на ръководещите. Или място, от което може да ги легитимира в подмяна на влизане в безкрайната игра на другарства. Игра, която може да изгори или оправдава президента през преживелица като злополуката на татко му в Харманли...
С този собствен ход президентът де факто даде следващото доказателство, че системата в България не търпи външни детайли. Напротив - прави ги комфортни, натъкмява ги към своите си ограничения.
Не на последно място с другояче семплото си слово Румен Радев съобщи и политически упоритости: загатна косвено, че опция на Борисов и компания няма да има до тогава, до момента в който на терена на действителната игра не се появят Радев и компания. Ако президентът фактически си прави сходни сметки, би трябвало да знае, че те имат голяма логическа празнота, която се появи точно след речта му тези дни.
Реална политическа опция ще се появи едвам тогава, когато в овластените институции влезе фигура, която в действителност работи за осветление на зависимостите. С думите си, че едни нови избори не биха произвели опция, Радев се трансформира в следващия български политик, влезнал в системата с концепцията да я разобличава, само че трансформирал се в неин артикул.
Политическо самоубийство
Така първата поръчка на Радев за ефективно присъединяване в действителната политика на процедура се оказа политическо самоубийство. Че ще се стигне дотук, стана ясно още когато президентът поде сякаш безстрашна самодейност против връзките сред премиера Борисов и скандалния народен представител Делян Пеевски. Но тази “атака” против статуквото остана на равнище половинчати въпроси, а апелите на Радев за повече светлина дефинитивно угаснаха сега, когато се разбра, че злополуката, в която присъединяване е имал татко му, е била потулена за известно време.
Дали този (или различен случай) вписа Радев в познатия сюжет на празнословни противодействия без никакви действителни дейности - на този стадий това няма да се обясни. Кристално ясно обаче стана друго - президентът, определен като контрапункт на политическата класа в България, бързо се трансформира в неин изявен представител, който единствено накратко съумя да компрометира и себе си, и престижа на институцията, която съставлява.
Автор: Полина Паунова за " Дойче веле "