Традицията с посрещането на Баба Марта може да се проследи

Традицията с посрещането на Баба Марта може да се наблюдава надалеч във вековете обратно. Това сподели етнологът Илия Вълев – основен помощник в Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, в предаването " Метроном “ на Радио ФОКУС .

Не може да се каже тъкмо от кой момент датира обичаят. Той съществува на Балканите и се свързва с настъпването на пролетта, добави етнологът. Мартеницата е общобалканско завещание, като през 2017 година празникът е вписан в Списъка за нематериално културно завещание на ЮНЕСКО дружно с сходни обичаи в Румъния, Молдова и Северна Македония.

Образът на Баба Марта е митологизиран и е единственият персонифициран женски облик в българския фолклор. " Баба Марта се обрисува като облик, приближаващ от дивото, от неусвоеното пространство. Тя е ядосана и грохнала бабичка в края на живота си, само че идвайки в усвоеното човешко пространство и срещайки младо момиче, тя ще се усмихне, ще се подмлади и един тип ще се възроди. Това на процедура е пресъздаване на природата. Зимата тя е умряла, с цел да се роди напролет. Така се възражда и новият живот “, изясни етнологът.

В белия и аления конец би трябвало да се търси по-дълбока символика, обвързвана с мъжкото и женското начало и възраждането на живота, счита Илия Вълев. " Всичко се върти към гибелта на природата през зимата и към раждането й напролет. Премятанията на аления цвят символизират Баба Марта да се усмихне, с цел да може и времето да се усмихне “, изясни той.