Традицията повелява на трапезата да присъстват варива, които набъбват при

Традицията повелява на трапезата да участват варива, които набъбват при варене
Православната черква и българският народ почитат през днешния ден, 30 ноември, паметта на Свети всехвален деятел Андрей Първозвани. Празникът, прочут още като Андреевден, отбелязва началото на зимния цикъл от празници и е съпроводен с голям брой именници и колоритни национални традиции.

Повод за празнуване имат всички, носещи имената Андрей, Андреа, Андрейка, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Първан, Силен, Храбрин и Храбър.
Първият деятел на Христос
Свети Андрей се назовава Първозвани, тъй като е първият от апостолите, извикан да тръгне след Христос. Той е брат на Симон (Петър) и родом от Витсаида. Първоначално възпитаник на Йоан Кръстител, Андрей става очевидец на думите на своя преподавател при река Йордан: „ Ето агнецът Божий! “, акцентирайки Исус.

Според Евангелието, Андрей незабавно последвал Спасителя и съобщил новината на брат си Петър с думите: „ Намерихме Месия! “. По-късно, при Галилейското море, Христос се обърнал към двамата братя риболовци с апела: „ Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на индивиди “. От този миг те стават неизменими спътници на Христос, очевидци на неговите чудеса, гибел и Възкресение.
Едрей и поверието за мечката
В българския национален календар Андреевден заема значимо място като граница сред есента и зимата. В доста краища на страната празникът е именуван още Едрей или Мечкин ден. Вярва се, че Свети Андрей е настойник на мечката, като преданията описват, че той се явява пред хората, яхнал мечка, с цел да прогони зимата.

Народната астрономия и фолклор свързват датата с вярата за светлина. Според остарялата българска сентенция: „ На Едрей денят стартира да наедрява колкото едно просено зърно “. Традицията повелява на трапезата да участват варива – царевица, фасул, леща или жито, които набъбват при варене, символизирайки растежа и плодородието.