Традиционният ритуал „Топене на пръстени“ в първия ден на годината
Традиционният обред „ Топене на пръстени “ се организира в Ботевград на кръстовището на ул. „ Христо Ботев “ и ул. „ Гаврил Брънчов “. Събитието се провежда от хора, искащи да запазят традицията.
Програмата стартира в последния ден от годината с „ Топене на пръстени “ и мина с доста хора, смях, богати трапези под звуците на оркестър. На 01.01.2020г. се състоя „ Наричане на пръстени “, съпроводено с национални хора и всеобщо забавление.
В другите краища на България националният бит е прочут като Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени.
Магията на живота е в основата на съвсем всички национални традиции, пристигнали до нас от антични времена, доста преди раждането на Христос. Старите българи са почитали природата, разчитали са нейните знаци, вярвали са в поличбите, доста е допустимо и да са хвърляли взор в бъдещето.
Около Васильов ден идва ред на гадаенето с пръстен. Този накит е изпълнявал ролята на талисман и е бил наложителен признак в окултните практики още от времето на Соломон (според една легенда, мощта му идвала от вълшебен пръстен, с който той държал в послушание демоните).
Битуват доста суеверия, съгласно които пръстенът помни паниките и насладите на своя собственик, в това време служи и като щит против злото, заради което би трябвало да се пази като очите. Не инцидентно и някои обредни практики по нашите земи се коренят точно в мистерията, обгръщаща това бижу за ръката.
Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени, Еня, Мартифа – в другите краища на Бългаия празникът си има свое име. И надалеч не се провежда единствено един път в годината. Този обред, с леки вариации, сме виждали на Васильовден, Гергьовден, Лазаровден, Еньовден.
Етрополе е едно от обитаемоте места, където почитат традицията „ пеене и размразяване на пръстени ” и прецизно я съблюдават всяка година на 13 и 14 януари.
Изпълнявана още от славяни и прабългари, концепцията ѝ е да се създадат гадания и предсказания за идната година. Всъщност, това е групово гадаене за сватба.
В деня против празника, момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китки от бръшлян и чемшир, с завързан на тях белег ¬- гривна, обеца, мънисто и прочие Покритото с алено покривало (или бяла кърпа) котле оставят през нощта “на звездите ”.
Сутринта една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като младоженка, вади пръстените и китките, а останалите пеят къси песни-припевки ( “ладанки ”). С тях те назовават за близка или по-далечна сватба, за благополучие в брака, обществено състояние и качества на бъдещия младоженец: “Жълто покривало тресчици сбира. ” (Момата ще пристане); “Зряла дюла и презряла. ” (Ще се омъжи стара); “Сам си здравчец на камъче. ” (Ще се омъжи за сирак) и прочие
Източник: balkanec.bg
Програмата стартира в последния ден от годината с „ Топене на пръстени “ и мина с доста хора, смях, богати трапези под звуците на оркестър. На 01.01.2020г. се състоя „ Наричане на пръстени “, съпроводено с национални хора и всеобщо забавление.
В другите краища на България националният бит е прочут като Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени.
Магията на живота е в основата на съвсем всички национални традиции, пристигнали до нас от антични времена, доста преди раждането на Христос. Старите българи са почитали природата, разчитали са нейните знаци, вярвали са в поличбите, доста е допустимо и да са хвърляли взор в бъдещето.
Около Васильов ден идва ред на гадаенето с пръстен. Този накит е изпълнявал ролята на талисман и е бил наложителен признак в окултните практики още от времето на Соломон (според една легенда, мощта му идвала от вълшебен пръстен, с който той държал в послушание демоните).
Битуват доста суеверия, съгласно които пръстенът помни паниките и насладите на своя собственик, в това време служи и като щит против злото, заради което би трябвало да се пази като очите. Не инцидентно и някои обредни практики по нашите земи се коренят точно в мистерията, обгръщаща това бижу за ръката.
Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени, Еня, Мартифа – в другите краища на Бългаия празникът си има свое име. И надалеч не се провежда единствено един път в годината. Този обред, с леки вариации, сме виждали на Васильовден, Гергьовден, Лазаровден, Еньовден.
Етрополе е едно от обитаемоте места, където почитат традицията „ пеене и размразяване на пръстени ” и прецизно я съблюдават всяка година на 13 и 14 януари.
Изпълнявана още от славяни и прабългари, концепцията ѝ е да се създадат гадания и предсказания за идната година. Всъщност, това е групово гадаене за сватба.
В деня против празника, момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китки от бръшлян и чемшир, с завързан на тях белег ¬- гривна, обеца, мънисто и прочие Покритото с алено покривало (или бяла кърпа) котле оставят през нощта “на звездите ”.
Сутринта една от момите или малко момиче (с живи родители), облечено като младоженка, вади пръстените и китките, а останалите пеят къси песни-припевки ( “ладанки ”). С тях те назовават за близка или по-далечна сватба, за благополучие в брака, обществено състояние и качества на бъдещия младоженец: “Жълто покривало тресчици сбира. ” (Момата ще пристане); “Зряла дюла и презряла. ” (Ще се омъжи стара); “Сам си здравчец на камъче. ” (Ще се омъжи за сирак) и прочие
Източник: balkanec.bg
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ