Проф. Ваня Лозанова-Станчева: В българската традиция мартеници се закачат на младите животни, на младите плодни дръвчета и на малките деца, но не и на възрастните и мъжете
Традициите не се основават локално и етнически лимитирано. Определянето на мартенската обредност като типично българска беше извънредно нетактично, тъй като изключи всички останали нации, които обитават Балканите. Обредът е публикуван освен в България, само че и в Румъния, в Македония, в Западните околности на Сърбия, Северна Гърция и елементи от Албания. Това сподели проф. Ваня Лозанова-Станчева в предаването " Цветовете на България " на Радио " Фокус " .
Тя изясни, че символиката в аления и белия цвят се среща още в праисторията, в неолита, когато тези цветове са били употребявани при украсата на керамичните съдове. " Бялото нормално е знак на мъжкото начало, на ритуалната непорочност, а аленото е знак на женското, оплождащото, творящото начало.
Съчетаването на тези две начала нормално е обвързвано и със сътворяването на новия живот. Нишките наложително би трябвало да бъдат усукани, с цел да се реализира магията “, изясни проф. Лозанова-Станчева.
Ритуалът на усукването на бялата и алената нишка има апотропейно значение – пази и закриля. Нишката е знак на плодоносната магия – провокира и подтиква оплождането, както и на възраждането на природата напролет, описа проф. Лозанова-Станчева.
Мартенският обред е обвързван с култа към слънчевата магия, привличането на слънцето и въвеждането му вкъщи, който би трябвало да е измит, с цел да може светлината и топлината да го обгърне. " В обичайния календар на 1 март нормално дамите би трябвало да сложат на простора или на оградата червени тъкани, с които да осъществят този обреден жест на въвеждане на слънцето в къщата, и с това да обезпечат здравето и щастието ", изясни проф. Лозанова-Станчева.
Тя акцентира, че в българската традиция мартеници се закачат на младите животни, на младите плодни дръвчета и на дребните деца, само че не и на възрастните и мъжете.
Проф. Лозанова-Станчева описа, че в своите занимания с антична история и с културата на античните траки се натъква на традиции на съчетаване на бяла и алена вълнена нишка и закачането й на стръкче в традициите на античните траки.
Още от времето на Римската ера 1 март се свързва с идването на пролетта и началото на новия поземлен цикъл. Първи март е началото на Лунната нова година.
" В по-голямата част от балканските територии този обред се е осъществявал през май или юни. В гръцката просвета е съществувала традиция по клонки на вечнозелени дървета да се закачат усукани бели и червени влакна. При нас е дрян, а в Гърция е маслина. Закачали са се и доста други неща, като да вземем за пример маслини, дребни съдчета с вино, със зехтин, смокини, сушени плодове, сладки. Това е тип жертвоприношение. Жестът извънредно доста припомня на нашата сурвачка и аз допускам, че това делене на мартенската обредност и на сурвачката се е случило с разделянето на Слънчевата от Лунната нова година “, изясни проф. Лозанова-Станчева.
Мартенските ритуали не престават да съществуват в Гърция през днешния ден и са доста по-усложнени, добави тя.
" Нека да споделяме общи полезности, тъй като в нашето време на глобализация към този момент е време да мислим не за това, което ни разделя, а за това, което ни събира “, прикани проф. Лозанова-Станчева.
Калина Свежин
Тя изясни, че символиката в аления и белия цвят се среща още в праисторията, в неолита, когато тези цветове са били употребявани при украсата на керамичните съдове. " Бялото нормално е знак на мъжкото начало, на ритуалната непорочност, а аленото е знак на женското, оплождащото, творящото начало.
Съчетаването на тези две начала нормално е обвързвано и със сътворяването на новия живот. Нишките наложително би трябвало да бъдат усукани, с цел да се реализира магията “, изясни проф. Лозанова-Станчева.
Ритуалът на усукването на бялата и алената нишка има апотропейно значение – пази и закриля. Нишката е знак на плодоносната магия – провокира и подтиква оплождането, както и на възраждането на природата напролет, описа проф. Лозанова-Станчева.
Мартенският обред е обвързван с култа към слънчевата магия, привличането на слънцето и въвеждането му вкъщи, който би трябвало да е измит, с цел да може светлината и топлината да го обгърне. " В обичайния календар на 1 март нормално дамите би трябвало да сложат на простора или на оградата червени тъкани, с които да осъществят този обреден жест на въвеждане на слънцето в къщата, и с това да обезпечат здравето и щастието ", изясни проф. Лозанова-Станчева.
Тя акцентира, че в българската традиция мартеници се закачат на младите животни, на младите плодни дръвчета и на дребните деца, само че не и на възрастните и мъжете.
Проф. Лозанова-Станчева описа, че в своите занимания с антична история и с културата на античните траки се натъква на традиции на съчетаване на бяла и алена вълнена нишка и закачането й на стръкче в традициите на античните траки.
Още от времето на Римската ера 1 март се свързва с идването на пролетта и началото на новия поземлен цикъл. Първи март е началото на Лунната нова година.
" В по-голямата част от балканските територии този обред се е осъществявал през май или юни. В гръцката просвета е съществувала традиция по клонки на вечнозелени дървета да се закачат усукани бели и червени влакна. При нас е дрян, а в Гърция е маслина. Закачали са се и доста други неща, като да вземем за пример маслини, дребни съдчета с вино, със зехтин, смокини, сушени плодове, сладки. Това е тип жертвоприношение. Жестът извънредно доста припомня на нашата сурвачка и аз допускам, че това делене на мартенската обредност и на сурвачката се е случило с разделянето на Слънчевата от Лунната нова година “, изясни проф. Лозанова-Станчева.
Мартенските ритуали не престават да съществуват в Гърция през днешния ден и са доста по-усложнени, добави тя.
" Нека да споделяме общи полезности, тъй като в нашето време на глобализация към този момент е време да мислим не за това, което ни разделя, а за това, което ни събира “, прикани проф. Лозанова-Станчева.
Калина Свежин
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ