Спомени от соца: Легендарната сапунерка "Трабант" навърши 60 години на 7 ноември 2017
Трабантът - колата знак на всекидневието в комунистическа Източна Германия и някогашните соцстрани, продължава да очарова, омайва и забавлява. Има търсене на аварийни елементи, очаквания за увеличение на цените, възнамерява се разширение на музея в чест на " дребния миризливко ", написа ДПА.
Шейсет години, откакто първият Tрабант Пе50 (Trabant P50) слиза от конвейера в източногерманския град Цвикау на 7 ноември 1957 година, дребната кора с кръгли фарчета към момента има фенове.
Тази година, написа и в. " Труд " , една от емблемите на социалистическата автоиндустрия навършва 60 години. На 7 ноември 1957 година в Източна Германия е създаден първият „ Трабант”. „ Картонената” кола с димящ двутактов мотор бързо става обект на насмешки и основен воин във вицове, само че през днешния ден е скъпа облага за доста колекционери на ретро коли.
Българският народен клуб „ Трабант” съществува от 2004 година и е най-многочислената организация измежду всички клубове у нас, отдадени на колите от соца. Тази година членовете му се събраха в Трявна, с цел да отбележат юбилея на своята обичана марка. Те демонстрираха 45 реставрирани и модифицирани автомобила.
Производството на трансформиралата се в легенда източногерманска марка е спряно през 1990 година За 30 години от завода са излезли 3 096 999 автомобила. „ Трабант” е една от най-успешните експортни артикули на Германска демократична република и дружно с по-големия си братовчед „ Вартбург” образува към половината от износа на социалистическата страна.
Днес концепцията за кола с двутактов мотор звучи неуместно най-много поради нарасналите екологични условия, в които горенето на масло с бензин не се вписва. „ Когато моторът е механически изправен и се употребява качествено двутактово масло, излъчванията не са по-високи, в сравнение с при всеобщите двигатели”, твърди Ангел Пеев, основател и ръководител на клуб „ Трабант”, съгласно който подобен автомобил минава годишния механически обзор без проблеми. Първата кола, която купил през 1987 година, била „ Трабант” комби. Преди 13 години трябвало да реши с какъв автомобил ще изпрати сина си на абитуриентския бал.
„ Взех едно трабантче за 300 лв., оправих ходовата част и го дадох на един художник да го нарисува с претекстове от анимационен филм. Стана доста хубаво”, описа Ангел пред „ Труд”. Днес той има четири реставрирани автомобила от източногерманската марка. Казва, че възраждането на сходна кола лишава същото време и средства, както и при другите ретро возила, защото частите са редки и скъпи. Произвеждат се в работилници в Германия и Унгария или се купуват на остаряло от други запалянковци посредством профилирани интернет конгреси.
Близо две години са били нужни на Илиян Кунчев да реставрира своя „ Трабант 600”, създаден през 1965 година Купил го преди 4 години за 400 лева Харесал колата още когато я зърнал изоставена в двора на възрастния й притежател в Пловдив. Разглобил я изцяло, почистил всички елементи и я боядисал в истинските цветове – слонова кост с жълта линия в профил.
„ Автомобилът има история. Собственикът й очевидно е бил доста съзнателен. В жабката открих карта на България от 1965 година, документи за механически прегледи, гражданска отговорност и сервизна брошура от 1968-а”, споделя Илиян. Не е изчислявал какъв брой пари му е излязло възобновяване на колата, само че единствено за боята дал над 1500 лева Вълненият плат за тапицерията поръчал от Испания.
„ Такава кола основава усмивки у хората, които я виждат. Едно време са боядисвали колите в свежи пастелни цветове, които радват окото. Често съм правил тапи. Хората карат зад мен или до мен и вършат фотоси. Поне осем индивида са ми предложили да им го продам”, споделя Илиян. Неговото возило е неповторимо, тъй като е комби с железен покрив. Серията се е произвеждала единствено в интервала 1964-1965 година В Германия реставриран в истинския му тип подобен „ Трабант” се продава за 8-10 хиляди евро.
Трабантът е умислен като евтина кола за всеобщия служащ в сложните следвоенни години, когато Германската демократична република (ГДР) е в криза. Притиснато поради потребността от икономии държавното управление разрешило производството на дребен с 4 места, оптимално тегло 600 кг и междинен разход на гориво 5,5 литра за 100 км. Била избрана цена от 4000 марки. Заради острия дефицит на метали за промишлеността на конструктурите е предоставено да разработят нов материал, от който да се сглоби купето.
Така се ражда „ дуропластът “ – лек, разтеглив и здрав композитен материал, получен посредством горещо щамповане на смоли и текстилни влакна. Той е корозира и е кадърен да поема не доста тежки удари без да се деформира и чупи. По това време производството му е мъчно, само че суровините са съвсем без пари – употребявали текстилни боклуци от фабриките в Съветския съюз и остатъчни смоли от локалната промишленост за бои. Практически Трабант е кола, чието купе е направено най-вече от рециклирани материали.
Сред достолепията на колата са предното задвижване, самостоятелното окачване и така наречен „ фрай-лауф “ – детайл от скоростната кутия, допускащ придвижване на свободен ход при включена 4-та скорост. Едва години по-късно фрай- лауфът е заимстван от Трабант и прибавен в Порше
Шейсет години, откакто първият Tрабант Пе50 (Trabant P50) слиза от конвейера в източногерманския град Цвикау на 7 ноември 1957 година, дребната кора с кръгли фарчета към момента има фенове.
Тази година, написа и в. " Труд " , една от емблемите на социалистическата автоиндустрия навършва 60 години. На 7 ноември 1957 година в Източна Германия е създаден първият „ Трабант”. „ Картонената” кола с димящ двутактов мотор бързо става обект на насмешки и основен воин във вицове, само че през днешния ден е скъпа облага за доста колекционери на ретро коли.
Българският народен клуб „ Трабант” съществува от 2004 година и е най-многочислената организация измежду всички клубове у нас, отдадени на колите от соца. Тази година членовете му се събраха в Трявна, с цел да отбележат юбилея на своята обичана марка. Те демонстрираха 45 реставрирани и модифицирани автомобила.
Производството на трансформиралата се в легенда източногерманска марка е спряно през 1990 година За 30 години от завода са излезли 3 096 999 автомобила. „ Трабант” е една от най-успешните експортни артикули на Германска демократична република и дружно с по-големия си братовчед „ Вартбург” образува към половината от износа на социалистическата страна.
Днес концепцията за кола с двутактов мотор звучи неуместно най-много поради нарасналите екологични условия, в които горенето на масло с бензин не се вписва. „ Когато моторът е механически изправен и се употребява качествено двутактово масло, излъчванията не са по-високи, в сравнение с при всеобщите двигатели”, твърди Ангел Пеев, основател и ръководител на клуб „ Трабант”, съгласно който подобен автомобил минава годишния механически обзор без проблеми. Първата кола, която купил през 1987 година, била „ Трабант” комби. Преди 13 години трябвало да реши с какъв автомобил ще изпрати сина си на абитуриентския бал.
„ Взех едно трабантче за 300 лв., оправих ходовата част и го дадох на един художник да го нарисува с претекстове от анимационен филм. Стана доста хубаво”, описа Ангел пред „ Труд”. Днес той има четири реставрирани автомобила от източногерманската марка. Казва, че възраждането на сходна кола лишава същото време и средства, както и при другите ретро возила, защото частите са редки и скъпи. Произвеждат се в работилници в Германия и Унгария или се купуват на остаряло от други запалянковци посредством профилирани интернет конгреси.
Близо две години са били нужни на Илиян Кунчев да реставрира своя „ Трабант 600”, създаден през 1965 година Купил го преди 4 години за 400 лева Харесал колата още когато я зърнал изоставена в двора на възрастния й притежател в Пловдив. Разглобил я изцяло, почистил всички елементи и я боядисал в истинските цветове – слонова кост с жълта линия в профил.
„ Автомобилът има история. Собственикът й очевидно е бил доста съзнателен. В жабката открих карта на България от 1965 година, документи за механически прегледи, гражданска отговорност и сервизна брошура от 1968-а”, споделя Илиян. Не е изчислявал какъв брой пари му е излязло възобновяване на колата, само че единствено за боята дал над 1500 лева Вълненият плат за тапицерията поръчал от Испания.
„ Такава кола основава усмивки у хората, които я виждат. Едно време са боядисвали колите в свежи пастелни цветове, които радват окото. Често съм правил тапи. Хората карат зад мен или до мен и вършат фотоси. Поне осем индивида са ми предложили да им го продам”, споделя Илиян. Неговото возило е неповторимо, тъй като е комби с железен покрив. Серията се е произвеждала единствено в интервала 1964-1965 година В Германия реставриран в истинския му тип подобен „ Трабант” се продава за 8-10 хиляди евро.
Трабантът е умислен като евтина кола за всеобщия служащ в сложните следвоенни години, когато Германската демократична република (ГДР) е в криза. Притиснато поради потребността от икономии държавното управление разрешило производството на дребен с 4 места, оптимално тегло 600 кг и междинен разход на гориво 5,5 литра за 100 км. Била избрана цена от 4000 марки. Заради острия дефицит на метали за промишлеността на конструктурите е предоставено да разработят нов материал, от който да се сглоби купето.
Така се ражда „ дуропластът “ – лек, разтеглив и здрав композитен материал, получен посредством горещо щамповане на смоли и текстилни влакна. Той е корозира и е кадърен да поема не доста тежки удари без да се деформира и чупи. По това време производството му е мъчно, само че суровините са съвсем без пари – употребявали текстилни боклуци от фабриките в Съветския съюз и остатъчни смоли от локалната промишленост за бои. Практически Трабант е кола, чието купе е направено най-вече от рециклирани материали.
Сред достолепията на колата са предното задвижване, самостоятелното окачване и така наречен „ фрай-лауф “ – детайл от скоростната кутия, допускащ придвижване на свободен ход при включена 4-та скорост. Едва години по-късно фрай- лауфът е заимстван от Трабант и прибавен в Порше
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ