Филип Димитров: Не трябва да се лъже, хартиените бюлетини не са отживелица
" Този закон за машините не е противоконституционен, само че това не значи, че не е неприятен. Имам правото да мисля, че този закон е неприятен. Основното е да не се лъже. ". Това сподели в студиото на " Денят онлайн “ по NOVA NEWS някогашният министър председател и сегашен парламентарен арбитър Филип Димитров.
Повод за думите му е идното решение на Народното събрание за връщането на хартиената бюлетина и фактът, че Филип Димитров подписа " с изключително мнение " решението на Конституционен съд за машинното гласоподаване.
" Не може сериозен и честен човек да си разреши да споделя, че се връщаме към ретроградния метод на гласоподаване – което не е правилно, че практиката на света била в поддръжка на машинното гласоподаване – което не е правилно. Не би трябвало да се лъже ", безапелационен е някогашният министър председател.
" Ентусиазмът на много неправителствени организации и значително ваши сътрудници, които еднопосочно пропагандират тезата, че машинното гласоподаване не е неприятно. В Европейски Съюз единствено в изборния регион Брюксел има машинно гласоподаване. Ирландците си нарязаха машините за скрап, може би щяха да ни ги продадат на нас, в случай че не ги бяха нарязали, " посочи той.
Относно отхвърли на Конституционния съд да пояснява правото на основния прокурор за контрол на законността, Филип Димитров дефинира някои вестникарски заглавия по този начин: " Формално правилни, само че основават неправилна асоциация. "
" Причината е, че огромен брой деятели се упражняваха да описват, че в България прокуратурата е като прокуратурата на Вишински, че има общ контрол за правда, което се дефинира по тъкмо избран метод - че има вмешателство на прокуратурата във всички институции по тази линия. Конституционен съд отхвърли да пояснява – текстът е към този момент тълкуван. Има три решения, по които Конституционен съд се е произнесъл и той направи заключението, че прокуратурата не упражнява общ контрол за правда, а следи за спазването на законността посредством функционалностите, които са изчерпателно избрани от Конституцията и тук става въпрос за член 127, който прецизно затваря активността на прокуратурата в границите на наказателната функционалност на страната ", разясни той.
" Решението на Конституционен съд за основния прокурор целеше да се постави завършек на общия контрол на прокуратурата по този начин, както си я спомнят от соц време. Може да има пробиви в законодателната норма, по тази причина Конституционен съд се разпореди да бъдат прегледани съответни наредби. Конституционният принцип – няма общ контрол за правда, има надзорност на прокуратурата за правда по съответни каузи ", сподели Филип Димитров.
" Хубаво е, че имаме този акт на Конституционен съд. Очакването ни е през декември да забележим още една оценка за прокуратурата в България (от ЕК). Той може да бъде един от детайлите на бъдещите ни диалози с нашите сътрудници ", изясни конституционният арбитър преди прегледа на Европейска комисия през декември в региона на правораздаването.
(Това е повода за делене решението на две. С това решение бе даден знак, че няма проблем с прокуратурата, тя не упражнява политически напън по този начин, както общият контрол на социалистическата прокуратура – б.а.).
Според него някогашният правосъден министър Янаки Стоилов е подписал това решение на Конституционен съд с изключително мнение, тъй като е считал, че може би още един път е добре да се напише такова мнение.
Мотивите на Янаки Стоилов бяха добре дефинирани – " институционалната памет възпроизвежда процедура, близка до общия контрол " … става въпрос за институционална памет, не за институционален контрол ", даде образец Филип Димитров.
За настояването на ръководителя на Конституционен съд Павлина Панова – незабавно да бъдат излъчени от Народното събрание двамата конституцоинонни съдии, Димитров изясни, че по закон се планува да има 12 конституционни съдии.
" За структурирането на Конституционен съд е определен конституционният модел, който го има на някои места – три разнообразни институции да избират членовете на Конституционен съд. Дори да има блокаж в една институция, възможностите да настъпи рецесия в Конституционен съд са сведени до най-малко. Броят на хората, които водят спор, е значим ", заключи той за какво е необходим цялостен състав на Конституционния съд.
Повод за думите му е идното решение на Народното събрание за връщането на хартиената бюлетина и фактът, че Филип Димитров подписа " с изключително мнение " решението на Конституционен съд за машинното гласоподаване.
" Не може сериозен и честен човек да си разреши да споделя, че се връщаме към ретроградния метод на гласоподаване – което не е правилно, че практиката на света била в поддръжка на машинното гласоподаване – което не е правилно. Не би трябвало да се лъже ", безапелационен е някогашният министър председател.
" Ентусиазмът на много неправителствени организации и значително ваши сътрудници, които еднопосочно пропагандират тезата, че машинното гласоподаване не е неприятно. В Европейски Съюз единствено в изборния регион Брюксел има машинно гласоподаване. Ирландците си нарязаха машините за скрап, може би щяха да ни ги продадат на нас, в случай че не ги бяха нарязали, " посочи той.
Относно отхвърли на Конституционния съд да пояснява правото на основния прокурор за контрол на законността, Филип Димитров дефинира някои вестникарски заглавия по този начин: " Формално правилни, само че основават неправилна асоциация. "
" Причината е, че огромен брой деятели се упражняваха да описват, че в България прокуратурата е като прокуратурата на Вишински, че има общ контрол за правда, което се дефинира по тъкмо избран метод - че има вмешателство на прокуратурата във всички институции по тази линия. Конституционен съд отхвърли да пояснява – текстът е към този момент тълкуван. Има три решения, по които Конституционен съд се е произнесъл и той направи заключението, че прокуратурата не упражнява общ контрол за правда, а следи за спазването на законността посредством функционалностите, които са изчерпателно избрани от Конституцията и тук става въпрос за член 127, който прецизно затваря активността на прокуратурата в границите на наказателната функционалност на страната ", разясни той.
" Решението на Конституционен съд за основния прокурор целеше да се постави завършек на общия контрол на прокуратурата по този начин, както си я спомнят от соц време. Може да има пробиви в законодателната норма, по тази причина Конституционен съд се разпореди да бъдат прегледани съответни наредби. Конституционният принцип – няма общ контрол за правда, има надзорност на прокуратурата за правда по съответни каузи ", сподели Филип Димитров.
" Хубаво е, че имаме този акт на Конституционен съд. Очакването ни е през декември да забележим още една оценка за прокуратурата в България (от ЕК). Той може да бъде един от детайлите на бъдещите ни диалози с нашите сътрудници ", изясни конституционният арбитър преди прегледа на Европейска комисия през декември в региона на правораздаването.
(Това е повода за делене решението на две. С това решение бе даден знак, че няма проблем с прокуратурата, тя не упражнява политически напън по този начин, както общият контрол на социалистическата прокуратура – б.а.).
Според него някогашният правосъден министър Янаки Стоилов е подписал това решение на Конституционен съд с изключително мнение, тъй като е считал, че може би още един път е добре да се напише такова мнение.
Мотивите на Янаки Стоилов бяха добре дефинирани – " институционалната памет възпроизвежда процедура, близка до общия контрол " … става въпрос за институционална памет, не за институционален контрол ", даде образец Филип Димитров.
За настояването на ръководителя на Конституционен съд Павлина Панова – незабавно да бъдат излъчени от Народното събрание двамата конституцоинонни съдии, Димитров изясни, че по закон се планува да има 12 конституционни съдии.
" За структурирането на Конституционен съд е определен конституционният модел, който го има на някои места – три разнообразни институции да избират членовете на Конституционен съд. Дори да има блокаж в една институция, възможностите да настъпи рецесия в Конституционен съд са сведени до най-малко. Броят на хората, които водят спор, е значим ", заключи той за какво е необходим цялостен състав на Конституционния съд.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ