Защо е в криза обективната журналистика и защо съобщенията за смъртта ѝ са силно преувеличени
Този текст продължава мислите на Капка Тодорова за. Неговата цел не е да оправдае деянията на тази рецесия, а да се опита да ги обясни. И да внесе малко оптимизъм - че не е пристигнал краят ѝ, а че дали ще си я върнем зависи от обществата и медиите им, по-точно - от имунната им система против отклонения от стандартите.
Понятието обективност от дълго време е въпрос на университетски и професионални разногласия. За това има обективни причини. Да си справедлив допуска да бъдеш безгрешен, а това не е в човешката природа. И най-съвестната медия може да се забуди и да сгреши. Обективен е единствено Господ, гласи известната мъдрост. Затова към този момент над две десетилетия глобални медии (като Асошиейтед прес например) заобикалят да приказват за обективност, а за почтеност на информацията. Терминът допуска, че журналистът и медията са създали всичко в техните благоприятни условия, с цел да стигнат до истината и да я показват " без боязън и в ничия услуга " *.
Една съвременна философска концепция, която е ключова за медиите, въвежда понятието " интерсубективна действителност " **. То значи социална реалност, която не съществува нито в природата, нито единствено в самостоятелното схващане, а в груповото единодушие на доста хора. Това са общи вярвания и истории, които получават мощ, тъй като огромни групи ги одобряват за истинни и работят съгласно тях. Такива образци са нациите, религиите, корпорациите, парите или човешките права – те не са естествени обстоятелства, само че имат голямо въздействие върху обществата. Интерсубективната действителност е „ лепилото “ на цивилизацията – тя държи дружно милиони хора, които не се познават персонално, само че споделят общи знаци и истории. Тя може да бъде както позитивна, в случай че отразява блян към истината и отрицателна - в случай че е средство за надзор.
Интерсубективните действителности живеят в и посредством медиите - от първобитните петроглифи до днешните обществени мрежи. Затова медиите са генетично интерсубективни, което не е едно и също с справедливи. Те могат да се приближат до обективността взависимост от функционалността, възложна им от обществото.
Ако се върнем в историята, ще забележим, че субективността, т.е. пристрастието, партийността, са родилен белег на актуалните медии, който е оставил следите си и до ден сегашен. Когато кажем " Таймс ", " Телеграф ", " Фигаро ", " Франкфуртер алгемайне ", " Катимерини ", " Фокс нюз ", знаем, че приказваме за медии, клонящи към десницата. Когато кажем " Гардиън ", " Монд ", " Зюддойче ", " Паис ", " Ню Йорк таймс ", Си Ен Ен, знаем, че това са медии, стоящи по-близо до левицата или демократичния център.
Те се отличават най-ясно в мненията, които разгласяват, само че до неотдавна никой не се съмняваше в стандартите им за тъкмо, пълно и независимо показване на новините, т.е. обстоятелствата. Разделянето на обстоятелства от отзиви и основаването на общоприети стандарти за представянето на първите е плод на модерността - т.е. на развиването на огромни демографски центрове, всеобщи общества, всеобщи пазари, всеобща просветеност и на демокрацията. Масовите комерсиални медии не се финансират от партийните си патрони или от комерсиалната си клиентела, а от ръчната продажба. Те се печелят конкурентната борба с историческите си прародители с претенцията за обективност - стремят се да разгласяват истории, еднообразно допустими за всички обществени и политически групи.
Един образец: през 1896 година Адолф Саймън Окс придобива „ Ню Йорк Таймс “ – тогава дребен и губещ ежедневник – и го трансформира в влиятелен народен вестник. В програмната си публикация той декларира, че изданието ще „ дава новините без боязън и в ничия услуга “ („ to give the news impartially, without fear or favor, regardless of party, sect, or interest involved “). Тази формула се трансформира в главен журналистически принцип на „ Ню Йорк Таймс “, символизиращ самостоятелност от политически и стопански ползи и служене само на обществото.
В подтекста на края на XIX век, когато американската преса е доминирана от сензационализъм и „ жълта публицистика “, лозунгът на Окс нарежда „ Ню Йорк Таймс “ като опция – сериозен, тестван и справедлив източник на информация. Така „ без боязън и в ничия услуга “ остава трайно обвързвано с идентичността на вестника и се цитира като етичен ориентир за публицисти по света.
Така самият пазар ражда професионалните правила, които подплатяват претенцията със наличие - неутрално показване на обстоятелствата и на всички обстоятелства, равностойно показване на другите отзиви, отбягване на оценки, да не се вадят цитатите от подтекста и прочие И, несъмнено, основното разделяне - обстоятелствата са свещени, мненията са свободни. Тези правила са артикул на един по-широк обществен консенсус за това какви са белезите на качествената, самостоятелна и свободна публицистика.
Именно този консенсус през днешния ден е под тежките удари на два фактора - рецесията на обичайните партии и възхода на популизма и разцвета на интернет платформите и обществените мрежи.
Традиционните медии би трябвало не просто да спорят с популизма във учтив и основаващ се на правила спор. Те са оповестени за публични врагове (достатъчно е човек да прегледа изявленията на Тръмп за тях). Те би трябвало не просто да отстояват обстоятелства или хрумвания, а да се борят за съществуването си. Запазването на безпристрастност в такава конюнктура е висшо тестване, което не всички устоят.
Насаждането на ненавист, съмнение или неуважение към обичайните медии не е единствено американски патент. Имаме родни популистки образци за него, отразени в избрания като " журналя " и " мисирки ", в политическия и финансов напън за преодоляване на медиите, в основаване на подвластни регулатори на медийния пазар - все констатации в днешния европейски отчет по тематиката за България.
Освен това популизмът се добира до властта и я упражнява като разделя нациите (най-често на добър народ и неприятен елит). а медиите в никакъв случай не стоят по-високо или по-ниско от нацията, на която са рожба. Те имат тъкмо нейния растеж. Те стават част от " интерсубективен преразказ " за обществото, жертва на който пада точно претенцията им за обективност.
На второ място, обществените мрежи и платформи стават замъци на популистите. Те ги употребяват като опция на " корумпираните " и " подправени " медии, пришити като органична част от омразното предпопулистко статукво. Това означва и голям стопански напън върху обичайните медии. Исторически те са доста по-строго контролирани от новите и производството им е много по-скъпо, като също така търсачки, мрежи и платформи всеобщо употребяват гратис тяхното наличие, в чието творение нямат никакъв дял.
Вековна институция като Асошиейтед прес разгласява към този момент на уеб страницата си апели към потребителите да я поддържат с дарения. Същото прави " Гардиън ". Франс прес се видя принудена да изиска държавна помощ, която беше позволена от Европейската комисия.
Тръмп не носи никаква отговорност за това, което разгласява в личната си обществена мрежа и в " Екс ". Не може да се каже същото за Би Би Си, която той заплашва с дело за $1 милиард и която беше принудена да се извини на публиката си и на него.
Ще оцелее ли " обективната публицистика " в тази неравна борба? Зависи единствено от нея. Ако имаме вяра на Харари, тя може да се избави, в случай че построи задоволително надеждни механизми за автокорекция. Какъвто сподели Би Би Си, въпреки и под натиска на събитията. Тези механизми би трябвало да я връщат в исторически одобрения ѝ път, когато се отклони от него. Но създаване на такива механизми в по-широкия подтекст на общества, които са ги изгубили, наподобява неимоверно мъчно.
_________________________
* Фразата „ без боязън и в ничия услуга “ („ without fear or favor “) е въведена от Адолф Саймън Окс при придобиването на „ Ню Йорк Таймс “ през 1896 година като публицистичен принцип за самостоятелност и обективност
** Понятието вкарва израелският мъдрец Ювал Ноа Харари в проучването си на човешката връзка " Връзка " (Nexus).
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Понятието обективност от дълго време е въпрос на университетски и професионални разногласия. За това има обективни причини. Да си справедлив допуска да бъдеш безгрешен, а това не е в човешката природа. И най-съвестната медия може да се забуди и да сгреши. Обективен е единствено Господ, гласи известната мъдрост. Затова към този момент над две десетилетия глобални медии (като Асошиейтед прес например) заобикалят да приказват за обективност, а за почтеност на информацията. Терминът допуска, че журналистът и медията са създали всичко в техните благоприятни условия, с цел да стигнат до истината и да я показват " без боязън и в ничия услуга " *.
Една съвременна философска концепция, която е ключова за медиите, въвежда понятието " интерсубективна действителност " **. То значи социална реалност, която не съществува нито в природата, нито единствено в самостоятелното схващане, а в груповото единодушие на доста хора. Това са общи вярвания и истории, които получават мощ, тъй като огромни групи ги одобряват за истинни и работят съгласно тях. Такива образци са нациите, религиите, корпорациите, парите или човешките права – те не са естествени обстоятелства, само че имат голямо въздействие върху обществата. Интерсубективната действителност е „ лепилото “ на цивилизацията – тя държи дружно милиони хора, които не се познават персонално, само че споделят общи знаци и истории. Тя може да бъде както позитивна, в случай че отразява блян към истината и отрицателна - в случай че е средство за надзор.
Интерсубективните действителности живеят в и посредством медиите - от първобитните петроглифи до днешните обществени мрежи. Затова медиите са генетично интерсубективни, което не е едно и също с справедливи. Те могат да се приближат до обективността взависимост от функционалността, възложна им от обществото.
Ако се върнем в историята, ще забележим, че субективността, т.е. пристрастието, партийността, са родилен белег на актуалните медии, който е оставил следите си и до ден сегашен. Когато кажем " Таймс ", " Телеграф ", " Фигаро ", " Франкфуртер алгемайне ", " Катимерини ", " Фокс нюз ", знаем, че приказваме за медии, клонящи към десницата. Когато кажем " Гардиън ", " Монд ", " Зюддойче ", " Паис ", " Ню Йорк таймс ", Си Ен Ен, знаем, че това са медии, стоящи по-близо до левицата или демократичния център.
Те се отличават най-ясно в мненията, които разгласяват, само че до неотдавна никой не се съмняваше в стандартите им за тъкмо, пълно и независимо показване на новините, т.е. обстоятелствата. Разделянето на обстоятелства от отзиви и основаването на общоприети стандарти за представянето на първите е плод на модерността - т.е. на развиването на огромни демографски центрове, всеобщи общества, всеобщи пазари, всеобща просветеност и на демокрацията. Масовите комерсиални медии не се финансират от партийните си патрони или от комерсиалната си клиентела, а от ръчната продажба. Те се печелят конкурентната борба с историческите си прародители с претенцията за обективност - стремят се да разгласяват истории, еднообразно допустими за всички обществени и политически групи.
Един образец: през 1896 година Адолф Саймън Окс придобива „ Ню Йорк Таймс “ – тогава дребен и губещ ежедневник – и го трансформира в влиятелен народен вестник. В програмната си публикация той декларира, че изданието ще „ дава новините без боязън и в ничия услуга “ („ to give the news impartially, without fear or favor, regardless of party, sect, or interest involved “). Тази формула се трансформира в главен журналистически принцип на „ Ню Йорк Таймс “, символизиращ самостоятелност от политически и стопански ползи и служене само на обществото.
В подтекста на края на XIX век, когато американската преса е доминирана от сензационализъм и „ жълта публицистика “, лозунгът на Окс нарежда „ Ню Йорк Таймс “ като опция – сериозен, тестван и справедлив източник на информация. Така „ без боязън и в ничия услуга “ остава трайно обвързвано с идентичността на вестника и се цитира като етичен ориентир за публицисти по света.
Така самият пазар ражда професионалните правила, които подплатяват претенцията със наличие - неутрално показване на обстоятелствата и на всички обстоятелства, равностойно показване на другите отзиви, отбягване на оценки, да не се вадят цитатите от подтекста и прочие И, несъмнено, основното разделяне - обстоятелствата са свещени, мненията са свободни. Тези правила са артикул на един по-широк обществен консенсус за това какви са белезите на качествената, самостоятелна и свободна публицистика.
Именно този консенсус през днешния ден е под тежките удари на два фактора - рецесията на обичайните партии и възхода на популизма и разцвета на интернет платформите и обществените мрежи.
Традиционните медии би трябвало не просто да спорят с популизма във учтив и основаващ се на правила спор. Те са оповестени за публични врагове (достатъчно е човек да прегледа изявленията на Тръмп за тях). Те би трябвало не просто да отстояват обстоятелства или хрумвания, а да се борят за съществуването си. Запазването на безпристрастност в такава конюнктура е висшо тестване, което не всички устоят.
Насаждането на ненавист, съмнение или неуважение към обичайните медии не е единствено американски патент. Имаме родни популистки образци за него, отразени в избрания като " журналя " и " мисирки ", в политическия и финансов напън за преодоляване на медиите, в основаване на подвластни регулатори на медийния пазар - все констатации в днешния европейски отчет по тематиката за България.
Освен това популизмът се добира до властта и я упражнява като разделя нациите (най-често на добър народ и неприятен елит). а медиите в никакъв случай не стоят по-високо или по-ниско от нацията, на която са рожба. Те имат тъкмо нейния растеж. Те стават част от " интерсубективен преразказ " за обществото, жертва на който пада точно претенцията им за обективност.
На второ място, обществените мрежи и платформи стават замъци на популистите. Те ги употребяват като опция на " корумпираните " и " подправени " медии, пришити като органична част от омразното предпопулистко статукво. Това означва и голям стопански напън върху обичайните медии. Исторически те са доста по-строго контролирани от новите и производството им е много по-скъпо, като също така търсачки, мрежи и платформи всеобщо употребяват гратис тяхното наличие, в чието творение нямат никакъв дял.
Вековна институция като Асошиейтед прес разгласява към този момент на уеб страницата си апели към потребителите да я поддържат с дарения. Същото прави " Гардиън ". Франс прес се видя принудена да изиска държавна помощ, която беше позволена от Европейската комисия.
Тръмп не носи никаква отговорност за това, което разгласява в личната си обществена мрежа и в " Екс ". Не може да се каже същото за Би Би Си, която той заплашва с дело за $1 милиард и която беше принудена да се извини на публиката си и на него.
Ще оцелее ли " обективната публицистика " в тази неравна борба? Зависи единствено от нея. Ако имаме вяра на Харари, тя може да се избави, в случай че построи задоволително надеждни механизми за автокорекция. Какъвто сподели Би Би Си, въпреки и под натиска на събитията. Тези механизми би трябвало да я връщат в исторически одобрения ѝ път, когато се отклони от него. Но създаване на такива механизми в по-широкия подтекст на общества, които са ги изгубили, наподобява неимоверно мъчно.
_________________________
* Фразата „ без боязън и в ничия услуга “ („ without fear or favor “) е въведена от Адолф Саймън Окс при придобиването на „ Ню Йорк Таймс “ през 1896 година като публицистичен принцип за самостоятелност и обективност
** Понятието вкарва израелският мъдрец Ювал Ноа Харари в проучването си на човешката връзка " Връзка " (Nexus).
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ