Как едно малко момиче се учи да живее с аутизъм
Този текст е част от поредицата, в които " Дневник " показва деца и младежи с увреждания в България в границите на акцията на УНИЦЕФ " С очи за всички ".
Миглена Методиева е неразличима от всяко 5-годишно дете. Скача на батут, хвърля надуваеми жаби в панер, люлее се мощно, тича, подскача на възглавници. Когато е на към 2-годишна възраст, родителите й виждат, че нещо с нея не е наред, тъй като не приказва. Лекарите открили атипичен аутизъм.
Сега, три години по-късно, повече от две от които работа с терапевта Анна Динчева от Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение, Меги към този момент приказва и схваща съвсем всичко.
© Велко Ангелов
Петгодишната Миглена Методиева
" Тя тогава не можеше да комуникира, не говореше, издаваше единствено звуци и крясъци, ползваше памперс. Сега се обува, събува сама, храни се сама. Общуваме добре, ние си я разбираме 100% - когато има потребност или проблем. Откакто започнахме работа с Ани, с огромна част от стандартите се разделихме, остана единствено изразяването на страсти - когато нещо й е ново или когато има мощна наслада ", изяснява бащата Валентин Методиев.
Говорим с родителите и терапевта в цялостната със специфични уреди зала за ерго- и сензорна терапия към Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение. Това е първото занятие на Меги след лятната почивка, по време на която доста е пътувала с родителите си, прекарала е време измежду природата - на село, на море. През лятото логопед се е занимавал всекидневно с нея и доста е напреднала с говоренето.
© Велко Ангелов
" Няма проблем с това да командва хората и да ги накара да вършат това, което тя желае. С появяването на говора стартират да се демонстрират и черти от характера. Тя желае цялото внимание и стартира да е малко манипулатор. Използва минусите си в своя изгода. Много е поредна, в случай че желае нещо - ще упорства, до момента в който не си го получи. Истинска лъвица ", споделя майката Евелина Методиева.
Досега Меги е била в профилирана детска градина с логопедични групи, от тази образователна година година е в елементарна детска градина, в която социализацията върви добре - и другите деца я одобряват добре, и тя - тях, и е доста щастлива. Меги няма проблеми с акомодация, с нова среда, с хора, тя е обществена, отзивчива, описват родителите.
© Велко Ангелов
Преди заниманията с Анна Динчева Меги е реагирала остро на звук. Във времето, с появяването на говора и на всичките промени почнала да има по-голяма толерантност към шумна среда, към доста хора, към нови неща. Сега към този момент се учи да написа букви, числа, изясняват майка й и татко й.
" Меги измина дълъг път, тя беше тревожна, плачлива, елементарно се притесняваше от всичко, което се случва към нея, от време на време даже от нещата, които се случват в самата нея. Сега е друга, извънредно общителна. Изобщо, от едно дете, което не говореше и не знаеше по какъв начин да се оправя с страстите в държанието си, тя се трансформира в едно момиче, което доста добре знае какво желае и по какъв начин да го реализира. И може да се приспособява, може да изчаква, знае на какво да играе и какво й доставя наслаждение. Когато е изтощена, играе на едни неща, когато е разчувствана и енергична - на други. Което е най-важното, това е първият метод на учене. Чак по-късно идва академичното учене ", споделя Анна Динчева.
Тя е един от 13-та терапевти, подготвени по програмата по ерготерапия и сензорна терапия към Регионалния център за поддръжка на приобщаващото обучение. Програмата съществува към този момент пета година, като главната й функционалност е да подкрепя процеса на приобщаващото обучение в София.
© Велко Ангелов
Анна Динчева
Сензотерапията е един от многото подходи в ерготерапията и е извънредно подобаваща в ранна детска възраст за деца с проблеми или просто със специфичност в развиването. През центъра гратис минават повече от 70 деца годишно.
Анна Динчева споделя, че децата се трансформират сами, терапевтите единствено им дават опцията и средата, демонстрират им по какъв начин. " Особено когато фамилията схваща неговите потребности, прави оценка неговите потребности, тъй като постоянно хората считат, че детето би трябвало да се приспособява, че е длъжно да свикне, длъжно е да спре да плаче, длъжно е като с вълшебна пръчка да свикне с шума, да прави всякакви неща. Често няма схващане във връзка с тези провокации, които Меги среща ", отбелязва тя.
" Много от родителите неглижират и не разпознават проблемите в точния момент и подценяват опциите, които дава ерготерапията. Това не е нещо ново в международен мащаб, само че в България е неотдавна ", обобщава бащата на Меги.
© Велко Ангелов
Родителите на Меги Евелина и Валентин Методиеви
Анна Динчева коментира, че проблемите в сензорната интеграция не са болест, не са нещо, което може да се види на скенер. " Човек възприема нещата, които се случват в него и към него по друг метод. И от време на време не може да се приспособява и да свикне с неща, към които ние от дълго време сме привикнали ", отбелязва тя и дава за образец рейс от градския превоз. Понякога той може да е леден и да мирише на гума, различен път път е парещ и мирише... на какво ли не. Дали ще се качиш в остарял тролей, или нов - има огромна разлика по какъв начин ще премине пътуването, само че на нас това не ни прави усещане. " Такива хора обаче възприемат и мислят по друг метод и това, с което ние им оказваме помощ, е да станат по-гъвкави, да свикнат с другите неща към тях. Меги има прелестен капацитет, само че с цел да може да го покаже и разгърне в детската градина, ще би трябвало да свикне с шума там ", изяснява терапевтът.
По думите й децата с аутизъм имат голям капацитет, само че хората, които гледайки в профил тяхното необичайно държание - ходенето на пръсти, махането с ръце - считат, че те нямат никакъв капацитет, считат ги за умствено изостанали, считат, че " щом си невербален, значи си необучаем ".
© Велко Ангелов
" Меги не споделяше нито дума, когато пристигна, първите й думи започнаха да се появяват в тази люлка, до момента в който играеше с пяна... първите й думи бяха " люш ", " пяна ", т.е. всичко, което й носи доста приятни, мощни чувства в тялото и неща, които й оказват помощ да се усеща добре, я накараха да стартира и да приказва, да харесва хората, да има потребността да каже нещо ", изяснява Анна Динчева.
След това идва ред на логопедите. Деца като Меги имат потребност от сложен метод, по тази причина и програмата се назовава сложна терапия, тя комбинира ерготерапия със сензорната терапия, психична поддръжка и здравна рехабилитация - кинезитерапия.
" Първите крачки към приобщаването би трябвало да минат през нашия център. За множеството деца една година ерготерапия дава един страховит старт за тяхното развиване. Едно от главните неща в ерготерапията е, че тя е клиентцентрирана или детецентрирана, както споделяме ние. Тоест детето води, то няма възприятието, че прави някакви извършения по насила, тъй като е значимо или потребно за него, то играе и в това време работи и за това по какъв начин усеща себе си, и за съгласуваност, и за фина моторика. Децата се учат изключително през тялото си, по тази причина нашата огромна битка е да се движат колкото се може повече - тогава учат най-добре ", приключва Динчева.
Миглена Методиева е неразличима от всяко 5-годишно дете. Скача на батут, хвърля надуваеми жаби в панер, люлее се мощно, тича, подскача на възглавници. Когато е на към 2-годишна възраст, родителите й виждат, че нещо с нея не е наред, тъй като не приказва. Лекарите открили атипичен аутизъм.
Сега, три години по-късно, повече от две от които работа с терапевта Анна Динчева от Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение, Меги към този момент приказва и схваща съвсем всичко.
© Велко Ангелов
Петгодишната Миглена Методиева
" Тя тогава не можеше да комуникира, не говореше, издаваше единствено звуци и крясъци, ползваше памперс. Сега се обува, събува сама, храни се сама. Общуваме добре, ние си я разбираме 100% - когато има потребност или проблем. Откакто започнахме работа с Ани, с огромна част от стандартите се разделихме, остана единствено изразяването на страсти - когато нещо й е ново или когато има мощна наслада ", изяснява бащата Валентин Методиев.
Говорим с родителите и терапевта в цялостната със специфични уреди зала за ерго- и сензорна терапия към Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение. Това е първото занятие на Меги след лятната почивка, по време на която доста е пътувала с родителите си, прекарала е време измежду природата - на село, на море. През лятото логопед се е занимавал всекидневно с нея и доста е напреднала с говоренето.
© Велко Ангелов
" Няма проблем с това да командва хората и да ги накара да вършат това, което тя желае. С появяването на говора стартират да се демонстрират и черти от характера. Тя желае цялото внимание и стартира да е малко манипулатор. Използва минусите си в своя изгода. Много е поредна, в случай че желае нещо - ще упорства, до момента в който не си го получи. Истинска лъвица ", споделя майката Евелина Методиева.
Досега Меги е била в профилирана детска градина с логопедични групи, от тази образователна година година е в елементарна детска градина, в която социализацията върви добре - и другите деца я одобряват добре, и тя - тях, и е доста щастлива. Меги няма проблеми с акомодация, с нова среда, с хора, тя е обществена, отзивчива, описват родителите.
© Велко Ангелов
Преди заниманията с Анна Динчева Меги е реагирала остро на звук. Във времето, с появяването на говора и на всичките промени почнала да има по-голяма толерантност към шумна среда, към доста хора, към нови неща. Сега към този момент се учи да написа букви, числа, изясняват майка й и татко й.
" Меги измина дълъг път, тя беше тревожна, плачлива, елементарно се притесняваше от всичко, което се случва към нея, от време на време даже от нещата, които се случват в самата нея. Сега е друга, извънредно общителна. Изобщо, от едно дете, което не говореше и не знаеше по какъв начин да се оправя с страстите в държанието си, тя се трансформира в едно момиче, което доста добре знае какво желае и по какъв начин да го реализира. И може да се приспособява, може да изчаква, знае на какво да играе и какво й доставя наслаждение. Когато е изтощена, играе на едни неща, когато е разчувствана и енергична - на други. Което е най-важното, това е първият метод на учене. Чак по-късно идва академичното учене ", споделя Анна Динчева.
Тя е един от 13-та терапевти, подготвени по програмата по ерготерапия и сензорна терапия към Регионалния център за поддръжка на приобщаващото обучение. Програмата съществува към този момент пета година, като главната й функционалност е да подкрепя процеса на приобщаващото обучение в София.
© Велко Ангелов
Анна Динчева
Сензотерапията е един от многото подходи в ерготерапията и е извънредно подобаваща в ранна детска възраст за деца с проблеми или просто със специфичност в развиването. През центъра гратис минават повече от 70 деца годишно.
Анна Динчева споделя, че децата се трансформират сами, терапевтите единствено им дават опцията и средата, демонстрират им по какъв начин. " Особено когато фамилията схваща неговите потребности, прави оценка неговите потребности, тъй като постоянно хората считат, че детето би трябвало да се приспособява, че е длъжно да свикне, длъжно е да спре да плаче, длъжно е като с вълшебна пръчка да свикне с шума, да прави всякакви неща. Често няма схващане във връзка с тези провокации, които Меги среща ", отбелязва тя.
" Много от родителите неглижират и не разпознават проблемите в точния момент и подценяват опциите, които дава ерготерапията. Това не е нещо ново в международен мащаб, само че в България е неотдавна ", обобщава бащата на Меги.
© Велко Ангелов
Родителите на Меги Евелина и Валентин Методиеви
Анна Динчева коментира, че проблемите в сензорната интеграция не са болест, не са нещо, което може да се види на скенер. " Човек възприема нещата, които се случват в него и към него по друг метод. И от време на време не може да се приспособява и да свикне с неща, към които ние от дълго време сме привикнали ", отбелязва тя и дава за образец рейс от градския превоз. Понякога той може да е леден и да мирише на гума, различен път път е парещ и мирише... на какво ли не. Дали ще се качиш в остарял тролей, или нов - има огромна разлика по какъв начин ще премине пътуването, само че на нас това не ни прави усещане. " Такива хора обаче възприемат и мислят по друг метод и това, с което ние им оказваме помощ, е да станат по-гъвкави, да свикнат с другите неща към тях. Меги има прелестен капацитет, само че с цел да може да го покаже и разгърне в детската градина, ще би трябвало да свикне с шума там ", изяснява терапевтът.
По думите й децата с аутизъм имат голям капацитет, само че хората, които гледайки в профил тяхното необичайно държание - ходенето на пръсти, махането с ръце - считат, че те нямат никакъв капацитет, считат ги за умствено изостанали, считат, че " щом си невербален, значи си необучаем ".
© Велко Ангелов
" Меги не споделяше нито дума, когато пристигна, първите й думи започнаха да се появяват в тази люлка, до момента в който играеше с пяна... първите й думи бяха " люш ", " пяна ", т.е. всичко, което й носи доста приятни, мощни чувства в тялото и неща, които й оказват помощ да се усеща добре, я накараха да стартира и да приказва, да харесва хората, да има потребността да каже нещо ", изяснява Анна Динчева.
След това идва ред на логопедите. Деца като Меги имат потребност от сложен метод, по тази причина и програмата се назовава сложна терапия, тя комбинира ерготерапия със сензорната терапия, психична поддръжка и здравна рехабилитация - кинезитерапия.
" Първите крачки към приобщаването би трябвало да минат през нашия център. За множеството деца една година ерготерапия дава един страховит старт за тяхното развиване. Едно от главните неща в ерготерапията е, че тя е клиентцентрирана или детецентрирана, както споделяме ние. Тоест детето води, то няма възприятието, че прави някакви извършения по насила, тъй като е значимо или потребно за него, то играе и в това време работи и за това по какъв начин усеща себе си, и за съгласуваност, и за фина моторика. Децата се учат изключително през тялото си, по тази причина нашата огромна битка е да се движат колкото се може повече - тогава учат най-добре ", приключва Динчева.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ