Този текст беше написан от Никола Стефанов за Гласове през

Този текст беше написан от Никола Стефанов за " Гласове " през 2020 година Никола Стефанов е псевдоним на високо профилиран експерт в тази област. Неговите мнения по тематиката се оказаха оракулски. Припомняме ги в днешния подтекст на предрешеното затваряне на българската въглищна промишленост, унищожена от поредното безгрижие и несръчност на няколко държавни управления в последните 10 години и под вещото управление на ЕК, която води антиевропейска политика. Нейната нова демократична химера " Зелена договорка " унищожава този съюз, който бе учреден точно върху договорката за въглищата и стоманата. Индустрията, която оказа помощ да се изгради днешна Европа. 

Свързани текстове:  " Зелената договорка " на Лайен тика Европа към пропастта

Търговията с CO2 квоти - световна и съмнителна корпоративна скица без екологичен резултат

С годишното повишаване на квотите, производителите са изправени пред переспективата първоначално да изгубят конкуретоспособността си, по-късно да лимитират активността си и най-после да банкрутират. Но това още не е всичко. Логично е да предположим, че ресурсът от парични средства получени от продажбата на квоти, ще бъде употребен целево за финансиране на създаването и производството на съоръжения за ликвидиране на парниковите газове или за разработки на нови технологии, генериращи по-малко количество СО2. Но такова нещо няма. Приходите от продажбите на квоти потъват в нечии джобове, а Европейската скица за търговия с излъчвания придобива очертанията на световен корпоративен модел за обогатяване единствено на избран брой субекти. Тази ценова волатилност е доста рискова, тъй като покупката на квоти не е изолирана борсова нечиста сделка, а директно рефлектира върху себестойността на производството на горивните съоръжения, като води след себе си повишение на цените за потребителите и изземване на оборотните средства на производителите. Ярък образец за това е обстановката с Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2 “ ЕАД, където цената на квотите изправи сдружението пред банкрут, тъй като цената на създаваната от него електрическа енергия би била непостижима за потребителите.

Волатилността в цените на схемата за търговия с излъчвания е рисков признак за деформиране на пазара. От една страна, тя демонстрира, че в механизма за разпределение на квоти царува безпорядък, а въпреки това, дава опция на огромните играчи на първичния пазар да спекулират, като в интервалите на ниски цени на квотите изкупуват препоръчаните за борсова търговия квоти, след което задържат тяхната продажба, за изкуственото основаване на недостиг сред търсенето и предлагането, което на собствен ред води до внезапното повишение на цените. Никакви пазарни, стопански или каквито и да било други фактори не могат да бъдат мотив, обосноваващ разлики от 15 пъти сред покупната и продажна цена на квотите за излъчвания в избрани интервали на търговия.

Схемата с квотите от ден на ден прилича „ балона “ с дериватите, провокирал финансовата рецесия през 2008 година На вторичния пазар съществува различен проблем. Там към този момент са се оформили престъпни практики за обогатяване от търговията с излъчвания за сметка на участниците на борсата. През 2009 година по данни на „ Европол “  90 на 100 от пазара на търговия с излъчвания в някои страни е обект на данъчни измами, посредством потреблението на фиктивни компании. През 2011 година немската прокуратура удостовери, че от Данък добавена стойност измами в търговията с излъчвания немската страна е изгубила 1 190 000 000 $. Друг модел за кражба на средства от комерсиалните интервенции с излъчвания са хакерските атаки. Така да вземем за пример, на 19 януари 2011 година „ ЕЕХ “ прекрати търговията с излъчвания на спот пазара след хакерска офанзива, при която бяха източени 41 120 000 $. Да не приказваме за съмнителния екологичен резултат от прилаганите ограничения на директивата, защото трансграничните замърсявания не могат да бъдат следени или ограничавани съгласно желанията на Европейска комисия. Едно разбъркване на въздушните маси е задоволително да придвижи в Европа, китайски, съветски американски или СО2 от различен източник и да сведе до нула всички старания за понижаване на нездравословните излъчвания. 

Европейската скица за търговия с квоти (European Union Emission Trading Scheme [EU ETS]) е първата огромна скица за търговия с квоти за излъчвания на парникови газове  в света и към момента си остава най-голямата. Тази схема  е главния инструмент на Европейски Съюз за за осъществяване на отговорностите на Общността по Протокола от Киото за ограничение на излъчванията от въглероден диоксид (СО2) до допустими равнища, според директивата на Европейски Съюз 2003/87/ЕО. Тази инструкция стартира да работи от януари 2005 година, а от 2013 г обгръща към този момент 28-те страни членки на Европейски Съюз, плюс Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Основни детайли на схемата са:

- Разпределение на квотите посредством народен проект за разпределение;

- Издаване на разрешителни за излъчванията от парникови газове за всяка апаратура в страната;

- Мониторинг, верификация и докладване на емисиите;

- Регистър на транзакциите на квоти;

- Контрол на осъществяването и налагане на наказания.

Схемата е разграничена на „ търговски интервали “. Първият от тях започва от месец януари 2005 година до декември 2007 година. Вторият интервал е от януари 2008 година до декември 2012 година Третият интервал стартира от януари 2013 година до декември 2020 година и четвъртият стартира от януари 2021 година до 31 декември 2028 година Европейската комисия възнамерява задачите на директивата да бъдат изпълнени предварително до края на 2026 година.

Всяка от страните, попадаща в обсега на директивата, създава собствен Национален проект за разпределение на квотите. През 2020 година Европейски Съюз чака да понижи излъчванията от парникови газове с 20 % и да усили енергийната успеваемост също с 20 %. През първия интервал (2005-2007 г.) схемата за търговия с излъчвания обгръща 12 хиляди съоръжения в Европейски Съюз, генериращи 40 на 100 от СО2 излъчванията в общността.

Вторият интервал (2008-2012 г.) уголемява обсега на търгуваните излъчвания, като включва към схемата Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. От 27 април 2012 година Европейската комисия анонсира цялостното активиране на Европейската комерсиална скица за излъчвания.

През третият интервал (2013-2020 г.) Европейската комисия предложи да се създадат известни корекции в комерсиалната политика с излъчвания, като да вземем за пример да се постави таван на оптимално позволените за членовете на Общността безвъзмездни квоти, да се лимитира размера на позволените за търгуване  от банките квоти сред интервал II и интервал III и същите де се предложат на търгове.

През четвъртият интервал ще бъде въведен линеен редукционен фактор, като тавана за позволени излъчвания ще бъде сведен с 1.74 на 100 за всяка година от интервала 2013-2020 и с 2.2 на 100 за всяка година в интервала 2021 до 2030 година. Това ще докара до сумарно понижение с 43 на 100 на позволените квоти за СО2 спрямо 2005 година.

Общото количество на квотите, които следва да се разпределят за съответния интервал, би трябвало да подхожда на задължението на страната членка за ограничение на нейните излъчвания, според решение 2002/358/ЕО за използване на протокола от Киото.

Разпределението на квотите на равнище апаратура е основано на верифицираните излъчвания от отчетите за 2007 година и 2008 година на операторите на съоръжения участващи в европейската скица за търговия с излъчвания на парникови газове. Количествата се поправят с нужното за приравняване към общото, годишно позволено количество понижение, отчитайки и количествата за отбягване резултата на двойно отчитане на излъчвания по утвърдени планове „ Съвместно осъществяване “ и заделеното количество като целеви запас за нови участници за всяка година след 2008 година

Количеството квоти за една апаратура се дефинира въз основа на данни за индустриалния й потенциал, употребяваните горива и първични материали и източници на излъчвания на парникови газове, като следва да се употребява емисионен фактор за съответното гориво или суровина съгласно насоките на настоящата Методика за реализиране на мониторинг от операторите на съоръжения участващи в Схемата за търговия с излъчвания на парникови газове.

Европейската комисия е определила за България приблизително годишно общо 42 433 833 безвъзмездни квоти или общо за интервала 2008-2013 година, 212 169 165 квоти при декларирани за същия интервала от страна на България на 338 000 000 квоти, което съставлява 34.8 на 100 от присъдените емисионни права на страната ни по Протокола от Киото.

Това процентно понижение служи като базов коефициент, с който съразмерно се понижават декларираните за приемане безвъзмездни квоти от всяка една горивна апаратура в страната. В българския народен проект за разпределение на квоти е избран запас от 5 929 567 квоти за отменяне за отбягване на двойното отчитане на излъчванията при „ взаимно осъществяване “ и запас за нови участници в размер на 23 894 360 квоти за интервала 2008-2012, от който към този момент са разпределени 1 320 541 квоти на нови участници записали се преди 30 септември 2009 година.

Де факто, в запаса остават за разпределение 22 573 819 квоти, които ще бъдат разпределяни от 30 септември 2009 година до края на отчетния интервал. База за разпределение на квотите за нови участници служи прогнозата за произвеждане на съществена продукция.

Като „ бенчмарк “ за емисионен фактор на нова апаратура се употребява по-малкото от: емисионен фактор по план на инсталацията и най-малкият емисионен фактор докладван във верифициран годишен отчет за излъчвания на настояща апаратура от същия вид досега на взимане на решение за съответната нова апаратура.

България е длъжна да понижи излъчванията си от парникови газове с 8% за интервала след 2008 г. спрямо базовата 1988 година Тази скица на Европейската комисия несъмнено е неточна, тъй като тя се гради върху една бюрократична структура от синтетично избрани индикатори без да се интересува от обстоятелството, че стопанската система е динамичен организъм от хора, технологии и суровинни запаси, който е характерен за всяка една от страните в Общността.

Да не приказваме за съмнителния екологичен резултат от прилаганите ограничения на директивата, защото трансграничните замърсявания не могат да бъдат следени или ограничавани съгласно желанията на Европейска комисия. Едно разбъркване на въздушните маси е задоволително да придвижи в Европа, китайски, съветски американски или СО2 от различен източник и да сведе до нула всички старания за понижаване на нездравословните излъчвания.

България също е заобиколена от страни, които не са включени в комерсиалната скица и не купуват квоти, само че не може да се каже, че не генерират парникови газове и, че тези газове не се популяризират във въздушното пространство над страната. В това отношение задоволително е да споменем единствено Турция и Сърбия. В този смисъл индикативен е и обстоятелството на отдръпването на Съединени американски щати и последвалите го по-късно Бразилия и Австралия, от Парижкото съглашение за климата.

Едва ли може да обвиним тези страни, че не милеят за здравето на жителите си, или че не са наясно с следствията от замърсяването на атмосферата с парникови газове. Но те ще търсят златното сечение сред стопанска система и екология без да жертват промишленостите си в името на една фантазия. Нещо повече, даже текстовете на самото Парижко съглашение дават опция на страните, отчитайки спецификата на стопанските системи си, самостоятелно да дефинират количествата излъчвания, които ще редуцират.

От използването в Европейски Съюз на схемата за търговия с квоти за излъчвания не излиза наяве в каква степен ще се понижат парниковите газове, но е сигурно, че доста ще се лимитират експлоатационните потенциали на действащите сега горивни съоръжения и ще се попречват опциите за вложения в нови, по-модерни технологии.

Бизнесът в България, макар съществуването на запас от емисионни права според Протокола от Киото, ще бъде заставен годишно да купува все по-големи и по-големи размери квоти, съразмерно на годишното повишаване на открития от Европейския комисия % за понижаване на парниковите газове.

При това шансове да излезе от този обаян кръг няма, тъй като в близко бъдеще не се обрисуват благоприятни условия за замяна на съществуващите съоръжения с нови, екологично по-чисти, защото такива към момента са в развой на разработка.

Простата логичност демонстрира, че излъчванията, отделяни в софтуерните процеси на в този момент настоящите съоръжения са в директна взаимозависимост от употребяваната сила и първични материали. А на този стадий производството на „ зелена “ сила, към момента не може да бъде равносилен сурогат на силите от фосилни горива, при чието потребление се отделят повече или по-малко парникови газове.

При тази обстановка най-малкото, което може да се предвижда за европейската промишленост е, че последователно тя ще бъде принудена да ограничи активността си и да загуби конкурентноспособността си.

В близко бъдеще се цели индустриални и енергийни браншове да бъдат изправени пред банкрут.

Например - българският Топлоелектрическа централа „ Марица изток 2 “ ЕАД за производството на 1Mw електрическа енергия би трябвало да закупи 1.6 квоти за употребяваните от него кафяви въглища. Това ще му коства към 69 лева, а в това време цената за 1Mw електрическа енергия, на която продава на пазара е 69-72 лева Тоест, в случай че още малко се увеличи цената на квотите, ТЕЦ-ът би трябвало да работи, единствено с цел да купува квоти.

Подобно, въпреки и не толкоз фрапантно, е и ситуацията с производителите на торове „ Агрополихим “ АД и „ Неохим “ АД. За базовото произвеждане на 1 звук амоняк, те би трябвало да закупят почти 2.25 квоти за излъчвания. Това усилва себестойността на творби амоняк с към 100 лева, което на собствен ред рефлектира върху цената на азотните торове, като ги оскъпява с близо 50 лева за звук. При тези ценови равнища торовите фабрики са тотално неконкурентни на интернационалния пазар, като редом с това са застрашени от на ниска цена импорт на торове на вътрешния пазар от страни, които не вземат участие в търговията с излъчвания.

Трябва да бъде ясно, че тази обстановка не визира единствено производителите, а директно рефлектира и върху потребителите на електрическа енергия и торове в България. За какво става дума? За да понижи колосалните загуби, които биха се получили от продажбите на електрическа енергия, Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2 “ естествено, че би трябвало да вдигне цената на продаваната електрическа енергия. И по тази причина, той към този момент предлага на Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ) електрическата енергия си за месец декември 2018 година по 110 лева за един Mw, а за месец януари по 115 лева за Mw.

Като се регистрира фактът, че преди покупката на скъпите квоти, същата електрическа енергия се е продавала за 69 лева на Mw, това съставлява 41 лева покачване на цената, което ще би трябвало да платят жителите и бизнеса. Подобна е ситуацията и в АЕЦ „ Козлодуй “, където цената на предлаганата на борсата електрическа енергия се покачва от 73 лева за Mw на 96 лева

Подобно е ситуацията и в страните от Западна Европа, където цените за един Mw нарастват от 36 до 85 евро. По-тежка е обстановката с торовите фабрики, тъй като при тях към високата цена на квотите, които купуват ще се прибавят, и нарасналите цени на електрическата енергия и природния газ, които употребяват.

Друг образец в тази посока, който може да посочим, са плановите излъчвания на декларираните за изграждане нови съоръжения в България, надвишаващи 60 млн. тона. Отчитайки това количество, както и дефицита от към 8 млн. квоти за поддържане равнището на произвеждане за 2007-2008 година, се оформя едно ограничаване на прогнозните излъчвания с към 14 млн. тона годишно, от което следва, че общото количество квоти е с към 25 на 100 по-малко от нужното за съблюдаване на критериите избрани от Европейски Съюз.

Тук би трябвало да прибавим и обстоятелството, че тези калкулации са направени при изискване, че инсталациите в България през 2007-2008 години са работили с към 70% от потенциала си, тъй че % на дефицит на квоти при увеличение потенциала на произвеждане към максимума ще докара до още по-голям дефицит на квоти.

Каква в действителност е изгодата за екологията от този тежък бюрократичен механизъм на търговия с излъчвания, в който са ангажирани хиляди хора за неговата поддръжка и надзор, и в който бизнеса губи скъпо време да управлява тази скица.

Цялата тази търговия с квоти значително прилича пазаруването на индулгенция от страна на бизнеса,

по тази причина, че Европейската комисия е решила, че парниковите газове са грях и съответният производител би трябвало да си заплати, с цел да му бъде банален.

Така годишно Комисията, като папата от средновековието, опрощава греховете на бизнеса до идната година, когато още веднъж идва времето той да заплати следващата индулгенция, само че към този момент на още по-висока цена. Какво трансформира това в екологичната конюнктура? Практически нищо. Емисиите са същите.

Инсталации за ликвидиране на парниковите газове няма, тъй като за промишлеността става непостижимо от една страна да влага в закупуването на скъпи очистни уреди, а от друга, да заплаща колосални суми, с цел да купува квоти за излъчвания.

С годишното повишаване на квотите, производителите са изправени пред переспективата първоначално да изгубят конкуретоспособността си, по-късно да лимитират активността си и най-после да банкрутират. Но това още не е всичко.

Логично е да предположим, че ресурсът от парични средства получени от продажба на квоти ще бъде употребен целево за финансиране на  разработката и производството на съоръжения за ликвидиране на парниковите газове или за разработки на нови технологии генериращи по-малко количество СО2. Но такова нещо няма.

Приходите от продажбите на квоти потъват в нечии джобове, а Европейската скица за търговия с излъчвания придобива очертанията на

световен корпоративен модел за обогатяване единствено на избран брой субекти.

В поддръжка на това изказване е и самото деяние на механизма за търговия с излъчвания. Всяка една от страните в общността предлага неизползваните си запаси от излъчвания за продажба на  „ ЕЕХ “ (European Energy Exchange).

Механизмът за продажба не се разграничава от този, както на другите търговски платформи, на които се търгуват разнообразни типове артикули и сили. Европейската скица за търговия с излъчвания започва активността си на 1 януари 2005 година По това време участници в схемата са 15 европейски страни, които в действителност са членовете на Европейски Съюз.

През тази първа година на работа на комерсиалната скица за излъчвания са осъществени 362 млн. квоти за излъчвания от СО2 на стойност 7.2 милиарда евро, като през идващите години размерът продажби непрекъснато се усилва.

За съпоставяне да вземем за пример, първоначално на 2018 година на борсата „ ЕЕХ “ са оповестени за продажба 937 557 000 квоти за излъчвания на горивни съоръжения и 5 601 500 квоти за излъчвания на авиацията. Към 30 ноември 2018 година са осъществени продажби на 373 110 000. Само за деня 30 ноември 2018 година има сетълмент за продажба на 474 000 квоти по 20.49  EURO  за квота.

България е декларирала за продажба на „ ЕЕХ “ през 2018 година 23 824 500 броя квоти. Със стартирането на търговията през 2006 година, динамичността на цените е повече или по-малко устойчива като доближава пика си през месец април когато цените се повишават до 30 евро за звук СО2. Това се дължи на обстоятелството, че Чехия, Белгия, Франция и Испания афишират, че имат дефицит на верифицирани излъчвания, които  са по-малко количество от това, което е належащо с цел да покрие работещите горивни съоръжения.

В последната седмица на април обаче цената пада с 54 % достигайки до 13.35 евро. През месец май 2006 година Европейската комисия афишира, че верифицираните СО2 излъчвания са с 80 милиона или 4 на 100 по-малко от разрешените  безвъзмездни квоти за 2005 година.

Това води до остатък на квоти на борсата и срив на борсовите цени, които в края на месец май към този момент са 10 евро за звук СО2. Излишъкът от безвъзмездни квоти продължава да притиска цените и през 2007 година. През март 2007-а квотите се търгуват по 1.2 евро за звук СО2, а през септември 2007 година падат до 0.1 евро за звук СО2.

През първата половина на 2008 година цените се усилват до 20 евро за звук СО2, след което стартират да понижават, достигайки до 13 евро през първата половина на 2009 година

Причината още веднъж е в остатъка от въглеродни квоти на пазара. Подобни са трендовете и през 2010 година когато излъчванията през месец декември се търгуват по 6.76 евро за звук СО2. Нов връх в рухването на цените е открит през януари 2013 година, когато цената за звук СО2 доближи 2.81 евро.

Подобна е обстановката и през 2018 година. През 2017-а и началото на 2018-а цената на квотите флуктуира към 3-4 евро за звук СО2, а от месец октомври 2018 година стартира внезапно да се покачва и доближи до равнища от 30 евро, след което отново потегля надолу.

Тази ценова волатилност е доста рискова, тъй като покупката на квоти не е изолирана борсова нечиста сделка, а директно рефлектира върху себестойността на производството на горивните съоръжения, като води след себе си повишение на цените за потребителите и изземване на оборотните средства на производителите.

Ярък образец за това отново е обстановката с Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2 “ ЕАД, където цената на квотите изправи сдружението пред банкрут, тъй като цената на създаваната от него електрическа енергия би била непостижима за потребителите.

Волатилността в цените на схемата за търговия с излъчвания е рисков признак за деформиране на пазара. От една страна, тя демонстрира, че в механизма за разпределение на квоти царува безпорядък, а въпреки това, дава опция на огромните играчи на първичния пазар да спекулират, като в интервалите на ниски цени на квотите изкупуват препоръчаните за борсова търговия квоти, след което задържат тяхната продажба, за изкуственото основаване на недостиг сред търсенето и предлагането, което на собствен ред води до внезапното повишение на цените.

Никакви пазарни, стопански или каквито и да било други фактори не могат да бъдат мотив, обосноваващ разлики от 15 пъти сред покупната и продажна цена на квотите за излъчвания в избрани интервали на търговия.

Друг забавен въпрос е по какъв начин самите излъчвания в един миг са по-скъпи, а в различен миг са по-евтини, когато самите те нямат никаква индустриална себестойност, която би послужила като „ бенчмарк “ за ценообразуване, както е при другите действително създавани и търгувани артикули.

Схемата с квотите от ден на ден прилича „ балона “ с дериватите, провокирал финансовата рецесия през 2008 година.

На вторичния пазар съществува пък различен проблем. Там към този момент са се оформили престъпни практики за обогатяване от търговията с излъчвания за сметка на участниците на борсата. През 2009 година по данни на „ Европол “  90 % от пазара на търговия с излъчвания в някои страни е обект на данъчни измами, посредством потреблението на фиктивни компании.

През 2011 година немската прокуратура удостовери, че от Данък добавена стойност измами в търговията с излъчвания немската страна е изгубила 1 190 000 000 $. Друг модел за кражба на средства от комерсиалните интервенции с излъчвания са хакерските атаки. Така да вземем за пример, на 19 януари 2011 година „ ЕЕХ “ прекрати търговията с излъчвания на спот пазара след хакерска офанзива, при която бяха източени 41 120 000 $.

Ако сравним интервенциите на комерсиалната платформа за излъчвания на „ ЕЕХ “ с търговията на други търговски платформи за артикули и сили, такива неуместни ценови диспропорции няма на никое място, тъй като в случай че това се случи, цялата международна търговия ще изпадне в колапс.

Тук обаче поражда различен доста по-голям въпрос: къде отиват приходите от търговията с излъчвания и с какво тези доходи усъвършенстват екологичната конюнктура в европейските страни? От съществуващата досега процедура е ясно, че най-хубав резултат тази търговия има върху спекулативното увеличение на облагите на банките и фондовете купувачи на излъчвания, без някакъв забележим резултат на възстановяване на екологичната конюнктура.

Това изяснява и политиката на огромна част от развитите страни, които не желаят да влагат средства в екологични схеми със подозрителен резултат. Нереалните стратегии за понижаване на излъчванията надали ще доведат до някакъв значителен резултат, а по-вероятно е единствено да задълбочат икономическите и обществени проблеми в общността.

Много по-добър резултат ще има, в случай че бъдат задължени банките и останалите търговци на излъчвания да кредитират с колосалните облаги, които получават създаването и производството на уреди за понижаване на парниковите газове, или в създаването на нови типове „ чисти “ сили и „ чисти “ технологии, каквито опити към този момент се вършат в бранша на железопътния превоз в Германия. В противоположен случай, остава съмнението, че екологичната политика на Европейски Съюз е единствено един инструмент за деиндустриализация на континента, превръщането му в територия от западащи стопански системи и пазар за световните корпорации. 

Текстът е написан за " Гласове " през 2020 година