Скопие отваря „македонския въпрос“ на Балканите и претендира за „македонско малцинство“ в България. Атина реагира, София мълчи
Автор: Велизар Енчев за " Гласове "
Визитата на македонския министър председател в Съединени американски щати за инаугурацията на Доналд Тръмп е дипломатически актив за Скопие и забележим пасив за София. В българското Министерство на външните работи към момента не могат да повярват, че до момента в който във Вашингтон нямаше поканена наша държавна делегация, Християн Мицкоски бе признат в Държавния департамент от двама висши американски дипломати -
Александър Касаноф, заместител помощник-държавния секретар, отговарящ за Западните Балкани, и Ричард Гренел – специфичен делегат на Тръмп за деликатни задачи по света.
Кинжалният удар за България идва от признанието на Мицкоски, съгласно който делегацията от Северна Македония е в Съединени американски щати, тъй като има публична покана от Организационния комитет за инаугурацията на Доналд Тръмп.
В Балканския отдел на Министерство на външните работи били потресени от обстоятелството, че на срещите в Държавния департамент била обсъждана евроинтеграцията на Северна Македония и най-много „ деструктивното държание “ на София и Брюксел към македонското еврочленство...
В Държавния департамент Мицкоски потърсил американска поддръжка за отхвърли на Скопие да впише българите в македонската конституция, изисквайки от България да признае „ македонско малцинство “ в Пиринския край. И по всяка вериятност е получил някаква американска поддръжка. Самото единодушие за сходни срещи на такова високо експертно равнище в Държавния департамент е обезпокоителен сигнал към България.
Да не си затваряме очите за очевидното. Противно на проекта „ Макрон “ (24 юни 2022) и погазвайки Договора за другарство с България (1 август 2017), македонският министър-председател освен отхвърля да впише българите в конституцията, само че и предявява малцинствени искания към нас, с цел да ги употребява като разменна монета в течащия от месеци пазарлък с Брюксел.
Това е напълно нов стадий в връзките ни със Скопие. Защото се сблъскваме с нападателни малцинствени искания, които обаче се базират на към този момент издадени присъди от Съда за правата на индивида в Страсбург, касаещи отвод на България да записва македонистки сдружения в Пиринския край.
Всъщност от Вашингтон македонският министър председател за повторно ни разгласи малцинствена война. За първи път го направи преди два месеца в Брюксел.
И тогава, и в този момент българското държавно управление не реагира съответно. Вместо остро да осъди сходни искания, в края на 2024 година Министерство на външните работи се задоволи учтиво да подсети на Мицкоски, че в случай че желае да влезе в Европейския съюз, би трябвало да съблюдава френския проект и контракта за другарство. И нищо повече!
Изминаха 24 часа от американската офанзива на Мицкоски, само че външният министър Георг Георгиев към момента не реагира. Дали пък не изчаква тежката дума на Галя от Посолството? По евентуално се опасява, че остра дипломатическа нота към Скопие може да засегне Държавния департамент, където са приели с схващане Мицкоски?
Втората огромна вест от щатската аудиенция на Мицкоски е възобновената му борба с Гърция. На среща с изселници в Ню Джърси македонският министър председател е декларирал нещо гръмовно за Балканите: че „ македонският въпрос е отворен, най-сетне би трябвало да откри своето решение, тъй като той не е решен, тлее, продължава да тлее от епохи и към момента съществува... "
За разлика от България, която още се ослушва и по коминтерновски изчаква американски указания за балканската политика на Тръмп, Гърция мигновено осъди изявлението на Мицкоски, наричайки го „ груба провокация “.
За Атина отварянето на „ македонския въпрос “ освен слага под въпрос македонския автограф под Преспанското съглашение с Гърция (17 юни 2018), само че и открехва балканската Кутия на Пандора.
Ако в Преспа Скопие одобри новото име Република Северна Македония и се отхвърли от присвояването на елинската история и просвета (т.нар. Антиквизация на македонската история), в този момент Мицкоски прави завой в противоположната посока.
Със опасността, че ще отвори „ македонския въпрос “ на Балканите, той загатва, че е подготвен да ревизира Преспанското съглашение и да предяви малцинствени искания и към Атина, както към този момент направи това към София.
Впрочем още със стъпването си в премиерския кабинет, Мицкоски сложи под подозрение Преспанския контракт, тъй като се чувствал потиснат от натрапеното му име Северна Македония...
До този час нито ГЕРБ, нито съдружните му сътрудници от БСП-Нова левица, Има Такъв Народ и ДПС-ДПС, не демонстрират, че са унизени от думите и дейностите на Мицкоски на американска земя.
От фракцията на Доган пък въобще не са унизени, тъй като техен евродепутат до неотдавна бе докладчик на Европейския парламент за Северна Македония и в това си качество лобираше за... Скопие.
Колко ли дни ще трябват още на премиера Желязков, с цел да забележим съответен отговор на българското държавно управление?
Кога ли ще ги стигнем гърците?
