Елегантният чимшир е още интересна билка
Този по този начин приветлив култивиран шубрак - чимширът, е токсично растение. Но това не пречи той да е най-предпочитания гостенин във всяка по-поддържана градина, а още античните римляни създавали изкуство с оформянето на гъстите листенца. През 19 век дефинитивно се утвърдил като най-предпочитаното класическо растение за оформяне на ексцентрични фигури и причудливи форми и комбинации. Без подозрение чимширът е прелестен избор за озеленяване, само че доста малко от нас знаят, че той надалеч не е единствено това.
Чимширът е публикуван основно в югозападната част на Европа, в Западна Азия и в Северна Африка. В България се среща в цялата страна под формата на малко дръвче или гъсто разклонен шубрак. Латинското му название е Buxus sempervirens (вечнозелен чимшир), като в превод от гръцки buxus значи „ компактен ”- име, идващо таман от гъстотата на листата, които доста компактно покриват клоните.
Растението цъфти през април и май. Листата му са тъмнозелени, лъскави и кожести, яйцевидни или елипсовидни, с дължина към 3-5 см и широчина до 1.5 см и излъчват много мощен мирис при топло време. Цветовете на храста са еднополови. Плодът съставлява кутийка с рогчета на върха. Това растение може да израсте като високо до 10 м дърво, само че може и да си остане относително малък шубрак - според от сорта. Съществуват към 30 типа чимшир, разделящи се главно на дребнолистни и едролистни и на нискостеблени и високостеблени. Високите форми служат главно за изработката на живи плетове и разнообразни фигури, а сортовете джуджета се употребяват най-вече за обрисуване на пътеки. Най-разпространеният малък чимшир е B. Sempervirens Suffruticosa.
Любопитен факт към това „ скулптурно ” растение е изключителното му дългоденствие - възрастта му може да доближи до 700-800 години. В страни като Англия и Франция то е същинска традиция - съвсем на всички места може да се видят разнообразни фигури: топки, пирамиди, гъби, лебеди и други, основани от съвършено подкастрен чимшир. Ако желаете и вие да украсите двора си, единственото значимо изискване, което би трябвало да помните е, че от май до август короните на растенията би трябвало да се подстригват на всеки 6 седмици. Иначе чимширът е много скромен и също толкоз хубав, с цел да му се „ доверите ”.
Чимширът е едно не малко потребно растение:
Състав и събиране
Алкалоиди- над 30 разнообразни типа
Флавоноиди, етерични масла и смолисти субстанции, съдържащи се главно в листата и младите клони
Витамин С, провитамин А
Събирането - употребяват се листата, като ги берете по време на цъфтежа. Сушенето им става при температура до 40 градуса, след което ги съхранявате в задоволително проветриви пространства.
Ползи от билката чимшир
Най-широкото му приложение е за филтриране на кръвта и при нервни разстройства. При постепенно заздравяващи рани също може да се опитате от него. Още преди доста време етеричното му масло се е употребявало като билка при епилепсия, както и при зъбобол.
Доказано може да му се доверите още при:
отслабен имунитет
високо кръвно - има капиляроукрепващо деяние и защищава съдовете от увреждане
болки в мускулите
ревматизъм
артрит
подагра
жлъчна и бъбречна непълнота - спомага отделянето на урина
хемороиди
диабет
косопад и себорея
Важно: Рецепти за използването му ще срещнете доста, само че както нормално - не забравяйте първоначално да се консултирате със експерт, защото чимширът е отровен.
Чимширът е публикуван основно в югозападната част на Европа, в Западна Азия и в Северна Африка. В България се среща в цялата страна под формата на малко дръвче или гъсто разклонен шубрак. Латинското му название е Buxus sempervirens (вечнозелен чимшир), като в превод от гръцки buxus значи „ компактен ”- име, идващо таман от гъстотата на листата, които доста компактно покриват клоните.
Растението цъфти през април и май. Листата му са тъмнозелени, лъскави и кожести, яйцевидни или елипсовидни, с дължина към 3-5 см и широчина до 1.5 см и излъчват много мощен мирис при топло време. Цветовете на храста са еднополови. Плодът съставлява кутийка с рогчета на върха. Това растение може да израсте като високо до 10 м дърво, само че може и да си остане относително малък шубрак - според от сорта. Съществуват към 30 типа чимшир, разделящи се главно на дребнолистни и едролистни и на нискостеблени и високостеблени. Високите форми служат главно за изработката на живи плетове и разнообразни фигури, а сортовете джуджета се употребяват най-вече за обрисуване на пътеки. Най-разпространеният малък чимшир е B. Sempervirens Suffruticosa.
Любопитен факт към това „ скулптурно ” растение е изключителното му дългоденствие - възрастта му може да доближи до 700-800 години. В страни като Англия и Франция то е същинска традиция - съвсем на всички места може да се видят разнообразни фигури: топки, пирамиди, гъби, лебеди и други, основани от съвършено подкастрен чимшир. Ако желаете и вие да украсите двора си, единственото значимо изискване, което би трябвало да помните е, че от май до август короните на растенията би трябвало да се подстригват на всеки 6 седмици. Иначе чимширът е много скромен и също толкоз хубав, с цел да му се „ доверите ”.
Чимширът е едно не малко потребно растение:
Състав и събиране Алкалоиди- над 30 разнообразни типа
Флавоноиди, етерични масла и смолисти субстанции, съдържащи се главно в листата и младите клони
Витамин С, провитамин А
Събирането - употребяват се листата, като ги берете по време на цъфтежа. Сушенето им става при температура до 40 градуса, след което ги съхранявате в задоволително проветриви пространства.
Ползи от билката чимшир Най-широкото му приложение е за филтриране на кръвта и при нервни разстройства. При постепенно заздравяващи рани също може да се опитате от него. Още преди доста време етеричното му масло се е употребявало като билка при епилепсия, както и при зъбобол.
Доказано може да му се доверите още при:
отслабен имунитет високо кръвно - има капиляроукрепващо деяние и защищава съдовете от увреждане болки в мускулите ревматизъм артрит подагра жлъчна и бъбречна непълнота - спомага отделянето на урина хемороиди диабет косопад и себорея Важно: Рецепти за използването му ще срещнете доста, само че както нормално - не забравяйте първоначално да се консултирате със експерт, защото чимширът е отровен.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ