Този синдром има следните измерения – състояние на униние, дърдорене,

Този синдром има следните измерения – положение на отчаяние, мърморене, отмалялост, меланхолия - умножени по изменчив взор, асексуалност и давност на фантазиите. Убийствен коктейл от негативност! Потърпевшите са доста.

Превърнах се в " лелка ". Не ненадейно, последователно се случи. Отначало, тя се отбиваше " на посетители " при мен единствено за малко - ей по този начин, да навести увереното мощно момиче в душата ми. Всички проявления на тези гостувания предизвикваха напор на пестеливост, домакинска чевръстност и предпочитание всичко вкъщи да е по конец – чисто, с борд, изгладено, безупречно. И най-важното – оповестяване пред всички, че никой с изключение на мен, не прави каквото е нужно в тази къща. И все пак, виталното момиче в сърцето ми, пропъждаше тая гастролираща напориста " лелка ". Тогава на всички им олекваше.

След раждането на сина ми, неканената гостенка взе да ме навестява все по-често, скрита зад маската на възприятие за дълг и отговорности. Когато родих щерка си, " лелката " дефинитивно се настани при мен. Грубо и цинично. С всичките си движимости – горест, потиснатост, досада, наднормено тегло. Тя направи проверка в дома ми и с лека ръка изхвърли моя момичешки дрешник през прозореца и постави възбрана за носене на високи токчета. Когато настоявах да ида в магазина за долни дрехи, " лелката " беше неумолима – " Къде?! Синът ти няма палто, щерка ти върви със остарели обувки! ".
С всеки минал ден тя все по-смело се разпореждаше с живота ми - на децата им ставаше все по-малко радостно, на приятелите – все по-малко им се идваше на посетители, а мъжът ми – все по-рядко ми шептеше нежни думи в ухото. Един безоблачен есенен ден, слънчевото момиче в мен угасна - животът ми беше станал нетърпим.
Отидох и си купих обувки на токчета, боядисах си косите в прелестен мрачно меден цвят, изритах тлъстата одомашнена " лелка " заедно с мазния й борш, умората, дърдоренето и възприятието за дълг. И написах за себе си 6 правила за противостоене против Синдрома на Лелката.

Правило 1
Прави всичко с лекост и обич.
Мъдрите хора споделят – каквото е вътре, такова е и извън. Ако се радваш на света, наслаждаваш се на всеки момент от живота, даже външността ти ще разцъфне – ще бъдеш сияеща, вдъхновяваща, привличаща – любовта, щастието и шанса.
Твоето положително въодушевление сходно на вода, ще се разлее измежду всички, които са към теб. Само " лелките " не помнят, че щастливите майки имат щастливи деца, че щастливите дами имат щастливи мъже.

Правило 2
Издигнете своите женски наслади на витално належащо равнище.
Спомням си един добър съвет – " Да се родиш интелигентен е ловкост невъзможна. Мъжкият разум – или го има, или го няма. Женската хубост – това е нещо друго, нещо живо и идва с времето. ". Затова, без значение от възрастта, не забравяйте да ухажвате красивото момиче в себе си – с всички налични средства, които носят ухания, релаксация, въодушевление, самочувствие, женственост, кокетност, шармантност, приятност.

Правило 3
Не съм длъжна никому.
На възприятието за дълг – " аз съм длъжна ", " на мен ми дължат " и така нататък, може да се посвети цялостен раздел от психиатрията. Класически случай – мразя да сготвям, да разстилам, да гладя, да шетам – само че съм длъжна. Насилваме себе си, ядосваме се на всички, трансформираме се в озлобени свирепи дами. Помислете разумно – кой ви е задължил да вършиме всичко това – вие самата. Внушеното още в детството ни разбиране, че любовта на мъжа минава през стомаха и децата ще умрат от апетит, правят своята работа в сегашното. А рецептата е такава – никому за нищо не сте длъжни. И това напълно на значи да зарежете мръсните тигани в мивката, да оставите дома си разпилян и неуютен, да развеете " бялото " знаме и да протестирате гуляейки с приятелки. Не, това значи да си създадете вярното схващане, че това е домът, в който желаете всички да се усещат добре, че разпоредбите ги определяте вие, по тази причина можете да разпределете дилемите по този начин, че да не ви тежат и напрягат до краен лимит. Съвсем заслужено.

Правило 4
Не се интересувам от мнението на хората. Занимава ме това, което мисля за себе си.
Хубаво да мислите и желаете положително за себе си. За мненията и мненията на останалите хора, се тревожат най-много лелките. Момичетата, като истински амазонки, търсят утвърждение първо в личните си очи. Каква желаете да бъдете – безупречна, мощна, щастлива, прочувствена, същинска жена? А кой ви стопира? Бъдете такава. Клюките оставете на скучаещите.

Правило 5
Ако би трябвало да избираме сред готвенето и секса – секса е с преимущество.
Само лелките споделят " няма сили ", " боли ме главата ", " изтощена съм ", " заета съм ", " не желая ". Момичетата бързо превключват на вълната на желанието и не биха разрешили на мусаката да изтика в ъгъла желанието за непосредственост. Готвенето е дело, на което постоянно можеш да се посветите, то може да изчака. Помислете и иначе – вие сте поискали тази фамилиарност от мъжа и чувате от него: " Да, де, но в този момент би трябвало да сменя гумите на колата. Айде различен път... ".

Правило 6
Призванието на дамата – да въодушевява мъжа, не да го обслужва.
Баща ми постоянно твърдеше, че от дамите, които готвят вкусно и гладят ризи, мъжете в никакъв случай не си потеглят. Той имаше три дами. Всички готвеха прелестно и гладеха качествено... Но татко ми като че ли не разбра нещо доста значимо – домакинята и дамата – това са две разнообразни неща. Първата – властелинката на домакинските уреди, въоръжена с черпак, запасала престилка. Втората – облагородяваща фамилното гнездо, Музата, зрънцето ентусиазъм, фамилния мозъчен концерн, сърцето на дома, наличието, което постоянно очакваш с наслада.

Източник | Fit4brain