Този пробив отваря врати за по-доброто разбиране на функциите на

Този пробив отваря порти за по-доброто схващане на функционалностите на мозъка

Емил Василев преди 11 секунди 0 Сподели

Най-четени

IT НовиниДаниел Десподов - 17:12 | 16.05.2023

Най-големият в света аероплан за първи път изстрелва първообраз на хиперзвукова ракета

IT НовиниСветлин Желев - 0:43 | 17.05.2023

Булсатком: Не дават отговор на истината изявленията, че нямаме софтуерен лиценз. Целенасочена офанзива блокира сателитната ни телевизия

ХардуерЕмил Василев - 17:40 | 16.05.2023

Стартъп ще раздаде 500 хиляди безвъзмездни 4K тв приемника

Емил Василевhttps://www.kaldata.com/

Спомняте ли си какво сте закусвали през вчерашния ден? Или по кое време за първи път се качихте на влакче в увеселителен парк? Способността ни да сътворяваме характерни мемоари е обаятелен аспект на човешкото знание, само че задавали ли сте си въпроса по какъв начин мозъкът ни развива тази забележителна дарба?

Изследователи от Болницата SickKids образователна болница в Торонто, Онтарио, Канада направиха значима стъпка към разгадаването на тази мистерия. В едно от първите предклинични изследвания, в което се изследва развиването на паметта при младежи, те може би са разкрили молекулярна причина за измененията в паметта в ранна детска възраст.

Когато мислим за памет, постоянно си представяме мемоари, учредени на събития, известни също като епизодични мемоари. Тези мемоари са свързани с съответен подтекст и ни разрешават да си спомняме прекарванията блестящо.

При дребните деца обаче спомените са по-общи или „ същностни “. Тези общи мемоари нормално не са свързани с съответен подтекст.

Под управлението на доктор Пол Франкленд и Шина Джоселин, старши учени в програмата за неврология и психологично здраве в SickKids, изследователският екип разгласява тази седмица новаторското си изследване в списание Science.

Те сполучливо идентифицираха молекулярните механизми, които са в основата на прехода от гестоподобна към епизодична памет при мишки. Това изобретение може да има необятно значение за проучванията на детското развиване и да хвърли светлина върху положения, които засягат мозъка, вариращи от разстройство от аутистичния набор до разтърсване на мозъка.

„ Изследователите учат по какъв начин се развива епизодичната памет от десетилетия, само че с помощта на създаването на прецизни клетъчни интервенции в този момент за първи път успяхме да проучим този въпрос на молекулярно равнище. “

казва доктор Франкленд

Енграмите – следите от паметта ни

Екипът прави удивително изобретение за състава на следите от паметта, известни още като енграми. При възрастните енграмите се състоят от 10 до 20 % от невроните.

При дребните деца обаче тези енграми са два пъти по-големи – от 20 до 40 % от невроните способстват за един спомен, само че какво предизвиква тази смяна?

В хипокампуса, мозъчна област от решаващо значение за ученето и паметта се намират разнообразни типове неврони, в това число инхибиторни кафези, наречени парвалбумин-експресиращи (PV) интерневрони.

Тези интерневрони играят жизненоважна роля в ограничението на размера на енграмите и в обезпечаването на специфика на паметта. Изследователите откриват, че със съзряването на тези интерневрони паметта минава от обща към по-специфична форма, като енграмите се образуват в подобаващ размер.

Водени от своите открития, откривателите вземат решение да се задълбочат и да проучат главната причина за тази смяна. Те употребяват технология за вирусен трансфер на гени, създадена от доктор Александър Дитятев от Немският център за невродегенеративни болести.

Изследванията им разкриват, че към PV интерневроните в хипокампуса се развива плътна извънклетъчна матрица, наречена периневронна мрежа. Тя провокира тяхното съзряване. Следователно тази смяна в структурната среда на мозъка оказва въздействие върху метода, по който се основават енграмите и се съхраняват спомените.

Д-р Джоселин изяснява:

„ След като идентифицирахме периневронната мрежа като основен фактор за съзряването на интерневроните, успяхме да ускорим развиването на мрежата и да създадем характерни епизодични, а не общи мемоари при млади мишки. “

Последиците от това проучване се простират оттатък разбирането ни за развиването на паметта. Тези открития в този момент способстват за продължаващите проучвания на детското развиване в SickKids и Университета в Торонто.