Превърнаха генно редактирани прасенца в годни за ядене наденички
Този месец учени от Вашингтонския държавен университет влязоха в кулинарната история, като подготвиха първите наденички в Съединени американски щати, направени от месо от генно модифицирани свине.
Днес месната промишленост към този момент е публичен зложелател номер 1, що се отнася до излъчванията на парникови газове от производството на храни; растителната диета в никакъв случай не е била по-популярна; и даже тези, които към момента изпитват потребност да ядат същинска животинска плът, могат да го вършат, без да провокират суматоха у същинско животно.
Именно в този футуристичен хранителен пейзаж се появява въпросният нов салам.
Първите по рода си наденички са създадени от месо на генно модифицирани свине – нещо, което в никакъв случай до момента не е било разрешавано да се употребява от хора.
За Джон Оутли, професор в Училището по молекулярни бионауки в Колежа по ветеринарна медицина на Вашингтонския държавен университет, това е жизненоважна стъпка за бъдещето на потреблението на месо – освен от софтуерна, само че и от бюрократична позиция.
„ Първоначалният план при основаването на тези животни беше да се опитаме да подобрим метода, по който храним хората “, споделя той в скорошно изказване. „ И ние не можем да създадем това, в случай че не можем да работим със системата на Агенцията за надзор на храните и медикаментите на Съединени американски щати (АКХЛ), с цел да вкараме животните фактически в хранителната верига. “
Месото като артикул обаче евентуално няма да стигне до магазините в скоро време. Към момента разрешението на АКХЛ е единствено „ изследователско “ – т.е. въпреки Агенцията да е уверена, че то не съставлява сериозна заплаха за здравето на хората, и да е измислила способи за справяне с възможни проблеми, тя несъмнено не е дала единодушието си за огромно произвеждане или продажба на генно редактираното месо. Всъщност петте дребни прасенца, които са влезнали в състава на саламите, са единствените, които фактически са получили утвърждение.
И даже това не е било по никакъв начин елементарно. Вурстовете, които се появяват в чинията на Оутли, са резултат от план, който се развива години наред и коства общо 200 000 $.
„ Важно е университетът да сътвори казус, като работи с регулаторните органи, с цел да може тези животни да бъдат въведени в хранителната верига “, споделя той. „ Ако не преминем през този развой, всички проучвания, които вършим, ще бъдат напразни, тъй като резултатът от тях в никакъв случай няма да бъде пуснат в продажба. “
Всъщност, макар че генно редактираното месо е в менюто ни – по този начин да се каже – от известно време насам, то към момента не е достигнало до нашата софра: едвам предходната година друга компания, Acceligen, получи първото позволение от Агенцията за стартиране на пазара на генно редактирано говеждо месо, само че други компании към момента не са съумели да убедят от време на време известната с бавното си деяние администрация да даде позволение на личните им оферти.
Отчасти това се дължи на разликите в техниките за генно редактиране. Макар че концепцията за генно модифицирани храни в никакъв случай не е била известна измежду американската общност, говеждото и свинското месо, които към този момент са минали първичните спънки пред АКХЛ, са резултат от характерен тип технология, известна като CRISPR. Това име евентуално ви е познато – това е инструмент, който бе употребен в някои от най-впечатляващите скорошни пробиви в медицината, само че и подвигна скандал поради много изключителни изказвания по отношение на неетични опити с хора.
В същността си обаче CRISPR е просто доста високотехнологична форма на селективно размножаване – метод да се форсира доста това, което така и така хората вършат от стотици години. Например прасетата в началото са били генно редактирани, с цел да могат да бъдат употребявани като „ сурогатни татковци “ – т.е. да основават прасенца, употребявайки ДНК от различен мъжага, а не личната си, което усъвършенства опциите на животновъдите да популяризират скъпи генетични данни измежду добитъка.
„ Има доверие, което идва с университетските проучвания “, споделя Оутли. „ Във Вашингтонския държавен университет ние се занимаваме с просвета. Искаме единствено да сме сигурни, че проучванията са годни, а животните, които произвеждаме, са здрави. “
