Този материал е част от поредицата Слава българска“, чрез която

Този материал е част от поредицата „ Слава българска “, посредством която съдружие „ Българска история “ си слага за цел да показа малко познатите подвизи на български офицери, подофицери и бойци по бранните полета. Тези забравени истории са част от невидимата заварка, която ни прави народ. Само от нас самите зависи дали ще ги съхраним и предадем на идните генерации.
Слънчев августовски ден през 1916 година. Лагерът на четвърти ескадрон на Шести конен полк. Ефрейтор Запрян Ангов от село Драгойново, Борисовградска околия. Конят му Стрела е сит, пропит и измит. Време е за отмора. Ефрейторът отваря писмото от фамилията си и почва да чете. Буквите на писмото са ситни, неумело написани. Но все пак четящият го мъж се усмихва.

–Ефрейтор Запрян Ангов! – чува се прочут глас. Това е гласът на командира – поручик Кръстев.
– Аз, господин поручик!
– Какво четеш?
– Писмо от дребния, господин поручик!
– Как по този начин от дребния?
– Лани потегли на учебно заведение и в този момент ми е написал писмо! – очите на Запрян се навлажняват.
– Да ти е жив и здрав! Колко деца имаш?

– Маринчо е на шест, Райна е на четири. Малкият се е родил седмица, откакто потеглих на война. Него още не съм го виждал.
– Аз май ще го видя преди тебе, Запряне! Утре излизам в отпуска и ще мина през твоето село, по път ми е.
– Благодаря, господин поручик! Разрешете да кръстя дребния на Ваше име!
– Разбира се, ще ми бъде прелестно!
– Носете доста поздрави на домашните! Кажете на моята булка, че ние тук добре си вършим работата!

Поручик Кръстев се връща след две седмици и отива при ефрейтор Запрян Ангов.

– Много поздрави от невестата и от децата! Видях ги, поговорихме и аз ги фотографирах с моя уред. Вземи тази фотография за спомен!
– Много благодаря, господин поручик!

Ефрейторът се обръща встрани, едвам скрива напиращите сълзи. От фотографията греят ликовете на брачната половинка и децата, за първи път Запрян вижда и дребното си дете, въпреки и на фотография. Тя остава в левия джоб на куртката, тъкмо над сърцето му.

Не след дълго стартира и войната с Румъния. В първите дни ефрейтор Запрян Ангов взе участие в офанзивата при Карапелит и се демонстрира като смел боец. Съдбата обаче му е отпуснала още едвам няколко дни живот.

Вечерта на 4 септември 1916 година ефрейторът се записва доброволец в разследващ разезд под командването на поручик Кръстев. В ранните часове на 5 септември разездът се подава напред и язди до окрайнината на село Чамурли (днес с. Смолница, б.а.), Добричко.

На развиделяване пред тях изниква фигурата на уединен конник. Униформата не може да се разграничи, само че носи пика. Казак! Следва малко изсвирване с уста и цялостен взвод казаци се появяват във фланг на българския разезд и го подгонват. Българите обръщат конете и потеглят да бягат. Казашките коне са мощни и бързи и дистанцията бързо се съкратява. Поручик Кръстев взема решение да разпръсне хората си- единственото избавление в такава обстановка.

Разездът бързо се пръска, поручикът подкарва коня си в кариер, само че конят му скоро е ранен и забавя ход. Офицерът слиза от коня си, изважда револвера и сабята и застава с лице към приближаващите казаци. Започва да стреля и поваля неколкцина с изстрелите си.

В този миг се чува едно отривисто:

– Дръжте се господин поручик! Идваме за Вас! – това е Запрян Ангов, който е повел другарите си, с цел да избави своя пълководец.

Ефрейторът е видял какво става и без да се колебае се връща, отивайки на очевидна гибел. На своя кон Стрела, дребно и жилаво конче спрямо големите казашки коне, с извадена сабя Запрян Ангов язди в галоп към редиците на казаците.

– Няма да ви дам поручика! – извиква той и се врязва в съветските кавалеристи.

Започва люта сеч, Запрян замахва с окървавената си сабя и удря който свари. Смутените казаци не доближават поручик Кръстев, той е избавен от другите конници от разезда. Всички руснаци се скупчват към Запрян Ангов, който не след дълго е промушен с няколко пики. Главата му клюмва.

По-късно денем ескадронът доближава до мястото на борбата. Телата на трима повалени от българския воин казаци, няколко техни коне също са мъртви. Конят Стрела е безжизнен. С надупчено от пики тяло лежи ефрейтор Запрян Ангов, от село Драгойново, околия Борисовградска. В дясната си ръка героят държи окървавена, пречупена сабя. От джоба на окървавената му куртка му се подава фотографията на неговото семейство- брачната половинка, Маринчо, Райна и дребното момче, което той по този начин и не съумява да види.

От стоманеносивото небе закапва дребен дъжд.

Автор: Стоян Тачев

Инфо: Bulgarian History