Този лозунг беше любим на жълтопаветния умнокрасивитет в разгара на

Този девиз беше обичан на жълтопаветния умнокрасивитет в разгара на протестната еуфория през лятото на 2013 година Радваха му се, непрекъснато го загатваха, разменяха си го безчет пъти. Подтекстът на тази наслада и на това всеобщо шерване беше явен. С този девиз умнокрасивитетът споделяше следното - ние сме извисени, идеалисти, безсребреници, ние даваме воля на мощните си усеща, били те обич или ненавист, не тъй като някой ни заплаща, о, не, никога, вършим го тъй като сме смели, почтени и тотално безкористни. Е, още тогава се появиха известни подозрения, че жълтопаветната обич и ненавист напълно не са толкоз безкористни. Някои от най-активните жълтопаветници бързо станаха властови фигури, заместник-министри, съветници в министерства и други държавни институции, други съмнително бързо се снабдиха с  апартаменти и с какви ли не материални активи, а трети използваха протестърския актив, с цел да си обезпечат грантове за идващото десетилетие.

Това, което изкара нескрито новата администрация във Вашингтон за парите, давани от американски организации на всичките им подизпълнители по света, в това число и в България, както и казусът с нашето МО, което спонсорирало нискоинтелигентни човеци, с цел да вършат обикновена агитация, просто затвърди това, което естествените хора от дълго време знаят. С бодил да влачите, не можете да намерите при умнокрасивите жълтопаветници нито безвъзмездна обич, нито безвъзмездна ненавист. Аз доста бих се радвал, в случай че някой от тях откровено, без пари обича Урсула фон дер Лайен или Кая Калас. Би било отлично в случай че някой от тях ненавижда Путин или Лавров без пари, на идейна основа. Само че не е подобен казусът. Оказва се, че както русофобията, по този начин и славаукраинството и любовта към Брюксел на тези лица е най-банална и обидна за естествения разсъдък, спекулация. 

Жълтопаветните хора най-силно обичаха да се хвалят с две неща. Първо, че били доста умни и необикновено начетени и, второ, че в никакъв случай не приемали пари или каквито и да било облаги за гласно изразените позиции, че били ангели на безкористието. И в този момент, когато и двете съществени хвалби изчезнаха крепко пушек, единственото, което остава на тези лица, е да признаят, че това, което са правили, е било най-обикновена /евро/проституция.