Този коментар започва с рефрена „Рим е гол”. Разбира се

Този коментар стартира с рефрена „ Рим е гол”. Разбира се тази метафора се отнася към днешния свят и към днешния ден. Разпада се първо духа, по-късно тялото, най-после обществото.

Духът се разпада от плявата, тялото от нервите, обществото от бесовете, недоверието и неналичието на посока.

Глобално пристигна моментът, в който нишката и на дребното останало доверие сред власт и общество стартира тотално да се къса. Американците наказаха политическия си хайлайф с избора на Тръмп, италианците повярваха на хора, чиято предизборна акция мина главно по обществените мрежи, с точно таргетиране към недоволството в по-бедната, южна Италия. Фалшиви вести се насочват към хората в целия свят. Те се настройват едни против други, което е причина за бъдещи вълнения в разнообразни точки на света. И това време не е надалеч.

Повсеместно богати хора да употребяват бедните като политическо оръжие. Но бедните не стават по-богати, до момента в който едрият бизнес става все по-крупен. На планетарно равнище политиците все по-често безкрупулно лобират в интерес на определени малцинства от милионери и милиардери. Те получават данъчни облекчения, нови пазари, опрощават им се задължения. Те пазарят медии, само че не с цел да печелят от медиен бизнес, а с цел да служат на главния им бизнес.

В днешния свят милиони крещят виртуално и милиони се лутат действително. Без никаква мисъл за смяна и без забележима опция. Давим се във подправени вести и все по-трудно разграничаваме същинските вести. Зад всяка дума прозира подозрение. Простете ми, че от две години толкоз постоянно ви го дублирам, само че това в действителност ескалира и убива посоката на едно общество и ни настройват едни против други.

Обществото няма доста принадлежности, няма други принадлежности. Освен да седи и да гледа сеир, подправени вести и да псува всички и всичко.

Така пристигна моментът, в който и в България методът, по който работи демокрацията е съдбовно развален. Решенията се взимат толкоз подмолно, че обществено няма по какъв начин да бъдат обяснени логичен и аргументирано.

Това къса връзката с естествените човешки усещания и ражда омерзение – толкоз остаряло и толкоз познато. И тогава стартират битките – на калния фронт.

Още повече комплициране и още повече тиха гняв. Все още виртуална, само че натрупваща се.

Всяко едно решение, на която и да е институция е белязано от тежки подозрения и съмнение. Дори и зад него да седят положителни планове, те потъват в подозрения.

Защото сигналите, които получава обществото от политиците, са цялостни със зависимости и неправда. Но когато границата бъде премината, ще изгори цялата политическа класа. Не знам по какъв начин и по кое време, единствено знам, че ще стане. Всяко общество минава през своя катарзис. И това ще се случи рано или късно.

Просто такова е времето. Единственото универсално оръжие си остава истината. Но какво към този момент е истината? Всеки чете и гледа своята истина. Защото тя му се дава на тепсия, таргетирана за шепа стотинки във „ Фейсбук”.

Идва времето на безпорядък и никой не знае какво може да роди той. Хаосът е нашето дете.