3 октомври – Почитаме Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит
Този ден е извънредно значим. На 3 октомври Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит.
Житие на Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит
3 октомври – Почитаме Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит В свещената книга Деяния на светите апостоли, написана от св. деятел и евангелист Лука, се приказва апропо и за проповедта на св. деятел Павел в Атина (17:15). В тоя древен град, фамозен със своите философи и добре уредени учебни заведения, апостолът обърнал внимание на един жертвеник, на който било написано: Незнайному Богу.
На огромно заседание от най-знатни и учени атиняни в Ареопага апостолът на народите оповестил, че пристигнал при тях да проповядва за Оня Бог, Когото атиняни, без да знаят, почитат, Който основал целия свят и дава на всички живот, дихание, всичко. Той обяснил на своите слушатели разликата сред Тоя всемогъщ и всесилен Бог и бездушните идоли, на които те се покланяли. Той им приказвал също за възкресението на Оня, който проповядвал смирение и живот, и Който ще пристигна да съди вселената.
Голяма част от атиняните се отнесла недоверчиво към това ново обучение. Но сред слушателите имало и такива, които повярвали на думите на светия деятел и се обърнали към Христа Господа. Между тях бил и Дионисий, член на Ареопага, т.е. на висшия съвет в Атина. На младини Дионисий живял дълго в Египет. Той бил там по време на кръсната гибел на Спасителя. На Голгота Господ Иисус изрекъл думите свърши се и умрял. Тъмнина обхванала земята. Мрак обхванал Египет. Дионисий, както приказва преданието, изтръпнал от смут пред тоя мрак и извикал:
– Или светът се свършва, или Бог, неговият Създател, страда!
3 октомври – Почитаме Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит След проповедта на ап. Павел в Атина сърцето на Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит се разтворило да одобри в себе си вярата в същинския Бог. Но той не се кръстил незабавно.
Като излизал от Атина, деятел Павел срещнал кьорав човек. С ръката си направил кръст над него и индивидът прогледнал. Като го видял щастлив, апостолът му поръчал да отиде при Дионисий и да му напомни за неговото предпочитание да стане член на Христовата черква.
Чудесното излекуване на слепия човек убедило още повече Дионисий в истинността на християнската религия. И той приел кръщение с целия си дом.
След това оставил фамилията си и тръгнал с апостола като станал негов възпитаник и съмишленик. В продължение на три години той бил неразделно с него, като директно от него изучавал словото Божие.
Той видял и другите апостоли и дружно с тях бил в Гетсимания при Успението на пречистата Божия Майка.
Скоро по-късно деятел Павел го въздигнал в ранг свещеник и го изпратил да проповядва в Атина. Като атински свещеник Дионисий се заклел да устрои в тая част на света Божията черква.
В Атина по-късно той разбрал за мъченическата гибел на своя преподавател и самичък не доста по-късно дал живота си за вярата.
На Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит се приписва съчинението За небесната подчиненост. В това съчинение се приказва за ангелските чинове. На този апостолски мъж се приписва също книгата за Божиите имена и тайнственото богословие. Той дава сведения за чудната гибел на Божията Майка.
Защо почитаме Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит?
3 октомври – Почитаме Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит Почитаме Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит заради няколко аргументи:
1. Преобразуване от езичеството към християнството: Дионисий стартира живота си като висш сановник на Ареопага, върховен съвет в антична Атина, който се занимава с религиозни въпроси. Въпреки това, откакто чува проповедта на деятел Павел на ареопага, той трансформира вярата си и приема християнството. Това превръщане съставлява забележителна смяна в духовните му убеждения и показва силата на християнското обръщение.
2. Ученик на деятел Павел: Дионисий става непосредствен възпитаник на деятел Павел, който го кръщава и ръкополага за свещеник на Атина. Като възпитаник на един от най-влиятелните апостоли, Дионисий играе значима роля в разпространяването на християнството в ранната черква.
3. Богословски принос: Дионисий е прочут със своите задълбочени богословски знания и е създател на няколко значими богословски текста, в това число „ За божествените имена “, „ За небесната подчиненост “ и „ За църковната подчиненост “. Тези творби са оказали доста въздействие върху развиването на християнската теология и не престават да бъдат изучавани и представени през днешния ден.
3 октомври – Почитаме Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит 4. Мъченичество за вярата: Дионисий отдаде живота си за своята религия, което е удостоверение за неговата непоколебима отдаденост на Христос. Умира към 96 година сл. Хр., евентуално по време на ръководството на император Неро, който е прочут с преследването на християни. Смъртта му служи като увещание за цената, платена от доста ранни християни за тяхната религия.
5. Роля в църквата: Като първият свещеник на Атина, Дионисий изигра решаваща роля в установяването и растежа на християнската общественост в този значим град. Освен това той взе участие в църковните препоръки и събори, допринасяйки за единството и развиването на ранната черква.
Почитаме Свети свещеномъченик Дионисий Ареопагит поради неговото превръщане от езичеството към християнството, ролята му на възпитаник на деятел Павел, неговия богословски принос, мъченическата му гибел за вярата и авторитетната му роля в ранната черква.
На какво ни учи Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит?
3 октомври – Почитаме Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит ни учи на няколко скъпи урока посредством своя живот и работа:
1. Силата на Божието слово: Животът на Дионисий демонстрира по какъв начин Божието слово може да трансформира живота на хората. Първоначално той беше езически сановник, само че откакто чу думите на деятел Павел на ареопага, той промени вярата си и одобри християнството. Това акцентира значимостта на шерването на Евангелието и въздействието, което то може да има върху тези, които го одобряват.
2. Значението на ученичеството: Дионисий беше възпитаник на деятел Павел, който го кръсти и ръкоположи за свещеник на Атина. Този образец акцентира цената на ученичеството в християнската традиция. Като следваме ученията на Исус посредством определени от Бог водачи, можем да израснем във вярата и да изпълняваме дейно нашата задача.
3. Богословски размисъл: Текстовете на Дионисий, изключително „ За божествените имена “, „ За небесната подчиненост “ и „ За църковната подчиненост “, ни учат на дълбоките мистерии на вярата. Те ни предизвикват да размишляваме върху природата на Бога, ангелските същества и структурата на Църквата, като задълбочаваме разбирането си за християнската теория.
4. Мъжество в лицето на страданието: Дионисий отдаде живота си за своята религия, умирайки като страдалец за Христос. Тази храброст ни учи да бъдем твърди във вярата си, даже когато сме изправени пред компликации или гонене. Саможертвата му също по този начин ни припомня за жертвата, която Христос направи за нас и приканва към обич и служение на другите.
5. Единство и напредък на Църквата: Като свещеник на Атина, Дионисий работи за установяването и растежа на християнската общественост в този значим град. Животът и служението му ни учат на значимостта на единството и съдействието в тялото на Христос. Чрез взаимна работа и посвещение на шерването на Евангелието, ние можем да изградим мощна и витална Църква.
Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит ни учи на силата на Божието слово, цената на ученичеството, нуждата от богословско разсъждение, мъжеството в лицето на страданието и смисъла на единството и растежа на Църквата.
Защо почитаме светци?
3 октомври – Почитаме Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит Почитането на светците е значима част от християнската традиция и служи за няколко цели:
1. Пример за подражателство: Светците са били хора, които са живели надълбоко отдаден на Христос живот, постоянно преодолявайки огромни провокации и изкушения. Техният опит може да послужи като ентусиазъм и образец за нас, до момента в който се стремим да живеем като почитатели на Христос.
2. Молитвена поддръжка: Вярва се, че светците, изключително тези, които са постигнали святост, могат да се застъпват за нас пред Бог. Като се на тях, ние търсим тяхната помощ и упътване в личния си нравствен живот и в нашите потребности.
3. Насоки за духовно израстване: Историите на светците оферират прозрения и насоки за духовно израстване. Като учим техния живот и избори, можем да придобием визия за добродетелите, които би трябвало да култивираме в себе си, и грешките, които би трябвало да заобикаляме.
4. Честване на Божията популярност: Почитането на светците признава метода, по който Бог работи в живота на хората и ги прави свети. Това е метод да се популяризира името Господне и да се покаже очевидно Божията берекет и благосклонност в света.
5. Общност и единение: Традицията за удостояване на светците сплотява вярващите в споделено прекарване на вярата. Може да сътвори възприятие за единение и връзка сред християните през времето и пространството, защото всички се базират на едни и същи светци като модели за подражателство и източници на ентусиазъм.
6. Памет и последователност: Почитането на светците оказва помощ да се резервира паметта за християнските герои от предишното, гарантирайки, че техните учения и образец не престават да управляват Църквата през вековете.
3 октомври – Почитаме Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит На този ден е значимо да отдадем респект на Св. Свещеномъченик Дионисий Ареопагит. Почитането на светците е значима процедура в християнството, тъй като обезпечава образци за подражателство, предлага молитвена поддръжка, дава насоки за духовно израстване, популяризира Божията популярност, предизвиква възприятието за общественост и единение и поддържа паметта и приемствеността на вярата.
Светците ни учат на разнообразни полезности и уроци посредством своя живот, избор и опит. Светците са хора, които са имали дълбока, персонална връзка с Бог. Тяхното правдиво посвещение на Христос и цялостното им доверие в Неговата воля служат като модел за подражателство за всички вярващи.
Светците ни учат на дълбока връзка с Бог, подвиг и резистентност, обич и работа, амнистия и смирение, самообладание и примирение, пристрастеност към молитвата, наслада и мир и внимание към детайла. Техният живот и опит обезпечават скъпи насоки за това по какъв начин да живеем като същински почитатели на Христос.
