ДОКЪДЕ С ГЛУПОСТТА… КИРЧО Е ОБСЕБЕН ОТ СПЕКУЛАТИВЕН БЯС. ДА СИ ОПЕКУН НА ТАКИВА ДРИСЪЦИ СИ Е ТЯГОСТНО ЗАНИМАНИЕ.
Този човек продължава да ви натиква все по-навътре в Глупостта.
А вие безропотно я приемате.
Сега пък изтърси, в изявление по Би Ти Ви, че щял да внесе от чужбина основен прокурор на България!
И това, без никакво терзание, бе казано на глас – а не изсънувано нощем, при едно от кошмарните му видения, когато за следващ път се пита, за какво Съдбата по този начин се майтапи с него, като го товари с непостижими отговорности.
И, евентуално, въпросният фаворит за основен прокурор, ще бъде от същата/неговата порода: изцяло инцидентен, изцяло неспособен, изцяло подобаващ за България на ПростоКирчо.
Това не е естествена страна – това към този момент е неговата страна.
Честито – и това доживяхте.
Този човек е доказателството, че „ ТУК “ всичко може да се случи и всичко може да бъде преглътнато.
„ ТУК “ не е страна, това е кално мочурище, където министър председателят може да дурачее до насита – и това да се приема умерено.
Досега гледаха на нас като на мъничето, което се напъва – по всеки мотив – с цел да го виждат.
От известно време към този момент няма смисъл да го вършим – несъмнено към този момент са ни лепнали етикета „ Глупаци. Цена – О “.
Няма да ни го кажат непосредствено, само че ще се държат по оня подъл метод, който особено е непокътнат за дураците.
Пример: мотат се от месеци кирчовци с предлагането си за Плана за възобновяване. И ония си споделят: „ Чудесно, глупендери, мотайте се още, ще получите минимум “.
След последното изявление на ПростоКирчо – още по-малко от най-малкото. Достатъчно е да са чули следващото му изобретение – „ По-добре да закъснеем с три седмици, само че да се движим в вярната посока “.
Въпрос, като за „ Стани богат “: Има ли вярна посока в празна глава? Отговорът е елементарен.
Оттук-насетне, това ще е диалогът на Ония с „ ТУК “: ние ще се движим в вярната посока, а те ще се отдалечават от ден на ден от нас.
И това е неизбежно, откакто „ ТУК “ е изоставено в ръцете на човек, който до момента не се е грижил за „ вярната посока “ даже на една селска мандра. За нищо не се е грижел – с изключение на „ посоката “ да води до личния му джоб. И даже и в това не е имал необикновен триумф – щом се съгласява да го одобряват като наемник на локален олигарх и старателно срича от неговата Библия.
Ще внесем основен прокурор и шефове на специфичните служби извън – и този идиотизъм беше посрещнат с оглушително безмълвие.
Имаме превъзходни адвокати от научните среди, имаме и отлични експерти в правосъдната система – за какво всички те мълчат, по дяволите?
Вероятно им е унизително да се занимават с налудните извършения на един случайник – само че, в края на краищата, някой желае да ослепи самата държавност – а това е надалеч по-унизително от всичко друго.
Когато Кирчо изтърси гламавата си концепция да се внасят прокурори и спец-ченгета, сигурно най-смаян е останал Христо Иванов/Болшевишки: толкоз години мрънкане, с цел да окупира правораздаването, а най-после съдружния му сътрудник ще внася основен прокурор.
Това е като услуга на пийнал селски злодей – напряко с цепеницата по главата. Как се преглъща сходно нещо? Или отново дребните аванти ще бъдат предпочетени пред огромните “промени “.
Вече е ясно: налудните пропадания не са единствено част от едно безподобно обществено говорене, непознато до момента в новата ни политическа история. Случва се нещо, надалеч по-опасно: словесните полюции на ПростоКирчо повличат след себе си и също толкоз налудни „ решения “.
Утре този човек ще изиска да си внесем извън и Конституция.
Той е зомбиран – внушено му е, че би трябвало да играе ролята на началник на колониална администрация. И той крепко се старае – Слава Богу, че има опциите на един елементарен изпълнител; в случай че беше по-талантлив, кой знае какво щеше да е съчинил до момента.
Ето, последният образец – ПростоКирчо даже се похвали с него: финансовият и енергийният министър ще търсят решение на енергийната рецесия, в която сме затънали, във Вашингтон – подкарани натам от самата посланичка Херо Мустафа.
Задачата им е хубаво да си отворят ушите, както се поставя на колониални мекерета, нищо повече.
Преди години, тогавашният дипломат в София – палавият във всяко отношение Уорлик – натовари една нощ на боен американски аероплан президента Плевнелиев, скрито, като чувал с картофи, и го закара до Афганистан.
Направо отвлече българския държавен глава – само че, за жал, не се сети да го остави при талибаните.
Той пък не се сдържа и, откакто го върнаха, се похвали с приключението си – летището в Кандахар приличало на самолетното ревю в Бурже?!
Сега с двамата министри работят по-скучно – рутинно свиждане с дребосъци от колониалната администрация – какъв брой американски газ/втечнен би трябвало да внесем, записвайте – и чупката.
Ако руснаците се озъбят – използвайте въглищните централи, с цел да сгреете някак туземците си, без значение, какво сте дрънкали до момента за Зелената Сделка.
Впрочем, да не забравите, че въпросните централи са американски.
Както постоянно, американците са пределно настоятелен – в смисъл, че нямат нищо срещу целия свят да научи, какъв брой щедро нашите са им ослюнчили подметките.
Пък и ПростоКирчо всичко си споделя – по тази причина пътьом призна, че осемте самолета Ф 16, които предплатихме обилно, както се поставя на една парцалива страна, щели да ни ги доставят със забавяне от година и половина, даже две.
През това време ще продължат да ни опяват, че не се въоръжаваме задоволително.
Накрая, ПростоКирчо ще схване намека и в идващото си изявление ще огласи концепцията да си внесем наготово войска.
Смешноват човечец, нали?
Но тъкмо такива смехурковци като него вършат най-големите пакости.
Приемаме ги в насипно положение и, до момента в който се усетим, те се трансформират в стопани на мизерния ни животец – и ни оставят да се лутаме в джунглата на Глупостта.
Сиво, скучно, тривиално, непоносимо – тези прилагателни прилягат най-добре за глупащината, в която следва напълно да затънем.
„ ТУК “ ще се държи тъкмо по този начин, както се поставя – като страна, от която нищо не зависи.
Това послушничество се практикува от години и е толкоз натрапчиво, че изначало опекуните ни евентуално са подозирали, че е ненапълно притворно. После са се убедили, че то е напълно действително, напълно откровено и толкоз тъпо, та чак е отблъскващо.
Направо да се чудиш, по какъв начин да се държиш с хора, които са лишени от някаква даже смътна концепция за рационално партньорство и равнопоставеност.
Да си опекун на такива дрисъци си е тягостно занятие.
Вечно съгласните от „ ТУК “ – дето ще внасят основен прокурор, началник на Българска народна банка, още единствено патриарх не са се сетили да доставят.
Преизпълнили са за двеста години напред презрителната национална фраза „ На гол търбух – чифте пищови “, а и те дефектни.
Майстори на заканите – само че във верноподаничество, безспорни първенци в това отношение.
Обаче не пропущат и всеки мотив да облаят съперниците на опекуните си, никой не го прави толкоз старателно като тях – видя се това и в този момент при стягането на украинския възел.
Квичене на пудели по източния фланг на НАТО.
Всеки миг ПростоКирчо ще обещае да внесе, отвън всичко останало, и още по-гласовити пудели.
Така са се заплеснали по Украйна, та въобще са не запомнили „ ТУК “.
И това им е преференциално, тъй като и без друго нищо не са в положение да създадат за „ тукашните “ ползи.
Дали Радев е наясно, доколко е привършен към този момент лимита на Кирчо? Веднъж към този момент го предизвести за соловите му акции при македонците и сърбите – само че сетне дружно сервираха венец пред паметника на Гоце.
Тия дни пък му издърпа ухото да не се разгръща прекомерно в медиите – и оня, несъмнено, го послуша – и пласира по малкия екран магистралната си концепция за вноса на основен прокурор и шефове на нашенското ФБР.
Сега на кого ще поднесат венец? Отстрани наподобява, че президента също е вероятен претендент за тази чест.
Радев, Радев – по какъв начин те омайност тоя, един елементарен вносител е на път да те забатачи.
Сигурно към този момент проклинаш самолета, в който сте се срещнали – и си прав, тъй като силата на военния водач е в единичната кабина.
Докато ще внася, каквото му попадне пред очите, ПростоКирчо не е неприятно да огледа и към ония, които крепко изнасят, като ни вършат на идиоти. Вече го подсетихме пред няколко месеца да огледа най-малко с едно око към някогашните си сънародници от Канада – към компанията „ Дънди Прешъс “.
Припомнихме му и един факт: съгласно одит на Сметната палата, единствено за три години въпросната компания е добила в Челопеч злато, мед и сребро за 1,5 милиарда $.
А българската хазна е ощастливена с цели 23 милиона от този милиард и половина.
Това е грабежът на века.
Обаче заканите на ПростоКирчо да спре грабежа и корупцията явно не се отнасят за канадски компании.
Кирчо е захласнат от умозрителен бяс и би трябвало да признаем, че това му отива.
Вече е не запомнил резила с вестникарските отрязъци, които занесе на основния прокурор, с цел да постави началото на сънуваната от него чистка.
Безподобна идиотщина – само че той от дълго време е на друга вълна.
И въобще не го интересува, по какъв начин се преглъща тя от публиката, евентуално за дълго ще заседне в гърлото й като рибена кост – с цел да й припомня, че налудните екзалтации към този момент би трябвало да минават за управнически решения.
Обвиняваш без никакви доказателства – само че няма за какво да се учудваме, откакто самият ПростоКирчо стана министър председател без никакви доказателства за валидност.
Поне да се беше сетил, че американците към момента се стремят да съблюдават това предписание, съгласно което по-добре да има 100 отговорни на независимост, в сравнение с един почтен в пандиза.
А нашичкият мечтае да подкара едновремешните милиционерски арестантски камионетки – едни отрязъци са му задоволителни.
Фарсът с изрезките беше популярно Нахакване – един от най-големите пи-ар провали на Прехода, съпоставим даже с взривяването на Мавзолея, което преди време сплоти за дълго „ алената “ общественост.
Един напълно непотребен, безчовечен акт.
Такъв прочее бе и опитът на ПростоКирчо да принизи правораздаването до уличното говорене, което постоянно е приютявано от някои медии.
Да приеме/признае Google за правораздаване.
Това беше и акт на рядко срещано управническо малоумие – и той ще остане вечно като наш принос в Историята на Демокрацията.
Всъщност, каквото и да си приказваме, протичащото се е освен неуместно, то е и позорно.
Оставени сме в ръцете на човек, който няма освен елементарни/базисни знания, ами даже и никакви.
Трябва да си позволим грубостта да го кажем напряко.
Имаме си работа с човек, който няма никакъв почит от законите – стана министър в нарушаване на Конституцията, а сетне и най – високопоставения амнистиран извършител. Вече му е разрешено да обговаря и най-абсурдната концепция, тъй като авансово е амнистиран и за това.
Ако не схванете това, ще не престават да ви вземат за идиоти.
А безпорядъчната приемливост на част от публиката към кирчовци към този момент мъчно може да бъде оправдана.
Да не би някои да са се уплашили, че Кирчо може да внесе и комфортен за него Народ?
Пак свикаха Консултативния съвет за национална сигурност/КСНС – поради „ рисковете от събитията към Украйна “.
А от дълго време е време да го свикат и да не го разпускат поради рисковете от нелепостта на нашите управници.
Сега Украйна е комфортният мотив те да се вършат на герои – на думи, несъмнено.
Заприличахме на македонците – спомняте си оня анекдот, в който те бяха подготвени да разгласят война на един милиард китайци, единствено едно ги спирало – нямало къде да ги погребват.
Не на герои – на шутове наподобяват, въпреки че и шутовете подсказват нещичко свястно на господарите си, а тукашните единствено им кадят тамян. Затова ни отива да се държим по-прибрано – а не да думкаме войнствено тъпана.
Всеки ден следим пробиви – само че не в националната сигурност, а в националното достолепие.
Такъв пробив бе и казаното от Асен Василев, духовният близнак на ПростоКирчо, след приемането на бюджета.
Тогава той си разреши следната фраза: „ Бедността свърши! “
Ей, тия видове напряко ви се подиграват.
Кеворк Кеворкян
в. Уикенд
А вие безропотно я приемате.
Сега пък изтърси, в изявление по Би Ти Ви, че щял да внесе от чужбина основен прокурор на България!
И това, без никакво терзание, бе казано на глас – а не изсънувано нощем, при едно от кошмарните му видения, когато за следващ път се пита, за какво Съдбата по този начин се майтапи с него, като го товари с непостижими отговорности.
И, евентуално, въпросният фаворит за основен прокурор, ще бъде от същата/неговата порода: изцяло инцидентен, изцяло неспособен, изцяло подобаващ за България на ПростоКирчо.
Това не е естествена страна – това към този момент е неговата страна.
Честито – и това доживяхте.
Този човек е доказателството, че „ ТУК “ всичко може да се случи и всичко може да бъде преглътнато.
„ ТУК “ не е страна, това е кално мочурище, където министър председателят може да дурачее до насита – и това да се приема умерено.
Досега гледаха на нас като на мъничето, което се напъва – по всеки мотив – с цел да го виждат.
От известно време към този момент няма смисъл да го вършим – несъмнено към този момент са ни лепнали етикета „ Глупаци. Цена – О “.
Няма да ни го кажат непосредствено, само че ще се държат по оня подъл метод, който особено е непокътнат за дураците.
Пример: мотат се от месеци кирчовци с предлагането си за Плана за възобновяване. И ония си споделят: „ Чудесно, глупендери, мотайте се още, ще получите минимум “.
След последното изявление на ПростоКирчо – още по-малко от най-малкото. Достатъчно е да са чули следващото му изобретение – „ По-добре да закъснеем с три седмици, само че да се движим в вярната посока “.
Въпрос, като за „ Стани богат “: Има ли вярна посока в празна глава? Отговорът е елементарен.
Оттук-насетне, това ще е диалогът на Ония с „ ТУК “: ние ще се движим в вярната посока, а те ще се отдалечават от ден на ден от нас.
И това е неизбежно, откакто „ ТУК “ е изоставено в ръцете на човек, който до момента не се е грижил за „ вярната посока “ даже на една селска мандра. За нищо не се е грижел – с изключение на „ посоката “ да води до личния му джоб. И даже и в това не е имал необикновен триумф – щом се съгласява да го одобряват като наемник на локален олигарх и старателно срича от неговата Библия.
Ще внесем основен прокурор и шефове на специфичните служби извън – и този идиотизъм беше посрещнат с оглушително безмълвие.
Имаме превъзходни адвокати от научните среди, имаме и отлични експерти в правосъдната система – за какво всички те мълчат, по дяволите?
Вероятно им е унизително да се занимават с налудните извършения на един случайник – само че, в края на краищата, някой желае да ослепи самата държавност – а това е надалеч по-унизително от всичко друго.
Когато Кирчо изтърси гламавата си концепция да се внасят прокурори и спец-ченгета, сигурно най-смаян е останал Христо Иванов/Болшевишки: толкоз години мрънкане, с цел да окупира правораздаването, а най-после съдружния му сътрудник ще внася основен прокурор.
Това е като услуга на пийнал селски злодей – напряко с цепеницата по главата. Как се преглъща сходно нещо? Или отново дребните аванти ще бъдат предпочетени пред огромните “промени “.
Вече е ясно: налудните пропадания не са единствено част от едно безподобно обществено говорене, непознато до момента в новата ни политическа история. Случва се нещо, надалеч по-опасно: словесните полюции на ПростоКирчо повличат след себе си и също толкоз налудни „ решения “.
Утре този човек ще изиска да си внесем извън и Конституция.
Той е зомбиран – внушено му е, че би трябвало да играе ролята на началник на колониална администрация. И той крепко се старае – Слава Богу, че има опциите на един елементарен изпълнител; в случай че беше по-талантлив, кой знае какво щеше да е съчинил до момента.
Ето, последният образец – ПростоКирчо даже се похвали с него: финансовият и енергийният министър ще търсят решение на енергийната рецесия, в която сме затънали, във Вашингтон – подкарани натам от самата посланичка Херо Мустафа.
Задачата им е хубаво да си отворят ушите, както се поставя на колониални мекерета, нищо повече.
Преди години, тогавашният дипломат в София – палавият във всяко отношение Уорлик – натовари една нощ на боен американски аероплан президента Плевнелиев, скрито, като чувал с картофи, и го закара до Афганистан.
Направо отвлече българския държавен глава – само че, за жал, не се сети да го остави при талибаните.
Той пък не се сдържа и, откакто го върнаха, се похвали с приключението си – летището в Кандахар приличало на самолетното ревю в Бурже?!
Сега с двамата министри работят по-скучно – рутинно свиждане с дребосъци от колониалната администрация – какъв брой американски газ/втечнен би трябвало да внесем, записвайте – и чупката.
Ако руснаците се озъбят – използвайте въглищните централи, с цел да сгреете някак туземците си, без значение, какво сте дрънкали до момента за Зелената Сделка.
Впрочем, да не забравите, че въпросните централи са американски.
Както постоянно, американците са пределно настоятелен – в смисъл, че нямат нищо срещу целия свят да научи, какъв брой щедро нашите са им ослюнчили подметките.
Пък и ПростоКирчо всичко си споделя – по тази причина пътьом призна, че осемте самолета Ф 16, които предплатихме обилно, както се поставя на една парцалива страна, щели да ни ги доставят със забавяне от година и половина, даже две.
През това време ще продължат да ни опяват, че не се въоръжаваме задоволително.
Накрая, ПростоКирчо ще схване намека и в идващото си изявление ще огласи концепцията да си внесем наготово войска.
Смешноват човечец, нали?
Но тъкмо такива смехурковци като него вършат най-големите пакости.
Приемаме ги в насипно положение и, до момента в който се усетим, те се трансформират в стопани на мизерния ни животец – и ни оставят да се лутаме в джунглата на Глупостта.
Сиво, скучно, тривиално, непоносимо – тези прилагателни прилягат най-добре за глупащината, в която следва напълно да затънем.
„ ТУК “ ще се държи тъкмо по този начин, както се поставя – като страна, от която нищо не зависи.
Това послушничество се практикува от години и е толкоз натрапчиво, че изначало опекуните ни евентуално са подозирали, че е ненапълно притворно. После са се убедили, че то е напълно действително, напълно откровено и толкоз тъпо, та чак е отблъскващо.
Направо да се чудиш, по какъв начин да се държиш с хора, които са лишени от някаква даже смътна концепция за рационално партньорство и равнопоставеност.
Да си опекун на такива дрисъци си е тягостно занятие.
Вечно съгласните от „ ТУК “ – дето ще внасят основен прокурор, началник на Българска народна банка, още единствено патриарх не са се сетили да доставят.
Преизпълнили са за двеста години напред презрителната национална фраза „ На гол търбух – чифте пищови “, а и те дефектни.
Майстори на заканите – само че във верноподаничество, безспорни първенци в това отношение.
Обаче не пропущат и всеки мотив да облаят съперниците на опекуните си, никой не го прави толкоз старателно като тях – видя се това и в този момент при стягането на украинския възел.
Квичене на пудели по източния фланг на НАТО.
Всеки миг ПростоКирчо ще обещае да внесе, отвън всичко останало, и още по-гласовити пудели.
Така са се заплеснали по Украйна, та въобще са не запомнили „ ТУК “.
И това им е преференциално, тъй като и без друго нищо не са в положение да създадат за „ тукашните “ ползи.
Дали Радев е наясно, доколко е привършен към този момент лимита на Кирчо? Веднъж към този момент го предизвести за соловите му акции при македонците и сърбите – само че сетне дружно сервираха венец пред паметника на Гоце.
Тия дни пък му издърпа ухото да не се разгръща прекомерно в медиите – и оня, несъмнено, го послуша – и пласира по малкия екран магистралната си концепция за вноса на основен прокурор и шефове на нашенското ФБР.
Сега на кого ще поднесат венец? Отстрани наподобява, че президента също е вероятен претендент за тази чест.
Радев, Радев – по какъв начин те омайност тоя, един елементарен вносител е на път да те забатачи.
Сигурно към този момент проклинаш самолета, в който сте се срещнали – и си прав, тъй като силата на военния водач е в единичната кабина.
Докато ще внася, каквото му попадне пред очите, ПростоКирчо не е неприятно да огледа и към ония, които крепко изнасят, като ни вършат на идиоти. Вече го подсетихме пред няколко месеца да огледа най-малко с едно око към някогашните си сънародници от Канада – към компанията „ Дънди Прешъс “.
Припомнихме му и един факт: съгласно одит на Сметната палата, единствено за три години въпросната компания е добила в Челопеч злато, мед и сребро за 1,5 милиарда $.
А българската хазна е ощастливена с цели 23 милиона от този милиард и половина.
Това е грабежът на века.
Обаче заканите на ПростоКирчо да спре грабежа и корупцията явно не се отнасят за канадски компании.
Кирчо е захласнат от умозрителен бяс и би трябвало да признаем, че това му отива.
Вече е не запомнил резила с вестникарските отрязъци, които занесе на основния прокурор, с цел да постави началото на сънуваната от него чистка.
Безподобна идиотщина – само че той от дълго време е на друга вълна.
И въобще не го интересува, по какъв начин се преглъща тя от публиката, евентуално за дълго ще заседне в гърлото й като рибена кост – с цел да й припомня, че налудните екзалтации към този момент би трябвало да минават за управнически решения.
Обвиняваш без никакви доказателства – само че няма за какво да се учудваме, откакто самият ПростоКирчо стана министър председател без никакви доказателства за валидност.
Поне да се беше сетил, че американците към момента се стремят да съблюдават това предписание, съгласно което по-добре да има 100 отговорни на независимост, в сравнение с един почтен в пандиза.
А нашичкият мечтае да подкара едновремешните милиционерски арестантски камионетки – едни отрязъци са му задоволителни.
Фарсът с изрезките беше популярно Нахакване – един от най-големите пи-ар провали на Прехода, съпоставим даже с взривяването на Мавзолея, което преди време сплоти за дълго „ алената “ общественост.
Един напълно непотребен, безчовечен акт.
Такъв прочее бе и опитът на ПростоКирчо да принизи правораздаването до уличното говорене, което постоянно е приютявано от някои медии.
Да приеме/признае Google за правораздаване.
Това беше и акт на рядко срещано управническо малоумие – и той ще остане вечно като наш принос в Историята на Демокрацията.
Всъщност, каквото и да си приказваме, протичащото се е освен неуместно, то е и позорно.
Оставени сме в ръцете на човек, който няма освен елементарни/базисни знания, ами даже и никакви.
Трябва да си позволим грубостта да го кажем напряко.
Имаме си работа с човек, който няма никакъв почит от законите – стана министър в нарушаване на Конституцията, а сетне и най – високопоставения амнистиран извършител. Вече му е разрешено да обговаря и най-абсурдната концепция, тъй като авансово е амнистиран и за това.
Ако не схванете това, ще не престават да ви вземат за идиоти.
А безпорядъчната приемливост на част от публиката към кирчовци към този момент мъчно може да бъде оправдана.
Да не би някои да са се уплашили, че Кирчо може да внесе и комфортен за него Народ?
Пак свикаха Консултативния съвет за национална сигурност/КСНС – поради „ рисковете от събитията към Украйна “.
А от дълго време е време да го свикат и да не го разпускат поради рисковете от нелепостта на нашите управници.
Сега Украйна е комфортният мотив те да се вършат на герои – на думи, несъмнено.
Заприличахме на македонците – спомняте си оня анекдот, в който те бяха подготвени да разгласят война на един милиард китайци, единствено едно ги спирало – нямало къде да ги погребват.
Не на герои – на шутове наподобяват, въпреки че и шутовете подсказват нещичко свястно на господарите си, а тукашните единствено им кадят тамян. Затова ни отива да се държим по-прибрано – а не да думкаме войнствено тъпана.
Всеки ден следим пробиви – само че не в националната сигурност, а в националното достолепие.
Такъв пробив бе и казаното от Асен Василев, духовният близнак на ПростоКирчо, след приемането на бюджета.
Тогава той си разреши следната фраза: „ Бедността свърши! “
Ей, тия видове напряко ви се подиграват.
Кеворк Кеворкян
в. Уикенд
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ