Месецът на президентите
Този април беше обвързван с грандиозна интензивност на държавните глави в интернационален проект.
Лидерите на КНДР и Република Корея стартираха значим развой по понижаване на напрежението на полуострова, а оттова и на света като цяло. Двамата водачи обявиха подготвеност за договаряния, които да доведат до решение на четирите рецесии, които съумя да генерира този разграничен народ – Ядрената рецесия, Ракетната рецесия, приключването на Корейската война и Обединението на Корея. По първите две ръководителят Ким Чен Ин даде обещание съответни стъпки. Прекратяван на нуклеарните тествания и разглобяване на оборудванията от нуклеарния полигон, като това ще го направи обществено пред публицисти. Ракетните пускове също ще бъдат прекъснати.
По втората и третата рецесия беше подписана взаимна декларация, в която категорично се загатва, че двете Кореи афишират завършек на примирието от 1953 година и ще стартират договаряния за сключване на кротичък контракт. КНДР и Р Корея заявяват желанието си за цялостно и всеобхватно решение на двустранните си връзки за бъдещо взаимно обединяване. И двамата корейски водачи нарекоха срещата историческа, нов стадий и пускане на процеса по обединяване на народа.
По-точното разбиране обаче е рестартиране, тъй като това не са първите договаряния за обединяване на полуострова, а и не е първата обща декларация. Процесът стартира още през 1998 год. с политиката на „ слънчевото стопляне “ Последваха още срещи през 2000 година Подписана беше „ Съвместната декларация на Юга със Севера “, основани бяха комитети по обединяването, взаимни комисии, взаимна икономическа зона в Кесон, смесени компании и общи предприятия. През 2007 година се организира нова среща, в която взе участие и Мун Дже Ин, тогавашен асистент на президента, тъй че на процедура това занятие не му е за първи път. През 2013 година и от двете страни на 38 паралел пристигнаха на власт нови водачи и нещата внезапно се утежниха. КНДР възобнови в цялостен размер нуклеарната си стратегия и доближи до водородното оръжие. Извърши поредност от ракетни пуска и докара до опасността от всеобхватна война през 2017 година
Разведряването настъпи със зимните олимпийски игри в Р Корея, на които севернокорейската делегация се водеше от сестрата на Ким Чен. Последва значимо посещаване на Ким в Пекин. Там ръководителят на КНДР получи гаранции от Китай, че ще бъде предпазен и отсега нататък пред Съединени американски щати и може да тръгне на отстъпки. Дали този път ще се получи? За да се разбере какво ще е бъдещето на следващата корейска историческа декларация, би трябвало да се обясни позицията на Северна Корея, не тази представяна от медиите с убитата държанка и разстреляния със зенитно оръдие чичо, които необичайно се появиха в олимпийската делегация, а същинската.
КНДР започва своята нуклеарна стратегия под непосредствената заплаха от нанасянето на нуклеарни удари от страна на Съединени американски щати. Вече е прочут проекта на командващия войските на Съединени американски щати и съдружниците в корейската война ген. Дъглас Макартър за нуклеарни бомбардировки над Северна Корея, само че също по този начин и на 9 нуклеарни удара по градове в Китай и Съюз на съветските социалистически републики, включително Владивосток и Хабаровск. Когато вижда до къде е стигнало безумието на корейския полуостров, президентът Труман незабавно подрежда на Маккартър да се прибира назад. Генералът отхвърля, като декларира,че е с мандат на Организация на обединените нации. Моментално е свален от служба и отведен във Вашингтон, съпроводен от военната комендатура. Този случай, както и съществуването в Южна Корея на цяла 8-ма полева войска на Съединени американски щати с тактическо нуклеарно оръжие, държи в напрежение Пхенян и до в този момент. Основните им претенции, с цел да спрат нуклеарните и ракетните стратегии, са унищожаване на всички нуклеарни оръжия от целия корейски полуостров, евакуиране на американските войски, сключване на кротичък контракт по-скоро със Съединени американски щати, в сравнение с със Сеул, който е считан за васал на Вашингтон.
Няма никакво подозрение, че по тези въпроси всичко ще зависи от позицията на американския президент и бъдещата му среща с Ким. Съединени американски щати държат 28-хилядна военна формация в Южна Корея, две авионосни групи обикалят към полуострова и американският президент ще има решаващата дума дали ще се тръгне на съглашение, или това ще е следващата „ историческа среща “ и „ нов стадий “ в корейската история, останали без последици.
Много интензивна беше програмата и на американския президент Доналд Тръмп през април. Освен въпросите към корейската рецесия, месецът му стартира с нанасяне на ракетни удари в Сирия. Този път не беше належащо да го убеждава щерка му Иванка. Според американската преса тъкмо преди година през април 2017 година, тя, потресена от химическата офанзива в Хан Шейхун настоя пред татко си за изстрелване на „ Томахоук “ по Сирия. Година по-късно Доналд Тръмп нямаше потребност и от отчета на Организацията за отбрана от химическите оръжия, единствения интернационален орган удостоверяващ потреблението на бойни отровни субстанции, с цел да даде заповед за „ пуск “. Ударът беше следен и не засегна нито една съветска база, техни уреди или военни на терена. Нямаше ударено и сирийско министерство, щаб или държавни сили. Даже се размина и на иранските подразделения в Сирия, които другояче постоянно се бомбардират от Израел. Изстреляните 105 ракети „ Томахоук “, свръхумната, невидима и най-нова JASSM, френските SCALP и британските „ Storm Shadow “ поразиха всички цели, съгласно Пентагона, които са били три здания, и то без жертви и опустошения. В същото време Израел нанесе преди дни много по-ограничен ракетен удар, в който починаха 16 души и над 60 са ранените. Странностите продължиха и със заявката, че всички ракети са преодоляли сирийската противовъздушна защита и Противовъздушна отбрана на съветските елементи там, до момента в който Генералният щаб на РФ даваше брифинг в ефир за броя на свалените ракети, както и показваше елементи от тях със серийни номера и други фрагменти.
Преди това обаче един различен президент прояви нечувана априлска интензивност, изпреварвайки и Путин и Меркел, френският президент Еманюел Макрон отиде на тридневна аудиенция при Тръмп. Основната му задача, която той не скри преди да замине, беше да стане основния сътрудник на Съединени американски щати в Европейски Съюз. Предпоставките за това са повече от задоволителни, ползващата се с привилегировано състояние на наместник на Съединени американски щати в Европа Англия към този момент няма да е част от Европейски Съюз. Германия е в извънредно мъчно състояние след неуспеха на изборите за Меркел и нежната коалиция с ГСДП. От Източна Европа няма конкуренция, тъй като Съединени американски щати надали могат да разчитат на Полша, която в случай че я кара по този начин, ще си изпроси и наказателна процедура в Европейски Съюз. Заявленията са едно, само че действителността е друга и макар тридневния престой, Макрон не можа да се похвали, че е постигнал пробив, нито по комплицираните въпроси с иранската нуклеарна договорка, нито по въпросите за идната комерсиална война сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, нито по тематиката за глобализацията. Доналд Тръмп резервира ехидната си усмивка и изтръсквайки сакото на Макрон, даде знак, че ще прави какво си желае.
Тази усмивка остана на лицето му и след срещата му с Ангела Меркел, посланието му – същото. Германският канцлер съобщи,че са се обединили към глобите против Русия, само че не стана ясно дали американската страна ще направи изключение за немските компании, участващи в неотдавна подписания газопровод „ Северен поток-2 “ при въвеждането на новия си пакет наказания против РФ.
Пробив направи обаче турският президент Реджеп Тайп Ердоган. С замайващ ход той изтегли изборите за президент и парламент с цели една година и половина за 24 юни 2018 година Същият ден удължи режима на изключително състояние и ръководство с президентски укази до 18 юли и на процедура не даде никакъв късмет за съставяне на някаква нова политическа партия или време за обединяване на опозицията и осъществяване на естествена политическа конкуренция. Всички останаха безмълвни, в това число Европейски Съюз, Съединени американски щати и Русия, което приказва за авансово примиренческата им настройка по отношение на резултата от гласуването.
Април се оказа извънредно динамичен президентски месец, не по-малко забавен ще е и май. Той ще стартира с встъпването в служба за нов 6-годишен мандат на съветския президент Владимир Путин на 7-ми и с величествен церемониал на Победата на 9-и, успеха над фашизма, не на президентските избори или може би и двете…
Лидерите на КНДР и Република Корея стартираха значим развой по понижаване на напрежението на полуострова, а оттова и на света като цяло. Двамата водачи обявиха подготвеност за договаряния, които да доведат до решение на четирите рецесии, които съумя да генерира този разграничен народ – Ядрената рецесия, Ракетната рецесия, приключването на Корейската война и Обединението на Корея. По първите две ръководителят Ким Чен Ин даде обещание съответни стъпки. Прекратяван на нуклеарните тествания и разглобяване на оборудванията от нуклеарния полигон, като това ще го направи обществено пред публицисти. Ракетните пускове също ще бъдат прекъснати.
По втората и третата рецесия беше подписана взаимна декларация, в която категорично се загатва, че двете Кореи афишират завършек на примирието от 1953 година и ще стартират договаряния за сключване на кротичък контракт. КНДР и Р Корея заявяват желанието си за цялостно и всеобхватно решение на двустранните си връзки за бъдещо взаимно обединяване. И двамата корейски водачи нарекоха срещата историческа, нов стадий и пускане на процеса по обединяване на народа.
По-точното разбиране обаче е рестартиране, тъй като това не са първите договаряния за обединяване на полуострова, а и не е първата обща декларация. Процесът стартира още през 1998 год. с политиката на „ слънчевото стопляне “ Последваха още срещи през 2000 година Подписана беше „ Съвместната декларация на Юга със Севера “, основани бяха комитети по обединяването, взаимни комисии, взаимна икономическа зона в Кесон, смесени компании и общи предприятия. През 2007 година се организира нова среща, в която взе участие и Мун Дже Ин, тогавашен асистент на президента, тъй че на процедура това занятие не му е за първи път. През 2013 година и от двете страни на 38 паралел пристигнаха на власт нови водачи и нещата внезапно се утежниха. КНДР възобнови в цялостен размер нуклеарната си стратегия и доближи до водородното оръжие. Извърши поредност от ракетни пуска и докара до опасността от всеобхватна война през 2017 година
Разведряването настъпи със зимните олимпийски игри в Р Корея, на които севернокорейската делегация се водеше от сестрата на Ким Чен. Последва значимо посещаване на Ким в Пекин. Там ръководителят на КНДР получи гаранции от Китай, че ще бъде предпазен и отсега нататък пред Съединени американски щати и може да тръгне на отстъпки. Дали този път ще се получи? За да се разбере какво ще е бъдещето на следващата корейска историческа декларация, би трябвало да се обясни позицията на Северна Корея, не тази представяна от медиите с убитата държанка и разстреляния със зенитно оръдие чичо, които необичайно се появиха в олимпийската делегация, а същинската.
КНДР започва своята нуклеарна стратегия под непосредствената заплаха от нанасянето на нуклеарни удари от страна на Съединени американски щати. Вече е прочут проекта на командващия войските на Съединени американски щати и съдружниците в корейската война ген. Дъглас Макартър за нуклеарни бомбардировки над Северна Корея, само че също по този начин и на 9 нуклеарни удара по градове в Китай и Съюз на съветските социалистически републики, включително Владивосток и Хабаровск. Когато вижда до къде е стигнало безумието на корейския полуостров, президентът Труман незабавно подрежда на Маккартър да се прибира назад. Генералът отхвърля, като декларира,че е с мандат на Организация на обединените нации. Моментално е свален от служба и отведен във Вашингтон, съпроводен от военната комендатура. Този случай, както и съществуването в Южна Корея на цяла 8-ма полева войска на Съединени американски щати с тактическо нуклеарно оръжие, държи в напрежение Пхенян и до в този момент. Основните им претенции, с цел да спрат нуклеарните и ракетните стратегии, са унищожаване на всички нуклеарни оръжия от целия корейски полуостров, евакуиране на американските войски, сключване на кротичък контракт по-скоро със Съединени американски щати, в сравнение с със Сеул, който е считан за васал на Вашингтон.
Няма никакво подозрение, че по тези въпроси всичко ще зависи от позицията на американския президент и бъдещата му среща с Ким. Съединени американски щати държат 28-хилядна военна формация в Южна Корея, две авионосни групи обикалят към полуострова и американският президент ще има решаващата дума дали ще се тръгне на съглашение, или това ще е следващата „ историческа среща “ и „ нов стадий “ в корейската история, останали без последици.
Много интензивна беше програмата и на американския президент Доналд Тръмп през април. Освен въпросите към корейската рецесия, месецът му стартира с нанасяне на ракетни удари в Сирия. Този път не беше належащо да го убеждава щерка му Иванка. Според американската преса тъкмо преди година през април 2017 година, тя, потресена от химическата офанзива в Хан Шейхун настоя пред татко си за изстрелване на „ Томахоук “ по Сирия. Година по-късно Доналд Тръмп нямаше потребност и от отчета на Организацията за отбрана от химическите оръжия, единствения интернационален орган удостоверяващ потреблението на бойни отровни субстанции, с цел да даде заповед за „ пуск “. Ударът беше следен и не засегна нито една съветска база, техни уреди или военни на терена. Нямаше ударено и сирийско министерство, щаб или държавни сили. Даже се размина и на иранските подразделения в Сирия, които другояче постоянно се бомбардират от Израел. Изстреляните 105 ракети „ Томахоук “, свръхумната, невидима и най-нова JASSM, френските SCALP и британските „ Storm Shadow “ поразиха всички цели, съгласно Пентагона, които са били три здания, и то без жертви и опустошения. В същото време Израел нанесе преди дни много по-ограничен ракетен удар, в който починаха 16 души и над 60 са ранените. Странностите продължиха и със заявката, че всички ракети са преодоляли сирийската противовъздушна защита и Противовъздушна отбрана на съветските елементи там, до момента в който Генералният щаб на РФ даваше брифинг в ефир за броя на свалените ракети, както и показваше елементи от тях със серийни номера и други фрагменти.
Преди това обаче един различен президент прояви нечувана априлска интензивност, изпреварвайки и Путин и Меркел, френският президент Еманюел Макрон отиде на тридневна аудиенция при Тръмп. Основната му задача, която той не скри преди да замине, беше да стане основния сътрудник на Съединени американски щати в Европейски Съюз. Предпоставките за това са повече от задоволителни, ползващата се с привилегировано състояние на наместник на Съединени американски щати в Европа Англия към този момент няма да е част от Европейски Съюз. Германия е в извънредно мъчно състояние след неуспеха на изборите за Меркел и нежната коалиция с ГСДП. От Източна Европа няма конкуренция, тъй като Съединени американски щати надали могат да разчитат на Полша, която в случай че я кара по този начин, ще си изпроси и наказателна процедура в Европейски Съюз. Заявленията са едно, само че действителността е друга и макар тридневния престой, Макрон не можа да се похвали, че е постигнал пробив, нито по комплицираните въпроси с иранската нуклеарна договорка, нито по въпросите за идната комерсиална война сред Съединени американски щати и Европейски Съюз, нито по тематиката за глобализацията. Доналд Тръмп резервира ехидната си усмивка и изтръсквайки сакото на Макрон, даде знак, че ще прави какво си желае.
Тази усмивка остана на лицето му и след срещата му с Ангела Меркел, посланието му – същото. Германският канцлер съобщи,че са се обединили към глобите против Русия, само че не стана ясно дали американската страна ще направи изключение за немските компании, участващи в неотдавна подписания газопровод „ Северен поток-2 “ при въвеждането на новия си пакет наказания против РФ.
Пробив направи обаче турският президент Реджеп Тайп Ердоган. С замайващ ход той изтегли изборите за президент и парламент с цели една година и половина за 24 юни 2018 година Същият ден удължи режима на изключително състояние и ръководство с президентски укази до 18 юли и на процедура не даде никакъв късмет за съставяне на някаква нова политическа партия или време за обединяване на опозицията и осъществяване на естествена политическа конкуренция. Всички останаха безмълвни, в това число Европейски Съюз, Съединени американски щати и Русия, което приказва за авансово примиренческата им настройка по отношение на резултата от гласуването.
Април се оказа извънредно динамичен президентски месец, не по-малко забавен ще е и май. Той ще стартира с встъпването в служба за нов 6-годишен мандат на съветския президент Владимир Путин на 7-ми и с величествен церемониал на Победата на 9-и, успеха над фашизма, не на президентските избори или може би и двете…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ