И тъй, зачеването ми станало на 1 април 1905 година ~ Даниил ХАРМС
Този анекдотичен роман идва от видния представител на съветския авангард от началото на предишния век, който декларира: " Мене ме интересува живота единствено в своята нелепа изява ". Ние сме съгласни.
Сега ще опиша по какъв начин съм се родил
Сега ще опиша по какъв начин съм се родил, по какъв начин пораснах и по какъв начин се демонстрираха първите признаци на моя талант. Раждал съм се два пъти. Ето по какъв начин станало това.
Баща ми се оженил за майка ми през 1902 година, само че родителите ми са ме произвели на този свят едвам през 1905-а, тъй като баща желал детето му непременно да се роди навръх Нова година. Пресметнал, че зачеването би трябвало да стане на 1 април, и чак тогава отишъл при мама с предложение да си заченат дете.
Първия път баща се примъкнал при мама на 1 април 1903 година. Мама от дълго време чакало този момент и ужасно се зарадвала. Но баща, както наподобява, бил надъхан за смешки, та не се стърпял и споделил на мама: " Честит първи април! "
Мама ужасно се обидила и този ден не позволила баща до себе си. Наложило се да чакат до идната година.
През 1904 година на 1 април баща отново почнал да се върти към мама със същото предложение. Но защото помнела миналогодишната преживелица, мама отсякла, че повече не желае да изпада в неуместно състояние, а отново не позволила баща до себе си. Колкото и да се пенел татко ми, нищо не помогнало. И едвам година по-късно татко ми съумял да пречупи майка ми и да ме зачене.
И така, зачеването ми станало на 1 април 1905 година.
Всички сметки на татко ми обаче излезли криви, тъй като съм се оказал недоносче и съм се родил четири месеца преди избрания период.
Татко по този начин се развилнял, че акушерката, която ме извадила, се объркала и почнала да ме напъхва назад там, откъдето преди малко съм се бил измъкнал.
Присъстващият на тази сцена наш прочут студент от Военномедицинската академия декларирал, че няма да могат да ме набутат назад. Но на инат на думите му въпреки всичко съумели да ме натикат вътре, единствено че в бързината не там, където трябвало. И тогава настанала страшна блъсканица.
Родителката крещи: " Дайте си ми детето! " Отвръщат й: " Вашето - викат - дете се намира вътре във вас. " " Как? - дере се родителката. - Как да е вътре в мен, откакто преди малко го родих! " " Ами - споделят й, - може би се лъжете? " " Как - вика родителката - да се неистина! Че мога ли тъкмо аз да се неистина! Нали с очите си видях, че детето преди малко лежеше тук на чаршафа! " " Това е правилно - отвръщат й, - само че може би е изпълзяло нанякъде. " С една дума, и сами не знаят какво да й кажат. А родителката подвига патърдия и си желае детето.
Наложило се да повикат умел лекар. Опитният лекар прегледал родителката и разперил безпомощно ръце, само че въпреки всичко се усетил и й дал солидна порция британска сол. Напънало я разстройство и по този метод съм се появил на белия свят за повторно.
Но тогава пък баща се развикал, че, видите ли, това още не може да се назова раждане, че това, видите ли, не е човек, а на половина зародиш и че би трябвало или да го набутат назад, или да го сложат в развъдник.
Така че ме поставили в развъдник.
25 септември 1935 година
Превод от съветски: Ася Григорова
Споделено от: Литературен клуб
Снимки: d-harms.ru
