Филтърът за мисли и рутината
Той взема решение върху кои от общо 8-те млн. бита информация, които текат през мозъка ни да се концентрираме. От него зависи кои сигнали от външната среда ще приемем и кои не. Той е …. мозъчният ни филтър, т.нар мрежеста активираща система (англ. Reticular activating system - RAS).
Тази система, състояща се от рехава мрежа неврони и невронни вериги, е част от ретикуларната групировка на мозъка и е ситуирана сред гръбначния мозък и мозъчния дънер. Една от главните й функционалности е да поддържа равнището ни на интензивност и положението ни на бодрост. Мрежестата активираща система получава информация от всички сензорни функционалности на тялото и ги разпределя към разнообразни елементи на мозъчната кора. Сред дилемите, които извършва са надзор върху съня, ходенето, храненето, като една от функционалности й е отсяването. Тя работи безусловно като решето, през което минават избрани сигнали от външния свят. В основата й е способността ни умишлено да фокусираме вниманието си върху нещо.
Дъждът от тласъци и ние
Тъй като сме непрекъснато в обсега на най-различни тласъци и е невероятно да обръщаме внимание на безусловно всичко протичащо се, имаме потребност да пренебрегнем избрана информация и да насочим мислите си върху тази, която сега ни интересува. Точно тук на помощ идва “мозъчният филтър ”, който притъпявайки резултата от външните осведомителни сигнали, работи като спам филтър и ни подава единствено информацията, която ни интересува.
Как работи тази системата?
Като образец за това по какъв начин работи тази система, можем да си представим, че сме на летище. Вървим през шумните цялостни зали, в близост гъмжи от хиляди хора и всевъзможни случки, звуци и известия. Много дребна част от този декор обаче доближава до съзнанието ни. Ние не чуваме всеки тон по настрана, а чуваме единствено това, което ни интересува, като да вземем за пример по кое време излетява нашия аероплан. Точно в това се състои работата на филтъра - той е като автоматизиран механизъм вътре в мозъка ни, който ни набира информацията, която умишлено търсим и по този метод пази сетивата ни от претоварване.
“Всъщност този филтър е нещо като копче за включване и изключване на вниманието ни. ”
Като цяло, до момента в който протичащото се към нас ни е познато и сме привикнали с него, можем да си позволим да се насочим към други мисли, не към справяне с нова обстановка. В този случай мрежестата активираща система вижда обкръжаващото ни като познато, пренебрегва го и не подава сигнал “Внимание! ”. Тогава мозъкът ни е неподвижен и се концентрираме върху каквото пожелаем, като в това време вършим познатото деяние рутинно. Когато обаче постъпващата сензорна информация (образ, тон, досег, аромат, вкус) е непредвидена или необработвана до момента, филтърът ни я пропуща и насочва фокусът ни към нея. Копчето на будността ни се включва и мозъкът ни се задейства, с цел да може да отговори на новата действителност и да реагира.
Как да използваме системата?
И без да знаем на доктрина всичко казано за мрежестата активираща система дотук, доста пъти сме се сблъсквали с това по какъв начин ни работи рутината. Когато вършим нещо за първи път, всичко ни наподобява ново, опитваме се да се съобразим с всеки подробност, изследваме ситуацията и търсим скица за разбирането й. В следствие последователно се нагаждаме към новите условия и започваме да действаме съвсем шаблонно.
И въпреки всичко, когато опознаем по какъв начин работи мозъкът ни в позната и непозната среда, наподобява по-лесно да си служим с копчето на вниманието си и да го използваме за по-ефективно и по-будно прекосяване през обстановките, когато желаяме.
Защото рутината ( “вече познато ”=> изключено внимание) може и да дава успокоение и възприятие за сигурност, само че в доста случаи не ни разрешава да забележим многообразието на протичащото се.
Тази система, състояща се от рехава мрежа неврони и невронни вериги, е част от ретикуларната групировка на мозъка и е ситуирана сред гръбначния мозък и мозъчния дънер. Една от главните й функционалности е да поддържа равнището ни на интензивност и положението ни на бодрост. Мрежестата активираща система получава информация от всички сензорни функционалности на тялото и ги разпределя към разнообразни елементи на мозъчната кора. Сред дилемите, които извършва са надзор върху съня, ходенето, храненето, като една от функционалности й е отсяването. Тя работи безусловно като решето, през което минават избрани сигнали от външния свят. В основата й е способността ни умишлено да фокусираме вниманието си върху нещо.
Дъждът от тласъци и ние
Тъй като сме непрекъснато в обсега на най-различни тласъци и е невероятно да обръщаме внимание на безусловно всичко протичащо се, имаме потребност да пренебрегнем избрана информация и да насочим мислите си върху тази, която сега ни интересува. Точно тук на помощ идва “мозъчният филтър ”, който притъпявайки резултата от външните осведомителни сигнали, работи като спам филтър и ни подава единствено информацията, която ни интересува.
Как работи тази системата?
Като образец за това по какъв начин работи тази система, можем да си представим, че сме на летище. Вървим през шумните цялостни зали, в близост гъмжи от хиляди хора и всевъзможни случки, звуци и известия. Много дребна част от този декор обаче доближава до съзнанието ни. Ние не чуваме всеки тон по настрана, а чуваме единствено това, което ни интересува, като да вземем за пример по кое време излетява нашия аероплан. Точно в това се състои работата на филтъра - той е като автоматизиран механизъм вътре в мозъка ни, който ни набира информацията, която умишлено търсим и по този метод пази сетивата ни от претоварване.
“Всъщност този филтър е нещо като копче за включване и изключване на вниманието ни. ”
Като цяло, до момента в който протичащото се към нас ни е познато и сме привикнали с него, можем да си позволим да се насочим към други мисли, не към справяне с нова обстановка. В този случай мрежестата активираща система вижда обкръжаващото ни като познато, пренебрегва го и не подава сигнал “Внимание! ”. Тогава мозъкът ни е неподвижен и се концентрираме върху каквото пожелаем, като в това време вършим познатото деяние рутинно. Когато обаче постъпващата сензорна информация (образ, тон, досег, аромат, вкус) е непредвидена или необработвана до момента, филтърът ни я пропуща и насочва фокусът ни към нея. Копчето на будността ни се включва и мозъкът ни се задейства, с цел да може да отговори на новата действителност и да реагира.
Как да използваме системата?
И без да знаем на доктрина всичко казано за мрежестата активираща система дотук, доста пъти сме се сблъсквали с това по какъв начин ни работи рутината. Когато вършим нещо за първи път, всичко ни наподобява ново, опитваме се да се съобразим с всеки подробност, изследваме ситуацията и търсим скица за разбирането й. В следствие последователно се нагаждаме към новите условия и започваме да действаме съвсем шаблонно.
И въпреки всичко, когато опознаем по какъв начин работи мозъкът ни в позната и непозната среда, наподобява по-лесно да си служим с копчето на вниманието си и да го използваме за по-ефективно и по-будно прекосяване през обстановките, когато желаяме.
Защото рутината ( “вече познато ”=> изключено внимание) може и да дава успокоение и възприятие за сигурност, само че в доста случаи не ни разрешава да забележим многообразието на протичащото се.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ