Той откри Йовано, Моме Калино, Море, сокол пие, Ако умра, Биляна платно белеше, Море, пиле, Кой уши
Той откри Йовано, Моме Калино, Море, сокол пие, Ако умра, Биляна платно белеше, Море, пиле, Кой уши байрака: Помним ли го?
Кой откри и пръв изпя най-големите национални „ шлагери ” на България? Не, не е Слави Трифонов.
Едва ли има по-красива национална ария от Биляна платно белеше – и като мелодия, и като текст, и като драма, и като подигравка. Едва ли има по-популярни от Море, сокол пие или Йовано, Йованке. Слави Трифонов направи капитал и от Назад моме Калино, Кой уши байрака и Болен ми лежи, а надали има някой в България, който да не може да изкара най-малко един куплет от Ако умра. Президентът Първанов пък го назова „ най-големия артист на България ” и поради Море, пиле. Костадин Гугов през днешния ден щеше да стане на 90. На него ги изискуем, поради него ги помним. Всички.
А помним ли него?
Най-големият артист на националната ни музика или най-малко на най-популярните й „ шлагери ” от македонския край, които настръхваме, когато ги слушаме, както аз го помня, беше много непретенциозен човек и с един от най-тъжните погледи, които в миналото съм виждал.
Казват, че бил огромен шегобиец, само че очевидно се срещнах с него в късни години и изглеждаше доста изтощен и по никакъв начин не беше радостен. Налагаше му се да пее в „ битов ” ресторант в София, тъй като пенсията не стигаше никак, а при започване на века, когато чалгата беше в апогея си, всички бяха уверени, че неговите песни в действителност са на Слави Трифонов, тъй като не ги бяха чували в мекото им автентично осъществяване на Гугов.
Не след дълго той и умря – 13 съдбовни дни преди да стане на 69 години.
Освен превръщането на македонските национални песни в мегахитове, негова голяма заслуга е преместването на паметта за първото потомство национални артисти и певици, около които самичък израства, с цел да ги надмине.
Като първата записана и чута по новото преди, по подигравка на ориста, също 90 година Българско национално радио Атанаска Тодорова – Цветето на Тракия, която прелестно той имитира по какъв начин се гледала в огледалото и си викала: „ Леле, какъв брой си красива ”.
Като първата „ национална артистка ” на България – не, не е Лили Иванова, обичаната певица на Тодор Живков – Гюрга Пинджурова с Омиле ми, Ягодо, Гукай ми, гукай, гугутке ле, Хей, поле необятно. Оперната прима, избрала фолклора пред международните подиуми.
Като Борис Машалов с неговото Заблеяло ми агънце.
Той стартира да обикаля България с тримата, още когато е едвам 18-годишен. Семейството му е на бежанци от Кукуш, които идват с дребното си мебелировка и се откриват в София, където е роден, след Балканските войни, които отделят Македония от България.
Фамилното име идва от гугутка, тъй като доста гукали, т.е. не спирали да пеят, както приживе споделя самият Костадин Гугов. Повечето песни научава от майка си. За да ги трансформира в евъргрийни. И даже при соца никой не му не разрешава да ги изпее на истинския, достоверния български македонски акцент, който е останал и в заглавията им.
Само в Златния фонд на БНР има над 400 записа. Той е първият реализатор, който разпространява емблематични български национални песни като Биляна платно белеше, Йовано, Йованке, Море, сокол пие, Миле Попйорданов, Ако умрам ил’ загинам, Кога зашумат шумите, буките, Назад, обратно, моме Калино.
Добре е да помним!
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Кой откри и пръв изпя най-големите национални „ шлагери ” на България? Не, не е Слави Трифонов.
Едва ли има по-красива национална ария от Биляна платно белеше – и като мелодия, и като текст, и като драма, и като подигравка. Едва ли има по-популярни от Море, сокол пие или Йовано, Йованке. Слави Трифонов направи капитал и от Назад моме Калино, Кой уши байрака и Болен ми лежи, а надали има някой в България, който да не може да изкара най-малко един куплет от Ако умра. Президентът Първанов пък го назова „ най-големия артист на България ” и поради Море, пиле. Костадин Гугов през днешния ден щеше да стане на 90. На него ги изискуем, поради него ги помним. Всички.
А помним ли него?
Най-големият артист на националната ни музика или най-малко на най-популярните й „ шлагери ” от македонския край, които настръхваме, когато ги слушаме, както аз го помня, беше много непретенциозен човек и с един от най-тъжните погледи, които в миналото съм виждал.
Казват, че бил огромен шегобиец, само че очевидно се срещнах с него в късни години и изглеждаше доста изтощен и по никакъв начин не беше радостен. Налагаше му се да пее в „ битов ” ресторант в София, тъй като пенсията не стигаше никак, а при започване на века, когато чалгата беше в апогея си, всички бяха уверени, че неговите песни в действителност са на Слави Трифонов, тъй като не ги бяха чували в мекото им автентично осъществяване на Гугов.
Не след дълго той и умря – 13 съдбовни дни преди да стане на 69 години.
Освен превръщането на македонските национални песни в мегахитове, негова голяма заслуга е преместването на паметта за първото потомство национални артисти и певици, около които самичък израства, с цел да ги надмине.
Като първата записана и чута по новото преди, по подигравка на ориста, също 90 година Българско национално радио Атанаска Тодорова – Цветето на Тракия, която прелестно той имитира по какъв начин се гледала в огледалото и си викала: „ Леле, какъв брой си красива ”.
Като първата „ национална артистка ” на България – не, не е Лили Иванова, обичаната певица на Тодор Живков – Гюрга Пинджурова с Омиле ми, Ягодо, Гукай ми, гукай, гугутке ле, Хей, поле необятно. Оперната прима, избрала фолклора пред международните подиуми.
Като Борис Машалов с неговото Заблеяло ми агънце.
Той стартира да обикаля България с тримата, още когато е едвам 18-годишен. Семейството му е на бежанци от Кукуш, които идват с дребното си мебелировка и се откриват в София, където е роден, след Балканските войни, които отделят Македония от България.
Фамилното име идва от гугутка, тъй като доста гукали, т.е. не спирали да пеят, както приживе споделя самият Костадин Гугов. Повечето песни научава от майка си. За да ги трансформира в евъргрийни. И даже при соца никой не му не разрешава да ги изпее на истинския, достоверния български македонски акцент, който е останал и в заглавията им.
Само в Златния фонд на БНР има над 400 записа. Той е първият реализатор, който разпространява емблематични български национални песни като Биляна платно белеше, Йовано, Йованке, Море, сокол пие, Миле Попйорданов, Ако умрам ил’ загинам, Кога зашумат шумите, буките, Назад, обратно, моме Калино.
Добре е да помним!
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ