Адвокат Димитър Марковски: Истината винаги е само една и тя е на Господ
Той наследява специалността на дядо си и на татко си. Юрист е от близо 20 години и попада в графата „ юрист по завещание “.
Ежедневието го изправя пред тежки закононарушения и срещи с рецидивисти. Работното му място е в правосъдната зала, където се сблъсква с разнообразни и комплицирани ориси.
Дори след толкоз години в сектора твърди, че към момента нещо му трепва, когато прекрачи прага на правосъдната зала.
Той е юрист Димитър Марковски, наследник на починалия към този момент юрист, който беше емблема в наказателното право, Марин Марковски. Приликата посред им е поразителна, като синът е наследил даже тембъра на своя татко.
За закононарушението и наказването, за тежестта на правораздаването и за силата на възмездието, пред Vesti.bg, приказва юрист Димитър Марковски.
Спомняте ли си момента, когато решихте да тръгнете по стъпките на татко си?
Адвокатстването в рода ни стартира от идването на моя дядо в София. Той е бил библиотекар към библиотеката на Българска академия на науките. Работеше по цивилен каузи, а адвокатската фирма ни беше в емблематичната постройка на Търговския дом на бул. „ Витоша “. Тогава там бяха всички практикуващи юристи в София, с адвокатски фирми. Любовта ми към специалността я възпламени моя татко. Бях възпитаник, към 12 клас, когато започнах от персонален интерес, да заедно съм с него в Районните ръководства, а след това стартира да ме взима и в съда по каузи. После се записах в университета, започнах следване и интензивно да работя в адвокатската фирма. Започнах от най-ниско равнище – правосъдни информации по каузи, писане на обикновени молби и последователно навлязох в материята на правото. Още в самото начало любимец ми беше наказателното право. То ми стана забавно с това, че има динамичност и е с много необятен набор от неща, които обгръща.
Баща Ви имаше ли храброст да Ви подлага на критика?
Да, постоянно. Не единствено че имаше смелостта, само че ние постоянно си търсихме и неточности между тях. Освен че бяхме татко и наследник, ние бяхме страхотни другари, а същинският другар постоянно търси неточности в професионалната работа на другия, с цел да може да му ги каже. В житейски проект също сме си търсили неточности и сме си ги казвали.
АДВОКАТ Пожарна охрана НАСЛЕДСТВО
Преди време Вашият татко показа, че, с цел да Ви „ кали “, първото дело, което Ви дава, е било за блудничество (бел. ред. бил сте бранител на педофил), в случай, че самият Вие сте имал дребна щерка тогава. Спомняте ли си този миг?
Спомням си го. Всеки един сътрудник помни първото си дело, на което се е явил. Беше доста неприятно дело, с грозно закононарушение, с почтено потърпевшо малко дете. Тогава, от една страна, имах вътрешно отвращение, че съставлявам подобен обвиняем, а въпреки това, адвокатската специалност е да окажеш помощ на този, който е нарушил закона. Имаше една вътрешна битка. Тогава законът даваше опция, по тези каузи, да се направи съглашение с прокуратурата. Спомням си и прокурора по това дело – една възпитана млада дама, която искаше да избегне разпита на детето в съда. Така се обединихме с прокурора, че най-добре е официално да приключим това дело и да не тормозим детето с разпит в правосъдната зала.
Баща Ви имаше една имитация: „ Аз не съм юрист на дявола, само че съм юрист на децата на дявола “. Действително ли е почнал книга с сходно заглавие?
Имаше желание да издаде книга „ Децата на дявола “, с съответни негови каузи, които към този момент са завършили, единствено че да бъдат изменени имената на хората от почитание към фамилиите им. Ваш сътрудник ми се обади преди време и ми сподели, че са коментирали с татко ми основаването на такава книга. Дори има и проекто-идея с неща, които са били набелязали това нещо да се реализира. В един предстоящ миг тази неосъществена фантазия на баща ще „ заживее “.
Вашият татко беше набожен човек, Вие подобен ли сте?
Изключително доста. Още от дребни с брат ми ходехме в черква. Като деца той „ ни посади “ тези зрънца, които да покълнат в нас и с годините човек да развива духовна вярна и боязън от Господ. Баща ми доста се бореше за вероучение в учебно заведение. Ставаше въпрос, че е хубаво децата още от ранна възраст да имат религия. Участваше в доста начинания и имаше срещи с видни политически дейци. Голяма част от тях не проявяваха никакъв интерес към това, тъй като то не е нещо, което да е обвързвано с някакъв дял.
Ще насърчите ли щерка си да наследи Вашата специалност?
Преди няколко месеца разбрах, че тя се е насочила към тази специалност, като допреди това щерка ми не е давала признаци, че желае да се занимава с право. За нея това беше нещо доста с напрежение, може би съдейки по мен – заетостта и неналичието ми от у дома. Тази година тя кандидатства „ Право “ в университета. Вече е призната.
СЪДЕБНА ДИЛЕМА
Кой е казусът, който дълго време Ви е оставял безсънен?
Най-сериозното дело в практиката ми, което остави дълбоки следи, е процесът за убийството на сестрите „ Белнейски “. По това дело аз отговорно не преставам да настоявам, че има едно момче - Лазар Колев, което търпи две доживотни присъди, без да е умъртвил сестрите. Въпреки че съм доста зает, предходната година отделих време и му отидох на рандеву в пандиза в Пазарджик, тъй като мисля, че това, което стана с него, не е вярно. Смятам, че той лежи за нещо, което не е направил. За страдание очевидно доказателствата убедиха съда в противното. С татко ми имахме извънредно огромни очаквания, че правораздаването ще спечелва по това дело.
Един човек, който е наказан „ до живот “ в пандиза, по какъв начин живее там?
Видях го сплескан. Вече над 10 години той е лишен от независимост. Абсолютно погинал човек, наподобява като мъртва душа, без никаква вероятност. Каза ми: „ Аз просто живея биологично, единствено физически “. Беше изтерзан душевен. Майка му не е серпантина да бъде към него и го посещава. Тя го поддържаше от самото начало на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ
Имало ли е в миналото несъгласие у Вас, от морална позиция, че сте бранител на човек, който заслужава сурово наказване?
Има, несъмнено. И юристът е човек. Освен това всеки умел юрист, като прочете едно наказателно дело, види наличието, характера и типовете доказателства, доста елементарно може да си направи крайните заключения - дали индивидът взе участие в тази работа, отговорен ли е или не. Когато си изградиш веднъж мнение, ти не може да игнорираш Аз-а в теб и гражданската си позиция.
Има ли раздвояване в душата на юриста следователно?
Много постоянно се възмущаваш, само че пък и адвокатската клетва е да окажеш помощ на клиента. Адвокатът пази индивида, а не закононарушението, което е направил.
Ваши клиенти правили ли са опит да Ви заблудят и умеете ли да ги „ хванете “ в неистина?
Това е всекидневие. В подобен случай оказва помощ опитът, ненапълно и интуитивното чувство, а като прочетеш и всичко останало на документи, картината се обяснява. Много постоянно съм имал клиенти, на които съм им казвал, че ме лъжат и не си вършат услуга по този метод.
Отказвал ли сте да поемете случай?
Да. Особено сензитивен съм към тези закононарушения, които са ориентирани към деца. Смятам, че всяко дете е благосъстояние, което би трябвало да бъде защитавано в обществото.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
Кое е най-тежкото закононарушение съгласно Вас?
Според мен най-тежкото закононарушение е лишаването от човешки живот. Това е убийството.
Как се пазят убийци?
Не е лесна тази работа. Защитават се с професионални умения, с знания в региона на правото и с боравене на доказателства. Когато отидеш в правосъдната зала и го представляваш този човек, той чака да го защитиш.
Погледите на околните на жертвите оказват ли Ви влияние по време на развой?
Да, изключително забрадените, плачещи майки в залата. Лично аз заобикалям да ги срещам с взор, тъй като това е огромна тъга и покруса. Има ужасяващи картини в съда. От една страна, възприятията и страстите са едно, само че пък не можеш да загърбиш и професионалното обвързване по делото, тъй като, в случай че го направиш, значи не ставаш за тази работа. Това ще значи, че просто не е за теб.
С Вас се срещаме няколко дни след случая на бул. „ Черни връх “ с двете починали девойки, блъснати от джип. Как бихте коментирали един подобен случай?
Това ще е доста мъчно дело. Престъпленията, свързани с пътно-транспортни катастрофи, са доста характерни каузи. Те са сложни, тъй като всеки сътрудник, който се занимава с подобен тип каузи, би трябвало да има доста добра експертиза по пътно-транспортни катастрофи. Там от основно значение е правенето на авто-техническата експертиза. Конкретно този случай е доста очевиден. На прима виста се вижда, че с подобен фасон на неразумно шофиране господин Семерджиев няма по какъв начин да излезе почтен или невиновен. Последиците от злополуката са две починали девойки. Всеки арбитър ще гледа, какво се е случило в резултат на това неразумно каране. Моята прогноза е, че ще има тежък развой и той ще завърши с доста тежко наказване.
Вие имал ли сте сходен проблем?
Имал съм доста такива случаи. Работил съм по случай с пътно-транспортно произшествие със седем умряли, с още по-тежки последици - с рейс, който се обръща, и умират хора.
ПРЕД ТЕМИДА
След 20 години стаж има ли към момента нещо, което да Ви развълнува, когато прекрачите прага на правосъдната зала?
Рутината, която добива човек с течение на годините, ненапълно притъпява тази сензитивност и възприятие на отвращение. Понякога обаче има толкоз фрапантни положения, че няма по какъв начин да не те жегне нещо. Никой не е единствено юридически робот.
Получавал ли сте закани, свързани с работата Ви?
Това е част от специалността – да ми клатят глава или да ми вършат жестове, че ще ми отрежат главата. Имал съм такива случаи от знакови фигури от ъндърграунда, когато съм защитавал техни съперници. Директно са ми казвали: „ Ти ще видиш, ще ти се случи преживелица “. Остава единствено на думи. Много е примитивно да се скача на юрист.
Авторът на правосъдни романи - Джон Гришам, написа: "Срамът беше страст, която той не познаваше от години. Когато се унижаваш безчет пъти, спираш да чувстваш позор ". Вие какво определение бихте дали за клиенти от престъпния контингент?
И в най-коравосърдечния нарушител има ярък лъч. Това е задачата, когато се дава наказване – този човек да осмисли неприятното у себе си и да откри положителното. Затова споделям, че: И най-големият нарушител не е окончателно изгубена душа.
Докъде стига професионалната упоритост във вашата специалност, доближава ли се в миналото върхът?
Всеки юрист желае да завоюва всичките си каузи. Влагаме сила, познания и страсти. Всяко едно наказателно дело е съревнование. Крайната цел е ти да победиш.
Кой е казусът, който бихте желали да поемете, а към момента не сте имал такава опция?
Не мога да кажа за обещано мечтано бъдещо дело, само че от шеговитата страна на нещата - всеки добър юрист си мечтае за едно съществено банково дело, с голям веществен интерес. Тези каузи са леки, спокойни, доста университетски, без ангария.
СИЛАТА НА ВЪЗМЕЗДИЕТО
Истината постоянно ли е единствено една?
Истината постоянно е единствено една и тя е на Господ.
Вярвате ли, че Законът дава същинска правдивост?
Законът се мъчи да даде същинската правдивост, само че не всякога съумява.
Ако човек попадне в пандиза – става човек или се трансформира в звяр?
Българските затвори не са място, където отиваш да те поправят и превъзпитат. Това не е и мястото, където ще седиш по през целия ден в библиотеката на пандиза. Условията са примитивни и мизерни. Това са едни ужасни места и страната е абдикирала от това нещо. В тези условия работи администрацията и охранителният състав.
„ За “ или „ срещу “ смъртното наказване сте?
Категорично срещу. Давам образец – може да се случи почтен човек, който не е направил закононарушение, само че по някакво стичане на събитията, да получи обвиняване. Имах един клиент от село Куцина. Музикант, с една ръка. Отказаха да му възобновят делото. Хората от селото направиха искане до Върховен съд - да се възобнови това дело и то да почне изначало, с цел да бъде безусловно оправдан индивидът. Това е образец за позволена правосъдна неточност. Тогава Върховният съд реши нещо малко по-друго. Има правосъдни неточности, които могат да бъдат поправени, а като го унищожаваш индивида – край, завършва.
Вярвате ли, че има отмъщение?
Да, имам вяра и съм ставал очевидец на това. Вярвам още, че има закононарушение и наказване. Затова хората би трябвало да вършат положително, с цел да чакат положително. От неприятното - отговорът ще е - че ги чакат неприятни моменти.
Още от създателя:
Ежедневието го изправя пред тежки закононарушения и срещи с рецидивисти. Работното му място е в правосъдната зала, където се сблъсква с разнообразни и комплицирани ориси.
Дори след толкоз години в сектора твърди, че към момента нещо му трепва, когато прекрачи прага на правосъдната зала.
Той е юрист Димитър Марковски, наследник на починалия към този момент юрист, който беше емблема в наказателното право, Марин Марковски. Приликата посред им е поразителна, като синът е наследил даже тембъра на своя татко.
За закононарушението и наказването, за тежестта на правораздаването и за силата на възмездието, пред Vesti.bg, приказва юрист Димитър Марковски.
Спомняте ли си момента, когато решихте да тръгнете по стъпките на татко си?
Адвокатстването в рода ни стартира от идването на моя дядо в София. Той е бил библиотекар към библиотеката на Българска академия на науките. Работеше по цивилен каузи, а адвокатската фирма ни беше в емблематичната постройка на Търговския дом на бул. „ Витоша “. Тогава там бяха всички практикуващи юристи в София, с адвокатски фирми. Любовта ми към специалността я възпламени моя татко. Бях възпитаник, към 12 клас, когато започнах от персонален интерес, да заедно съм с него в Районните ръководства, а след това стартира да ме взима и в съда по каузи. После се записах в университета, започнах следване и интензивно да работя в адвокатската фирма. Започнах от най-ниско равнище – правосъдни информации по каузи, писане на обикновени молби и последователно навлязох в материята на правото. Още в самото начало любимец ми беше наказателното право. То ми стана забавно с това, че има динамичност и е с много необятен набор от неща, които обгръща.
Баща Ви имаше ли храброст да Ви подлага на критика?
Да, постоянно. Не единствено че имаше смелостта, само че ние постоянно си търсихме и неточности между тях. Освен че бяхме татко и наследник, ние бяхме страхотни другари, а същинският другар постоянно търси неточности в професионалната работа на другия, с цел да може да му ги каже. В житейски проект също сме си търсили неточности и сме си ги казвали.
АДВОКАТ Пожарна охрана НАСЛЕДСТВО
Преди време Вашият татко показа, че, с цел да Ви „ кали “, първото дело, което Ви дава, е било за блудничество (бел. ред. бил сте бранител на педофил), в случай, че самият Вие сте имал дребна щерка тогава. Спомняте ли си този миг?
Спомням си го. Всеки един сътрудник помни първото си дело, на което се е явил. Беше доста неприятно дело, с грозно закононарушение, с почтено потърпевшо малко дете. Тогава, от една страна, имах вътрешно отвращение, че съставлявам подобен обвиняем, а въпреки това, адвокатската специалност е да окажеш помощ на този, който е нарушил закона. Имаше една вътрешна битка. Тогава законът даваше опция, по тези каузи, да се направи съглашение с прокуратурата. Спомням си и прокурора по това дело – една възпитана млада дама, която искаше да избегне разпита на детето в съда. Така се обединихме с прокурора, че най-добре е официално да приключим това дело и да не тормозим детето с разпит в правосъдната зала.
Баща Ви имаше една имитация: „ Аз не съм юрист на дявола, само че съм юрист на децата на дявола “. Действително ли е почнал книга с сходно заглавие?
Имаше желание да издаде книга „ Децата на дявола “, с съответни негови каузи, които към този момент са завършили, единствено че да бъдат изменени имената на хората от почитание към фамилиите им. Ваш сътрудник ми се обади преди време и ми сподели, че са коментирали с татко ми основаването на такава книга. Дори има и проекто-идея с неща, които са били набелязали това нещо да се реализира. В един предстоящ миг тази неосъществена фантазия на баща ще „ заживее “.
Вашият татко беше набожен човек, Вие подобен ли сте?
Изключително доста. Още от дребни с брат ми ходехме в черква. Като деца той „ ни посади “ тези зрънца, които да покълнат в нас и с годините човек да развива духовна вярна и боязън от Господ. Баща ми доста се бореше за вероучение в учебно заведение. Ставаше въпрос, че е хубаво децата още от ранна възраст да имат религия. Участваше в доста начинания и имаше срещи с видни политически дейци. Голяма част от тях не проявяваха никакъв интерес към това, тъй като то не е нещо, което да е обвързвано с някакъв дял.
Ще насърчите ли щерка си да наследи Вашата специалност?
Преди няколко месеца разбрах, че тя се е насочила към тази специалност, като допреди това щерка ми не е давала признаци, че желае да се занимава с право. За нея това беше нещо доста с напрежение, може би съдейки по мен – заетостта и неналичието ми от у дома. Тази година тя кандидатства „ Право “ в университета. Вече е призната.
СЪДЕБНА ДИЛЕМА
Кой е казусът, който дълго време Ви е оставял безсънен?
Най-сериозното дело в практиката ми, което остави дълбоки следи, е процесът за убийството на сестрите „ Белнейски “. По това дело аз отговорно не преставам да настоявам, че има едно момче - Лазар Колев, което търпи две доживотни присъди, без да е умъртвил сестрите. Въпреки че съм доста зает, предходната година отделих време и му отидох на рандеву в пандиза в Пазарджик, тъй като мисля, че това, което стана с него, не е вярно. Смятам, че той лежи за нещо, което не е направил. За страдание очевидно доказателствата убедиха съда в противното. С татко ми имахме извънредно огромни очаквания, че правораздаването ще спечелва по това дело.
Един човек, който е наказан „ до живот “ в пандиза, по какъв начин живее там?
Видях го сплескан. Вече над 10 години той е лишен от независимост. Абсолютно погинал човек, наподобява като мъртва душа, без никаква вероятност. Каза ми: „ Аз просто живея биологично, единствено физически “. Беше изтерзан душевен. Майка му не е серпантина да бъде към него и го посещава. Тя го поддържаше от самото начало на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ
Имало ли е в миналото несъгласие у Вас, от морална позиция, че сте бранител на човек, който заслужава сурово наказване?
Има, несъмнено. И юристът е човек. Освен това всеки умел юрист, като прочете едно наказателно дело, види наличието, характера и типовете доказателства, доста елементарно може да си направи крайните заключения - дали индивидът взе участие в тази работа, отговорен ли е или не. Когато си изградиш веднъж мнение, ти не може да игнорираш Аз-а в теб и гражданската си позиция.
Има ли раздвояване в душата на юриста следователно?
Много постоянно се възмущаваш, само че пък и адвокатската клетва е да окажеш помощ на клиента. Адвокатът пази индивида, а не закононарушението, което е направил.
Ваши клиенти правили ли са опит да Ви заблудят и умеете ли да ги „ хванете “ в неистина?
Това е всекидневие. В подобен случай оказва помощ опитът, ненапълно и интуитивното чувство, а като прочетеш и всичко останало на документи, картината се обяснява. Много постоянно съм имал клиенти, на които съм им казвал, че ме лъжат и не си вършат услуга по този метод.
Отказвал ли сте да поемете случай?
Да. Особено сензитивен съм към тези закононарушения, които са ориентирани към деца. Смятам, че всяко дете е благосъстояние, което би трябвало да бъде защитавано в обществото.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ
Кое е най-тежкото закононарушение съгласно Вас?
Според мен най-тежкото закононарушение е лишаването от човешки живот. Това е убийството.
Как се пазят убийци?
Не е лесна тази работа. Защитават се с професионални умения, с знания в региона на правото и с боравене на доказателства. Когато отидеш в правосъдната зала и го представляваш този човек, той чака да го защитиш.
Погледите на околните на жертвите оказват ли Ви влияние по време на развой?
Да, изключително забрадените, плачещи майки в залата. Лично аз заобикалям да ги срещам с взор, тъй като това е огромна тъга и покруса. Има ужасяващи картини в съда. От една страна, възприятията и страстите са едно, само че пък не можеш да загърбиш и професионалното обвързване по делото, тъй като, в случай че го направиш, значи не ставаш за тази работа. Това ще значи, че просто не е за теб.
С Вас се срещаме няколко дни след случая на бул. „ Черни връх “ с двете починали девойки, блъснати от джип. Как бихте коментирали един подобен случай?
Това ще е доста мъчно дело. Престъпленията, свързани с пътно-транспортни катастрофи, са доста характерни каузи. Те са сложни, тъй като всеки сътрудник, който се занимава с подобен тип каузи, би трябвало да има доста добра експертиза по пътно-транспортни катастрофи. Там от основно значение е правенето на авто-техническата експертиза. Конкретно този случай е доста очевиден. На прима виста се вижда, че с подобен фасон на неразумно шофиране господин Семерджиев няма по какъв начин да излезе почтен или невиновен. Последиците от злополуката са две починали девойки. Всеки арбитър ще гледа, какво се е случило в резултат на това неразумно каране. Моята прогноза е, че ще има тежък развой и той ще завърши с доста тежко наказване.
Вие имал ли сте сходен проблем?
Имал съм доста такива случаи. Работил съм по случай с пътно-транспортно произшествие със седем умряли, с още по-тежки последици - с рейс, който се обръща, и умират хора.
ПРЕД ТЕМИДА
След 20 години стаж има ли към момента нещо, което да Ви развълнува, когато прекрачите прага на правосъдната зала?
Рутината, която добива човек с течение на годините, ненапълно притъпява тази сензитивност и възприятие на отвращение. Понякога обаче има толкоз фрапантни положения, че няма по какъв начин да не те жегне нещо. Никой не е единствено юридически робот.
Получавал ли сте закани, свързани с работата Ви?
Това е част от специалността – да ми клатят глава или да ми вършат жестове, че ще ми отрежат главата. Имал съм такива случаи от знакови фигури от ъндърграунда, когато съм защитавал техни съперници. Директно са ми казвали: „ Ти ще видиш, ще ти се случи преживелица “. Остава единствено на думи. Много е примитивно да се скача на юрист.
Авторът на правосъдни романи - Джон Гришам, написа: "Срамът беше страст, която той не познаваше от години. Когато се унижаваш безчет пъти, спираш да чувстваш позор ". Вие какво определение бихте дали за клиенти от престъпния контингент?
И в най-коравосърдечния нарушител има ярък лъч. Това е задачата, когато се дава наказване – този човек да осмисли неприятното у себе си и да откри положителното. Затова споделям, че: И най-големият нарушител не е окончателно изгубена душа.
Докъде стига професионалната упоритост във вашата специалност, доближава ли се в миналото върхът?
Всеки юрист желае да завоюва всичките си каузи. Влагаме сила, познания и страсти. Всяко едно наказателно дело е съревнование. Крайната цел е ти да победиш.
Кой е казусът, който бихте желали да поемете, а към момента не сте имал такава опция?
Не мога да кажа за обещано мечтано бъдещо дело, само че от шеговитата страна на нещата - всеки добър юрист си мечтае за едно съществено банково дело, с голям веществен интерес. Тези каузи са леки, спокойни, доста университетски, без ангария.
СИЛАТА НА ВЪЗМЕЗДИЕТО
Истината постоянно ли е единствено една?
Истината постоянно е единствено една и тя е на Господ.
Вярвате ли, че Законът дава същинска правдивост?
Законът се мъчи да даде същинската правдивост, само че не всякога съумява.
Ако човек попадне в пандиза – става човек или се трансформира в звяр?
Българските затвори не са място, където отиваш да те поправят и превъзпитат. Това не е и мястото, където ще седиш по през целия ден в библиотеката на пандиза. Условията са примитивни и мизерни. Това са едни ужасни места и страната е абдикирала от това нещо. В тези условия работи администрацията и охранителният състав.
„ За “ или „ срещу “ смъртното наказване сте?
Категорично срещу. Давам образец – може да се случи почтен човек, който не е направил закононарушение, само че по някакво стичане на събитията, да получи обвиняване. Имах един клиент от село Куцина. Музикант, с една ръка. Отказаха да му възобновят делото. Хората от селото направиха искане до Върховен съд - да се възобнови това дело и то да почне изначало, с цел да бъде безусловно оправдан индивидът. Това е образец за позволена правосъдна неточност. Тогава Върховният съд реши нещо малко по-друго. Има правосъдни неточности, които могат да бъдат поправени, а като го унищожаваш индивида – край, завършва.
Вярвате ли, че има отмъщение?
Да, имам вяра и съм ставал очевидец на това. Вярвам още, че има закононарушение и наказване. Затова хората би трябвало да вършат положително, с цел да чакат положително. От неприятното - отговорът ще е - че ги чакат неприятни моменти.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ