Людвик Заменхоф, глобалният човек
Той има наивната концепция, че руснаци, поляци, немци и евреи, които живеят дружно, се ненавиждат, тъй като приказват разнообразни езици. Негова е и концепцията всички нации да се обединят посредством общ език и религия. В края на 19 в. Людвик Заменхоф измисля езикът Есперанто, който на Есперанто значи " който се надява ".
Людвик Заменхоф
Създател на Есперанто, доктор, лингвист /1859 – 1917/
Произход: Бялисток, Руската империя /дн. Полша/, ортодоксално еврейско семейство
Образование: гимназия в Бялисток, медицина в Москва и Варшава, знае 11 езика - съветски, еврейски, немски, полски, латински, гръцки, френски и британски, употребява италиански, испански и литовски
Известен с : основава езика Есперанто и го показва в „ Първата книга “, показва две теории: хилелизъм – за решение на еврейския въпрос и хомаранизъм – концепция за обединяване на всички нации посредством общ език и религия
Великите хрумвания нормално се осъществят бързо – от една минута, до един човешки живот. Но има и такива, за които човечеството дълго работи, а изходът е неразбираем.
Би Би Си припомня за такава концепция: „ Представете си свят, в който пътувате на всички места и разговаряте с всекиго, свят с един повсеместен втори език за всички. Това беше фантазията на лекар Людвик Заменхоф, който измисли Есперанто “.
В превод от Есперанто, „ есперанто “ значи „ който се надява ”. Това универсално изложение свързва всеки с всички. Дори извънземен елементарно ще открие най-общата ни характерност – човек е, който се надява.
Но индивидът има и други значими каузи – хапвам, пия, пиша. За тях има и думи, без които не може никой език, без значение натурален или неестествен, народен или повсеместен. Не минава без тях и Есперанто, основан през последната четвърт на ХІХ век в полския, тогава съветски, град Бялисток , от Ludwik Łazarz Zamenhof. Така е името му на полски. На майчиния еврейски е Eliezer Lewi Samenhof, а на Есперанто - Ludoviko Lazaro Zamenhof.
Има необичаен запис с гласа на офталмолога лекар Заменхоф, фен езиковед и мъдрец. Но не мога да преведа казаното, тъй като не знам есперанто. Да, този език е основан елементарен, с цел да е всеобщ – само че въпреки всичко, нужни са седмици, с цел да започнеш да си служиш с него.
А за какъв брой време Заменхоф го измисля? Той поставя основите на Lingwe Uniwersala още като момче - на 19-я си рожден ден занимава гостите с диалог на измисления език. Не е несъмнено, че гостите се веселят, само че Заменхоф след това усъвършенства граматиката, а през 1887 издава „ Първата книга ” или Unua libro. Изданието финансира бащата на Клара, бъдещата брачна половинка на Заменхоф. Двамата имат момче и две девойки, всички убити в Холокоста. Вероятно като деца те гордо се показват пред гостите на Есперанто, както вършат децата на есперантистите и до момента.
В основата на езика стоят една красива, само че наивна концепция и положителни знания по други езици. В Бялисток има четири съществени етнически групи – руснаци, поляци, немци и евреи, които се ненавиждат.
В фамилията ме учеха на обич към всички хора, а на улицата виждах да се осъществя единствено ненавист
„ В фамилията ме учеха на обич към всички хора, а на улицата виждах да се осъществя единствено ненавист ” – спомня си Заменхоф. Той взема решение, че хората се ненавиждат, тъй като приказват разнообразни езици и не се схващат. Оттам до концепцията, че в случай че имат общ език, ще стартират да се схващат, крачката е дребна.
Да, концепцията е наивна и нещата не стават по този начин - разнообразни ползи, а не езикови разлики са в основата на човешките спорове. Но пък е красиво. А и какво да си намерения дребният Людвик - съветският му е бащин, еврейският – майчин, знае немски, тъй като татко му го преподава, а и полски, тъй като е езикът на умните и културни хора. Научава също латински, гръцки, френски и британски, употребява италиански, испански и литовски - общо 11 езика.
След години работа, Заменхов показва „ Първата книга ” с псевдонима доктор Есперанто, станал нарицателно за самия език. Някои подлагат на критика, че Есперанто цели да замести естествените и националните езици. Но не, концепцията е да бъде спомагателен език, на който хората елементарно да поддържат връзка, който да сплотява, не да разделя. Все отново, ненадейно бързо даже за самия основател, в края на ХІХ и началото на ХХ век Есперанто намира фенове по целия свят и се трансформира в придвижване. То е непартийно, наднационално, облагородяващо индивида и сплотяващо хората.
През 1905 в Булон-сюр Мер , Франция, се организира Първата международна конференция на есперантистите, основава се и Международен съюз. Движението, въпреки не по този начин всеобщо, съществува и през днешния ден. То упорства още за обич и съгласие.
Есперантистката концепция минава през доста инциденти. Мусолини и Хитлер не разрешават и унищожават есперантистите – поради еврейския генезис на придвижването и правилата му, които отхвърлят национализма като най-голямото зло, както написа Заменхоф. Болшевиките пък употребяват есперантзма и под неговата маска пръскат отровна агитация. Но през 1937 Сталин взема решение, че към този момент е победил и Есперанто не му е нужно – придвижването е неразрешено, а последователите му – избити или подложени на гонения, в това число в целия руски блок след войната.
Промяна има чак в края на 50-те, с лекото топене при Хрушчов . Заменхоф не доживява всичко това. Отива си през 1917, само че първо, с изключение на с езиковия си опит, излиза и с две теории, неприемливи за неговото време.
Първата е от 1901, развита в книгата „ Хилелизъм - разрешаване на еврейския въпрос ” . В нея Заменхов се отклонява от ционизма и твърди, че евреите би трябвало да се сближават с хората от други религии, да служат безрезервно на страната, в която живеят, а юдаизмът и иврит са си тяхна персонална работа. Еврейската общественост не го прегръща от наслада.
Пет години по-късно пък напълно никой не прегръща новата му доктрина – хомаранизъм . Това е концепцията, че всички нации би трябвало да се обединят посредством общ език и религия. Това звучи, като че ли Заменхоф в мисленето си е доста по-напред, в сравнение с даже нашето време може да преглътне. Но световният човек Людвик Заменхоф е щастливо мъртъв от дълго време. Може би по този начин просто намира своя метод да избегне предразсъдъците, гоненията и разочарованията, подбудени от типичното за човечеството неглобално мислене.
Людвик Заменхоф
Създател на Есперанто, доктор, лингвист /1859 – 1917/
Произход: Бялисток, Руската империя /дн. Полша/, ортодоксално еврейско семейство
Образование: гимназия в Бялисток, медицина в Москва и Варшава, знае 11 езика - съветски, еврейски, немски, полски, латински, гръцки, френски и британски, употребява италиански, испански и литовски
Известен с : основава езика Есперанто и го показва в „ Първата книга “, показва две теории: хилелизъм – за решение на еврейския въпрос и хомаранизъм – концепция за обединяване на всички нации посредством общ език и религия
Великите хрумвания нормално се осъществят бързо – от една минута, до един човешки живот. Но има и такива, за които човечеството дълго работи, а изходът е неразбираем.
Би Би Си припомня за такава концепция: „ Представете си свят, в който пътувате на всички места и разговаряте с всекиго, свят с един повсеместен втори език за всички. Това беше фантазията на лекар Людвик Заменхоф, който измисли Есперанто “.
В превод от Есперанто, „ есперанто “ значи „ който се надява ”. Това универсално изложение свързва всеки с всички. Дори извънземен елементарно ще открие най-общата ни характерност – човек е, който се надява.
Но индивидът има и други значими каузи – хапвам, пия, пиша. За тях има и думи, без които не може никой език, без значение натурален или неестествен, народен или повсеместен. Не минава без тях и Есперанто, основан през последната четвърт на ХІХ век в полския, тогава съветски, град Бялисток , от Ludwik Łazarz Zamenhof. Така е името му на полски. На майчиния еврейски е Eliezer Lewi Samenhof, а на Есперанто - Ludoviko Lazaro Zamenhof.
Има необичаен запис с гласа на офталмолога лекар Заменхоф, фен езиковед и мъдрец. Но не мога да преведа казаното, тъй като не знам есперанто. Да, този език е основан елементарен, с цел да е всеобщ – само че въпреки всичко, нужни са седмици, с цел да започнеш да си служиш с него.
А за какъв брой време Заменхоф го измисля? Той поставя основите на Lingwe Uniwersala още като момче - на 19-я си рожден ден занимава гостите с диалог на измисления език. Не е несъмнено, че гостите се веселят, само че Заменхоф след това усъвършенства граматиката, а през 1887 издава „ Първата книга ” или Unua libro. Изданието финансира бащата на Клара, бъдещата брачна половинка на Заменхоф. Двамата имат момче и две девойки, всички убити в Холокоста. Вероятно като деца те гордо се показват пред гостите на Есперанто, както вършат децата на есперантистите и до момента.
В основата на езика стоят една красива, само че наивна концепция и положителни знания по други езици. В Бялисток има четири съществени етнически групи – руснаци, поляци, немци и евреи, които се ненавиждат.
В фамилията ме учеха на обич към всички хора, а на улицата виждах да се осъществя единствено ненавист
„ В фамилията ме учеха на обич към всички хора, а на улицата виждах да се осъществя единствено ненавист ” – спомня си Заменхоф. Той взема решение, че хората се ненавиждат, тъй като приказват разнообразни езици и не се схващат. Оттам до концепцията, че в случай че имат общ език, ще стартират да се схващат, крачката е дребна.
Да, концепцията е наивна и нещата не стават по този начин - разнообразни ползи, а не езикови разлики са в основата на човешките спорове. Но пък е красиво. А и какво да си намерения дребният Людвик - съветският му е бащин, еврейският – майчин, знае немски, тъй като татко му го преподава, а и полски, тъй като е езикът на умните и културни хора. Научава също латински, гръцки, френски и британски, употребява италиански, испански и литовски - общо 11 езика.
След години работа, Заменхов показва „ Първата книга ” с псевдонима доктор Есперанто, станал нарицателно за самия език. Някои подлагат на критика, че Есперанто цели да замести естествените и националните езици. Но не, концепцията е да бъде спомагателен език, на който хората елементарно да поддържат връзка, който да сплотява, не да разделя. Все отново, ненадейно бързо даже за самия основател, в края на ХІХ и началото на ХХ век Есперанто намира фенове по целия свят и се трансформира в придвижване. То е непартийно, наднационално, облагородяващо индивида и сплотяващо хората.
През 1905 в Булон-сюр Мер , Франция, се организира Първата международна конференция на есперантистите, основава се и Международен съюз. Движението, въпреки не по този начин всеобщо, съществува и през днешния ден. То упорства още за обич и съгласие.
Есперантистката концепция минава през доста инциденти. Мусолини и Хитлер не разрешават и унищожават есперантистите – поради еврейския генезис на придвижването и правилата му, които отхвърлят национализма като най-голямото зло, както написа Заменхоф. Болшевиките пък употребяват есперантзма и под неговата маска пръскат отровна агитация. Но през 1937 Сталин взема решение, че към този момент е победил и Есперанто не му е нужно – придвижването е неразрешено, а последователите му – избити или подложени на гонения, в това число в целия руски блок след войната.
Промяна има чак в края на 50-те, с лекото топене при Хрушчов . Заменхоф не доживява всичко това. Отива си през 1917, само че първо, с изключение на с езиковия си опит, излиза и с две теории, неприемливи за неговото време.
Първата е от 1901, развита в книгата „ Хилелизъм - разрешаване на еврейския въпрос ” . В нея Заменхов се отклонява от ционизма и твърди, че евреите би трябвало да се сближават с хората от други религии, да служат безрезервно на страната, в която живеят, а юдаизмът и иврит са си тяхна персонална работа. Еврейската общественост не го прегръща от наслада.
Пет години по-късно пък напълно никой не прегръща новата му доктрина – хомаранизъм . Това е концепцията, че всички нации би трябвало да се обединят посредством общ език и религия. Това звучи, като че ли Заменхоф в мисленето си е доста по-напред, в сравнение с даже нашето време може да преглътне. Но световният човек Людвик Заменхоф е щастливо мъртъв от дълго време. Може би по този начин просто намира своя метод да избегне предразсъдъците, гоненията и разочарованията, подбудени от типичното за човечеството неглобално мислене.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ