Не искаме да се гори боклук. Защо хора от Сливен се изправиха срещу ТЕЦ, свързван с Ковачки
Тази централа е издигната преди повече от половин век. И до момента все е горила въглища. Но преди няколко години стартира да употребява и друго гориво – отпадък. Наскоро получава позволение да усили потенциала си да го прави. Група хора виждат в това риск за природата и за здравето. И завеждат дело.
Те са израснали в Сливен . Учили са в София, само че са се върнали назад. И двамата споделят, че желаят да допринесат родният им град да е по-добро място за живеене. И по-чисто.
Анастас Кънев и Йоан Демерджиев са основатели и ръководители на „ Ти си Сливен “. Една от първите борби на учреденото през 2025 година съдружие е за по-чист въздух. То, дружно с група поданици на града, води дело против проекти на локалната топлофикация да гори отпадък.
Тази централа е издигната да гори въглища, само че желае да употребява за гориво и боклуци. Вече има и позволение и го прави, само че в по-малки количества. През 2025 година управляващите ѝ дават разрешение да усили потенциала си за горене на отпадък.
Точно това решение оспорват Кънев, Демерджиев и други близо 20 души от Сливен, както и неправителствената организация „ За Земята “ .
от The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Според тях институциите, които са дали разрешението, не са подсигурили, че горенето на отпадък в централата, която е на по-малко от километър от най-близкия квартал „ Надежда “, няма да навреди на хората и на природата.
„ Не желаеме да се гори отпадък. Особено в случай, че нямаме гаранции, че това се случва при най-високите условия “, сподели пред Свободна Европа Демерджиев.
„ По никакъв метод нямаме срещу топлоелектрическата централа, топлоснабдяването на града – дори тъкмо противоположното. Но дано да бъде с съвременни и същински екологични решения “, добави Кънев.
В тази история има и нещо друго. Централата е свързвана с един предприемач, за който се твърди, че има огромно въздействие в българската енергетика. Фирми, свързвани с него, са уличавани в нерегламентирани практики, които водят до вреди за хората, околната среда и държавния бюджет. Но институциите рядко ги ревизират, а когато го вършат, рядко откриват нарушавания и постановат наказания.
Става дума за Христо Ковачки , за който през 2025 година поредност материали на (АКФ) демонстрираха свидетелства по какъв начин управлява група от компании, която включва електро- и топлоцентрали, въглищни мини и други сдружения. Въпреки че по документи предприемачът няма благосъстоятелност в множеството от тях и не заема управителни длъжности.
Това кара хората от Сливен да се питат могат ли да разчитат на институциите да се грижат преди всичко за здравето им и околната среда.
Колко отпадък гори топлоцентралата в Сливен
Топлоцентралата в Сливен е издигната в края на 60-те години на предишния век и е проектирана да гори въглища. Но през 2018 година получава позволение да употребява гориво от боклуци (RDF, refuse-derived fuel) – до 8064 тона годишно.
Това се случва в миг, в който и други централи, свързвани с Ковачки, стартират да горят отпадък. Това гориво е преференциално, тъй като икономисва на централите пари за въглеродни квоти. Освен това в някои случаи те получават пари да оползотворяват отпадъците, вместо да заплащат за гориво.
През 2019 година количеството боклуци, което централата има право да изгаря, е увеличено до 19 470 тона годишно. Разрешителното планува, че отпадък може да се гори единствено в един от двата енергийни котела на централата, а оптималният позволен потенциал на час е 2,95 тона.
В докладите си централата заявява, че изгаря по-малко отпадък от оптимално позволеното – през 2024 година – 7500 тона, никакъв сред 2021 и 2023 година, през 2020 година – 3000 тона, а през 2019 година – 4600 тона.
В писмени отговори до Свободна Европа сдружението уточни, че сега има единствено един контракт за доставка на RDF – за 5000 тона годишно от депото за боклуци, което обслужва Сливен и други общини.
До септември 2025 година сдружението има контракт със Столичната община за оползотворяване на боклука на София. Според документите по публичната поръчка договорът е на стойност близо 300 000 евро и е за 20 000 тона годишно. Отчет за 2025 година към момента не е оповестен и не се знае дали цялото количество е изгорено.
Последното капиталово предложение на „ Топлофикация Сливен “ планува и по-голям потенциал за горене на боклуци, макар че общото количество – 19 470 тона годишно, не се трансформира:
Във втория казан също да може да се гори боклук;Капацитетът на час да се увеличи до 4,5 тона.
Въпреки че има отрицателни мнения по време на публичното разискване, предлагането в последна сметка е утвърдено от министъра на околната среда Манол Генов . В решението му от 28 март 2025 година написа, че „ не се чакат обилни нездравословни въздействия върху околната среда и популацията в региона “.
Но в Сливен има хора, които не са съгласни с тази оценка, и я оспорват пред съда.
Защо хората са обезпокоени
Жалбоподателите показват няколко аргументи да са обезпокоени от проекта на централата да усили потенциала си да гори отпадък.
„ Притесненията са ни от една страна, че не са приложени най-хубавите технологии за ликвидиране на димовете. От друга страна, че пепелта от изгарянето не се съхранява по най-хубавия метод, който да подсигурява, че тя няма да попадне в околната среда, в почвите, а оттова и в храната и във водата “, сподели Йоан Демерджиев.
Подобни опасения има и природозащитната организация „ За Земята “, която поддържа хората от Сливен в делото.
„ Това е една остаряла апаратура. Тя е построена и приспособена за изгаряне на въглища. С вкарването на това ново гориво – RDF, не се вършат усъвършенствания в пречиствателните уреди “, сподели пред Свободна Европа юрист Регина Стоилова , която съставлява „ За Земята “.
Жалбоподателите цитират проучвания, съгласно които изгарянето на отпадък крие опасности.
„ За изгарянето на боклук нерядко се приказва като за един тип зелена технология “, сподели още юрист Стоилова.
„ Но в действителност има доста проучвания, които ни демонстрират какъв брой доста незнайни има тази технология, както и риск за човешкото здраве и околната среда. Включително се откриват нови замърсители, които са резултат от този развой. [...] Това напълно естествено буди боязън у популацията “, добави тя.
на „ За Земята “ от април цитира изследвания, които демонстрират замърсяване към съоръжения за горене на отпадък в Испания, Франция и Нидерландия.
„ Това е в страни, където контролът е много по-стриктен. Какво остава при нас, изключително в светлината на разкритията, които направиха от АКФ, за метода, по който оперират тези предприятия “, сподели Демерджиев.
Сянката на Ковачки
Става дума за поредност изявления на АКФ от средата на 2025 година, които демонстрираха нови свидетелства, че група от компании с основна роля в българската енергетика се управлява от един човек – предприемача Христо Ковачки .
Сред тях са Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, Топлоелектрическа централа „ Брикел “, Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “ и топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Габрово, както и в Сливен. Част от тези централи са уличавани в нарушавания на личните си разрешителни, само че рядко са понасяли последици.
По документи тези сдружения са благосъстоятелност на регистрирани в чужбина компании, а Ковачки отхвърля да има въздействие върху тях.
Между тях обаче има връзки, които са описвани в отчети на „ Грийнпийс “ – България от и година – да вземем за пример съвпадения в адресите и датите на регистрация на задграничните им притежатели.
„ Топлофикация Сливен “ е благосъстоятелност на записаната в Кипър компания „ Нерпана “ на кипърския жител Йоаннис Цандекис , демонстрира информация в Търговския указател. Но и тя е измежду компаниите, упоменати в следствието на АКФ и отчетите на „ Грийнпийс “ като свързвана с Ковачки.
В отговорите си до Свободна Европа сдружението уточни, че ръководещите му органи са обществена информация. То отхвърли Ковачки да има роля в процеса по оползотворяване на RDF, само че не разяснява дали той го съветва по други тематики.
Какво споделят централата и министерството
В отговорите си „ Топлофикация Сливен “ дефинира терзанията на хората за допустимо замърсяване като „ неоснователни “.
Дружеството показва, че „ има нужните пречиствателни уреди “ и има автоматизирани системи за мониторинг на излъчванията.
В отговори до Свободна Европа Министерството на околната среда , което е одобрило разрешителното, показва, че го е направило след отчет на специалисти, съвещания с редица институции и публично разискване.
То показва също, че в разрешителното има записан таван на нездравословните излъчвания, което съгласно него „ подсигурява екологосъобразно експлоатиране на инсталацията “.
И сдружението, и министерството показват, че количеството отпадък, което може да се гори в границите на една година, не се трансформира.
Но за хората, подали жалбата, терзанията остават. съвещание по делото им пред Административния съд в Сливен е в края на януари. Те са готови, че процесът може да продължи дълго. Но се надяват да докара до гаранции, че градът им няма да стане по-мръсен.
„ Ние не желаеме да се затваря теца, не желаеме да спре парното за хората в града “, сподели Йоан Демерджиев.
„ Просто желаеме да имаме гаранции и сигурност, че няма въздухът, земята и водата на града да бъдат отровени за епохи напред. “
Те са израснали в Сливен . Учили са в София, само че са се върнали назад. И двамата споделят, че желаят да допринесат родният им град да е по-добро място за живеене. И по-чисто.
Анастас Кънев и Йоан Демерджиев са основатели и ръководители на „ Ти си Сливен “. Една от първите борби на учреденото през 2025 година съдружие е за по-чист въздух. То, дружно с група поданици на града, води дело против проекти на локалната топлофикация да гори отпадък.
Тази централа е издигната да гори въглища, само че желае да употребява за гориво и боклуци. Вече има и позволение и го прави, само че в по-малки количества. През 2025 година управляващите ѝ дават разрешение да усили потенциала си за горене на отпадък.
Точно това решение оспорват Кънев, Демерджиев и други близо 20 души от Сливен, както и неправителствената организация „ За Земята “ .
от The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Според тях институциите, които са дали разрешението, не са подсигурили, че горенето на отпадък в централата, която е на по-малко от километър от най-близкия квартал „ Надежда “, няма да навреди на хората и на природата.
„ Не желаеме да се гори отпадък. Особено в случай, че нямаме гаранции, че това се случва при най-високите условия “, сподели пред Свободна Европа Демерджиев.
„ По никакъв метод нямаме срещу топлоелектрическата централа, топлоснабдяването на града – дори тъкмо противоположното. Но дано да бъде с съвременни и същински екологични решения “, добави Кънев.
В тази история има и нещо друго. Централата е свързвана с един предприемач, за който се твърди, че има огромно въздействие в българската енергетика. Фирми, свързвани с него, са уличавани в нерегламентирани практики, които водят до вреди за хората, околната среда и държавния бюджет. Но институциите рядко ги ревизират, а когато го вършат, рядко откриват нарушавания и постановат наказания.
Става дума за Христо Ковачки , за който през 2025 година поредност материали на (АКФ) демонстрираха свидетелства по какъв начин управлява група от компании, която включва електро- и топлоцентрали, въглищни мини и други сдружения. Въпреки че по документи предприемачът няма благосъстоятелност в множеството от тях и не заема управителни длъжности.
Това кара хората от Сливен да се питат могат ли да разчитат на институциите да се грижат преди всичко за здравето им и околната среда.
Колко отпадък гори топлоцентралата в Сливен
Топлоцентралата в Сливен е издигната в края на 60-те години на предишния век и е проектирана да гори въглища. Но през 2018 година получава позволение да употребява гориво от боклуци (RDF, refuse-derived fuel) – до 8064 тона годишно.
Това се случва в миг, в който и други централи, свързвани с Ковачки, стартират да горят отпадък. Това гориво е преференциално, тъй като икономисва на централите пари за въглеродни квоти. Освен това в някои случаи те получават пари да оползотворяват отпадъците, вместо да заплащат за гориво.
През 2019 година количеството боклуци, което централата има право да изгаря, е увеличено до 19 470 тона годишно. Разрешителното планува, че отпадък може да се гори единствено в един от двата енергийни котела на централата, а оптималният позволен потенциал на час е 2,95 тона.
В докладите си централата заявява, че изгаря по-малко отпадък от оптимално позволеното – през 2024 година – 7500 тона, никакъв сред 2021 и 2023 година, през 2020 година – 3000 тона, а през 2019 година – 4600 тона.
В писмени отговори до Свободна Европа сдружението уточни, че сега има единствено един контракт за доставка на RDF – за 5000 тона годишно от депото за боклуци, което обслужва Сливен и други общини.
До септември 2025 година сдружението има контракт със Столичната община за оползотворяване на боклука на София. Според документите по публичната поръчка договорът е на стойност близо 300 000 евро и е за 20 000 тона годишно. Отчет за 2025 година към момента не е оповестен и не се знае дали цялото количество е изгорено.
Последното капиталово предложение на „ Топлофикация Сливен “ планува и по-голям потенциал за горене на боклуци, макар че общото количество – 19 470 тона годишно, не се трансформира:
Във втория казан също да може да се гори боклук;Капацитетът на час да се увеличи до 4,5 тона.
Въпреки че има отрицателни мнения по време на публичното разискване, предлагането в последна сметка е утвърдено от министъра на околната среда Манол Генов . В решението му от 28 март 2025 година написа, че „ не се чакат обилни нездравословни въздействия върху околната среда и популацията в региона “.
Но в Сливен има хора, които не са съгласни с тази оценка, и я оспорват пред съда.
Защо хората са обезпокоени
Жалбоподателите показват няколко аргументи да са обезпокоени от проекта на централата да усили потенциала си да гори отпадък.
„ Притесненията са ни от една страна, че не са приложени най-хубавите технологии за ликвидиране на димовете. От друга страна, че пепелта от изгарянето не се съхранява по най-хубавия метод, който да подсигурява, че тя няма да попадне в околната среда, в почвите, а оттова и в храната и във водата “, сподели Йоан Демерджиев.
Подобни опасения има и природозащитната организация „ За Земята “, която поддържа хората от Сливен в делото.
„ Това е една остаряла апаратура. Тя е построена и приспособена за изгаряне на въглища. С вкарването на това ново гориво – RDF, не се вършат усъвършенствания в пречиствателните уреди “, сподели пред Свободна Европа юрист Регина Стоилова , която съставлява „ За Земята “.
Жалбоподателите цитират проучвания, съгласно които изгарянето на отпадък крие опасности.
„ За изгарянето на боклук нерядко се приказва като за един тип зелена технология “, сподели още юрист Стоилова.
„ Но в действителност има доста проучвания, които ни демонстрират какъв брой доста незнайни има тази технология, както и риск за човешкото здраве и околната среда. Включително се откриват нови замърсители, които са резултат от този развой. [...] Това напълно естествено буди боязън у популацията “, добави тя.
на „ За Земята “ от април цитира изследвания, които демонстрират замърсяване към съоръжения за горене на отпадък в Испания, Франция и Нидерландия.
„ Това е в страни, където контролът е много по-стриктен. Какво остава при нас, изключително в светлината на разкритията, които направиха от АКФ, за метода, по който оперират тези предприятия “, сподели Демерджиев.
Сянката на Ковачки
Става дума за поредност изявления на АКФ от средата на 2025 година, които демонстрираха нови свидетелства, че група от компании с основна роля в българската енергетика се управлява от един човек – предприемача Христо Ковачки .
Сред тях са Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, Топлоелектрическа централа „ Брикел “, Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “ и топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Габрово, както и в Сливен. Част от тези централи са уличавани в нарушавания на личните си разрешителни, само че рядко са понасяли последици.
По документи тези сдружения са благосъстоятелност на регистрирани в чужбина компании, а Ковачки отхвърля да има въздействие върху тях.
Между тях обаче има връзки, които са описвани в отчети на „ Грийнпийс “ – България от и година – да вземем за пример съвпадения в адресите и датите на регистрация на задграничните им притежатели.
„ Топлофикация Сливен “ е благосъстоятелност на записаната в Кипър компания „ Нерпана “ на кипърския жител Йоаннис Цандекис , демонстрира информация в Търговския указател. Но и тя е измежду компаниите, упоменати в следствието на АКФ и отчетите на „ Грийнпийс “ като свързвана с Ковачки.
В отговорите си до Свободна Европа сдружението уточни, че ръководещите му органи са обществена информация. То отхвърли Ковачки да има роля в процеса по оползотворяване на RDF, само че не разяснява дали той го съветва по други тематики.
Какво споделят централата и министерството
В отговорите си „ Топлофикация Сливен “ дефинира терзанията на хората за допустимо замърсяване като „ неоснователни “.
Дружеството показва, че „ има нужните пречиствателни уреди “ и има автоматизирани системи за мониторинг на излъчванията.
В отговори до Свободна Европа Министерството на околната среда , което е одобрило разрешителното, показва, че го е направило след отчет на специалисти, съвещания с редица институции и публично разискване.
То показва също, че в разрешителното има записан таван на нездравословните излъчвания, което съгласно него „ подсигурява екологосъобразно експлоатиране на инсталацията “.
И сдружението, и министерството показват, че количеството отпадък, което може да се гори в границите на една година, не се трансформира.
Но за хората, подали жалбата, терзанията остават. съвещание по делото им пред Административния съд в Сливен е в края на януари. Те са готови, че процесът може да продължи дълго. Но се надяват да докара до гаранции, че градът им няма да стане по-мръсен.
„ Ние не желаеме да се затваря теца, не желаеме да спре парното за хората в града “, сподели Йоан Демерджиев.
„ Просто желаеме да имаме гаранции и сигурност, че няма въздухът, земята и водата на града да бъдат отровени за епохи напред. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ