Той е внесъл в театъра онази изключителна игра на огледала,

„ Той е внесъл в театъра онази изключителна игра на огледала, в която създателят, фенът и лицата се оглеждат взаимно, поглеждат се в очите и в тези отблясъци човешката персона се разтваря, с цел да изникне още веднъж по-живо, по-вярно след претърпяното тестване. ” ~ Андре МОРОА

(1867 ~ 1936)

Прочутият италиански драматург, писател и поет е роден през 1867 година в бедното предградие Хаос на Агридженто, Южна Сицилия. Луиджи Пирандело извървява целия път на славата и приключва непринудено дните си напълно в самотност. „ Искате ми автобиографични бележки: усложнен съм да ви ги дам, скъпи приятелю, и то по простата причина, че съм не запомнил да пребивавам, не запомнил съм до такава степен, че не мога въобще нищо да кажа. Аз не пребивавам моя живот, аз го пиша… ” написа Пирандело в писмо до собствен другар.

Творбите му включват стотици къси разкази, няколко романа и към 40 пиеси, някои от които написани на сицилиански. Неговите трагикомедии постоянно са считани за прародители на Театъра на Абсурда.

През 1934 година Пирандело е почетен с Нобелова премия за литература: „ за ролята му в разрушаването на остарялата сълзлива еснафска драматургия с позитивистка подплата ”. 

През 1930 г. написва пиесата „ Каквато ме желаеш “, а 2 години по-късно Грета Гарбо свети в холивудската й реализация. Редица творби на Пирандело са екранизирани: „ Пътешествието “ (1974), с присъединяване на София Лорен и Ричард Бъртън, „ Хаос “ на братя Тавиани и доста други.

Умира самичък в дома си в Рим през декември 1936 г., а в наследството му е записано:

„ Кажете на приятелите и на неприятелите, на всички вестници да не приказват за моята гибел, да не ме загатват дори… Никой да не ме съпровожда. Искам да бъда изпепелен и прахът ми да бъде хвърлен напразно, в случай че може, при нашето море край Сицилия. ” 

В последният си път, Пирандело е съпроводен само от един каруцар и кон.

***

♥ Животът – не смъртта…  Христо ФОТЕВ
(в чест на Луиджи Пирандело)

Животът - не гибелта - е ваше дело
в театъра - против лицето на гибелта.
Благодаря ви, дон Луиджи Пирандело,
О, принце, - за куража, смелостта.
До корена на лудостта - виновността
и всичко - да пристъпите с една
единствена закрилница - луната,
сицилианската по пластика луна...
Да бъдете със нас при нашите грижи
с ръце от религия, с устни от озон.
Благодаря ви, скъпи дон Луиджи,
от мен, от всички нас, реверанс...
реверанс...

***

От „ Ако ” на Пирандело 

Слушай, несъмнено е, че като живеем, ние упражняваме - ей така - странично, непремерени сили, сили, които не вземаме под внимание - и те сами след това се разпростират, развиват се прикрито и ти изплитат мрежа. Една клопка, която ти не можеш да забележиш, само че която най-после те омотава, стяга те и ти си заловен, без да можеш да си обясниш за какво и защо. Така е! Удоволствията на един момент, неотложните стремежи те превземат, неефикасно е да се бориш! Самата природа на индивида, всички твои сетива те направляват така непринудено и властно, че не можеш да устоиш; вредите, страданията, които могат да произлязат от това, не се появяват в мисълта ти с такава изразителност, нито твоето въображение може да предугади тези вреди, тези премеждия с такава мощ и изясненост, та да възпре неудържимите ти влечения, задоволяването на твоите стремежи и преживяването на удоволствията. Боже милостиви, та от време на време даже съзнанието за непосредствените рискове не е задоволителна спънка за нашите стремежи! Ние сме слаби същества… Ала ти можеш да кажеш - а поуките от непознатия опит? Та те за нищо не служат. Всеки може да мисли, че опитът е плод от растението, което го ражда, и от почвата, където то никне. И в случай че аз да вземем за пример си мисля, че съм розов шубрак, появил се на този свят, с цел да ражда рози, за какво би трябвало да се отравям с горчивия плод, откъснат от печалното дърво на непознатия живот? Не, не. Ние сме слаби същества… Следователно няма орис, нито неизбежност. Човек постоянно може да стигне до повода на понесените вреди и на своите триумфи. Често може и да не я забележиш, но причина постоянно има - или в тебе, или в другите, има една или друга причина. 

***

Ако единствено можехме да забележим авансово какъв брой вреди идват от опитите ни да вършим положително.

Моята обич постоянно е бил сънят, който ме избави и ми разреши да бленувам.

Не задоволително е оценен фактът, че лудите хора в действителност са късметлии.

Всеки може да бъде воин понякога. Но благородник е нещо, което би трябвало да бъдеш постоянно.

Природата употребява човешкото въображение с цел да издигне творението си до нови небеса.

Логиката е едно, човешкото създание е друго. Лесно можеш да предложиш логическо решение и да се надяваш мощно в сърцето си, че то няма да се получи.

Снимка: Luigi Pirandello in 1934, it.wikipedia.org (nuovacompagniateatrale.it)