Целуни сега и съдебната призовка
Той е характерен балканец, смятащ, че обиколката на бицепса му го прави несломим, както на кръга, по този начин и във флирта. Тя е типичната плеймейтка, само че в американската действителност – няма срещу мъжете да бършат лиги съзерцавайки полуголите й фотоси, само че стане ли дума за целувка незабавно вади огромните правосъдни оръжия на MeToo и #Time`sUp ерата.
С риск да бъда оплюта както от всички горди патриоти, по този начин и от върлите феминистки, въпросът с целувката сред Кубрат Пулев и репортерката Джени Суши не е нищо повече от приказка на братя Грим, в която обаче жабите са две и уви – нито една от тях не се трансформира в кралска персона на финала. Иначе казано – това е елементарен (в дословния и преносния смисъл на думата) конфликт сред мъжкото его и женската лакомия.
Повече от седмица към този момент след целувката, раздрусала страни на два континента, седнал съм и си мисля какъв брой изостанали са в действителност родните силиконки. Виждате ли, с изключение на да се снимат съвсем или напълно голи, те нормално би трябвало да открият някакви - да кажем сантиментални, връзки с финансовия си източник.
Поне до момента в който не пристигна идващият. Откъде да знаят, че колежките им оттатък Океана към този момент втора година боравят с къде-къде по-безболезнената формула: целувка по устата е равно на правосъдна призовка и обезщетение. Наричат го полов тормоз, откъдето започнаха придвижванията MeToo и #Time`sUp.
Една целувка обаче, колкото и просташка да е тя, продължава да ми се коства фундаментално надалеч от половото посягане. Дали е редно тя да се случва по този начин – не, дали е прелестно – евентуално не. Но да си служи със същия статут като изнасилването ми се коства извънредно трагично.
Още повече, когато въпросната Джени Суши, на която й се наложи да си прочете обвиняванията против Кобрата (да не би инцидентно да не помни какви са те) евентуално ще вземе по-голямо обезщетение от доста действителни жертви на полово принуждение, които нямат стабилен тил зад себе си.
С риск да бъда оплюта както от всички горди патриоти, по този начин и от върлите феминистки, въпросът с целувката сред Кубрат Пулев и репортерката Джени Суши не е нищо повече от приказка на братя Грим, в която обаче жабите са две и уви – нито една от тях не се трансформира в кралска персона на финала. Иначе казано – това е елементарен (в дословния и преносния смисъл на думата) конфликт сред мъжкото его и женската лакомия.
Повече от седмица към този момент след целувката, раздрусала страни на два континента, седнал съм и си мисля какъв брой изостанали са в действителност родните силиконки. Виждате ли, с изключение на да се снимат съвсем или напълно голи, те нормално би трябвало да открият някакви - да кажем сантиментални, връзки с финансовия си източник.
Поне до момента в който не пристигна идващият. Откъде да знаят, че колежките им оттатък Океана към този момент втора година боравят с къде-къде по-безболезнената формула: целувка по устата е равно на правосъдна призовка и обезщетение. Наричат го полов тормоз, откъдето започнаха придвижванията MeToo и #Time`sUp.
Една целувка обаче, колкото и просташка да е тя, продължава да ми се коства фундаментално надалеч от половото посягане. Дали е редно тя да се случва по този начин – не, дали е прелестно – евентуално не. Но да си служи със същия статут като изнасилването ми се коства извънредно трагично.
Още повече, когато въпросната Джени Суши, на която й се наложи да си прочете обвиняванията против Кобрата (да не би инцидентно да не помни какви са те) евентуално ще вземе по-голямо обезщетение от доста действителни жертви на полово принуждение, които нямат стабилен тил зад себе си.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ