Той е само на 16 години, а сам, ама съвсем

Той е единствено на 16 години, а самичък, но напълно самичък, шие и извезва на ръка български национални носии. Сам си намира плат и то достоверен, тъкан по остаряла технология, и самичък си крои облеклата. После всичко съшива на ръка. Тропоска по тропоска, бод по бод. Прекрасният младеж е Иван Миронов от Павликени. Ученик на Професионалната гимназия по земеделски технологии „ Цанко Церковски ”, в направление „ Бизнес администрации ”. От няколко години е влюбен в българския фолклор и всичко що е българщина.
„ Обичам да виждам филми. И по този начин съм се впечатлявал от културите на другите нации като японци, индийци, индианци и други.

Започнах да ги проучване тези култури. Ставаше ми все по-интересно и по-интересно. Един ден на село, до момента в който разпростирах дрешниците, попаднах на везана риза. Те обаче беше в окаяно положение. Беше проядена от мишки, скъсана, на петна, остаряла. Но извънредно красиви шевици грееха от нея. Сякаш по знамение, единствено те не бяха покътнати от времето. Взех я, прибрах я вкъщи в Павликени. След това благодарение на моята баба, намерихме подобаващ плат, прикачихме към нея единствено шевиците и направихме нова, мъжка риза за мен. Така разбрах, какъв брой богата и неповторима е и българската просвета ”, спомня си младежът.

Но неговите находки не свършват до тук. Той си пожелава да има към нея и прекрасен елек, чепкен, с дълги ръкави. На една екскурзия в Добринище попаднал на един хубав подобен, от пиринския край. Но не съумял да си го купи.

„ Някакво вътрешно предпочитание ме караше все да мисля за него. Реших си, ще диря български модели, ще си го шия аз. Харесах си модел, до момента в който гледах българския сериал „ Записки по българските въстания ”. Намерих достоверни кройки в интернет и срещнах да си го създавам. И по този начин, лека бавно започнах да се влюбвам в българщината – в облеклата, езика, културата, нравите, бита и прочие ”, усмихва се Иван.

И защото везана риза с чепкен, само че с дънки не си отиват, трябвало да си направи и потури. Тогава пък попаднал на една общоизвестна фотография на Стефан Караджа. Оттам си харесал долнището. Намерил даже и шнур за изработката му. Жена го изработвала по остаряла технология на 200-годишен стан. Скроил и ушил още веднъж самичък, на ръка.

„ Доволен към този момент бях, че имам хайдушка носия. Но нямах носия присъща за нашия район. И започнах да шия още веднъж. Установих, че има много остарели носии у нас, само че все женски. Характерно било, когато мъжът починел, носията му или била изгаряна, или препродавана. Отново посредством разнообразни уеб сайтове съумявам да намеря достоверни кройки и шия на ръка. Вярно, че става по-бавно по този начин, само че е доста по-красиво. Вече има две мъжки носии, приготвям и една женска. Няма нещо по-красиво на света от българската шевица. Както и по-богат от нашия фолклор ”, добавя деветокласникът.

Освен, че е към този момент умел занаятчия на ръчно направените носии и везането, момчето написа и първата си авторска пиеса, още веднъж подбуден от любовта си към българския фолклор. Тя носи името „ Крали Марко в XXI век ”.

„ Играеше ми се на сцена. Затова взех решение да слага пиеса. Свързах се с хора от читалището в Павликени. Събрахме клуб и май месец тя ще бъде сложена на сцена. Пиесата е модерна, с паралел в предишното. Крали Марко инцидентно попада в съвременността и се сблъсква със настоящия нрав и порядки. След това той още веднъж се връща в предишното и прави равносметка, за това което сме били и което ще станем ”, споделя Иван. И добавя, че качеството у българинът, което не харесва е, че не сме единни, единствено тъжните обстановки и вести ни сплотяват. А това, което харесва е, че сме сърцати и упорити.

Цитира и Христо Димитров, основател на отбор „ Българе ”, също негов подстрекател.

„ Повечето хора се вайкат, че сме нямали Моцарт, Бах, велики композитори, само че всички виенски и западни композитори пишат в размери 2/4 или 3/4, а нашите баби по през целия ден са работили на къра, шиели са облекла на децата си сами, пеели са в 7/8, 8/11, 16/16 или 16/32, т.е неповторими сме ”, показва младият павликенчанин.

И въпреки, че е единствено на 16 -години Иван е осъзнал, че не си коства да напуща България, тъй като тук е роден, тук са корените му, тук ще работи и тук ще даде най-хубавото от себе си.

Кремена Крумова – Попова

Инфо: radiovelikotarnovo