Полският документалист Корнел Миглус и родопските баби
Той е роден на границата сред Изтока и Запада. Режисьорът Корнел Миглус напуща Полша още като млад. Но конфликтът сред двете лица на Европа остава с него вечно.
" Има един остарял анекдот: Французинът тръгнал към Русия, слязъл на гарата във Варшава, и си помислил, че е в Москва. Руснакът потеглил на Запад, само че и той като сменял влака във Варшава, се напил и решил, че е в Париж. "
От години живее в Германия. Магията на българския фолклор го омайва отдалеко. Гласът на Родопите звучи в първия му документален филм от 2007 година Следват още два, в които тайните на планината и локалните обичаи се преплитат с търсене на човешката душа.
" В Родопите открих друг свят. Влюбих се откритостта на хората и техния метод на мислене. По време на всяка среща си споделях, " Леле, къде се озовах? ". Всички бяха толкоз чистосърдечни. Отвориха вратите си за мен. Не ги беше боязън от чужденеца. За тях бях просто един вманиачен мъж, който пита какво се случва с душата след гибелта. "
Влюбва се в баницата. Връща се още веднъж и още веднъж да опита от усета на родопското село.
" Всеки тук ти предлага домашна ракия! Никога няма да ти се случи в Германия. Най-много да получиш чаша вино. Впечатли ме какъв брой си оказват помощ хората и по какъв начин живеят в естетика с природата. Имаш дребна градина и наесен можеш да си осигуриш издръжка за идващите шест месеца, преди да пукне пролет. Но е сложна работа! "
Всяко пътешестване му дава нов урок за характера на родопчани. Дори там, където не го чака.
" По време на фотосите се озовахме в малко селце. Видях стара жена да цепи дърва. Помолих я да употребявам тоалетната. Там открих специфичното изкуство на клекалото. Помислих си - но какво да върша в този момент? Хем би трябвало да си смъква панталоните, хем да заставам полуправ, хем да се държа за нещо. Накрая му хванах цаката. После питах българската си колежка: “Добре, по какъв начин го вършат възрастните?! ” А тя ми вика: “Погледни тази жена каква секира подвига. Това са мощни хора, тъй като живеят в природата. ”
Миглус вижда неотстъпчивост след най-тежките удари на ориста. През 2010 година пожар унищожава изцяло източното крило на манастира " Света Петка " край асеновградското село Мулдава.
" Шофьорът ни грам не се интересуваше от документалистика. Той единствено пушеше, пиеше кафе и гледаше телевизия. Но един ден сподели: Манастирът “Света Петка ” гори! Оставихме всичко и тръгнахме натам. Беше безспорен безпорядък. Заварихме пепел и пожарни. Между тях стоеше шокирана 50-годишна жена. Никога няма да не помни какво ми сподели: “Господ ме прикани да бъда монахиня в този манастир. Сега ми даде задача да го построя отначало. ”
Разказът за възобновяване на манастира излиза на екран през 2019. А предходната седмица Миглус още веднъж беше в планината за документалния фестивал " Родопи филм фест ", с цел да прави оценка 36 продукции от целия свят.
" Влизаш в киносалона и нямаш визия какво те чака. И внезапно - взрив, взрив, взрив! Сцените се редят една след друга. Прекрасно е да бъдеш сюрпризиран. После сядате да обсъдите прожекциите с журито и си казваш: “Леле, но те са очевидно са гледали различен филм! Как е допустимо?! ” Това е занимателното. Един филм има толкоз доста пластове. Всеки може да открие нещо за себе си. "
В България разкрил силата на духа. Родопчани го научили да отваря сърцето си към всеки, който среща. Обича да се връща при тях.
" Осъзнах, че да направиш документален филм е невероятно. Ето, откриваш история, тя те притегля. После се потапяш в нея, отваряш разнообразни порти и се губиш. Събираш някакви части, сглобяваш пъзел, само че той си остава пъзел без ясна посока. Този развой от време на време е мъчителен. Но е част от живота ми. "
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
" Има един остарял анекдот: Французинът тръгнал към Русия, слязъл на гарата във Варшава, и си помислил, че е в Москва. Руснакът потеглил на Запад, само че и той като сменял влака във Варшава, се напил и решил, че е в Париж. "
От години живее в Германия. Магията на българския фолклор го омайва отдалеко. Гласът на Родопите звучи в първия му документален филм от 2007 година Следват още два, в които тайните на планината и локалните обичаи се преплитат с търсене на човешката душа.
" В Родопите открих друг свят. Влюбих се откритостта на хората и техния метод на мислене. По време на всяка среща си споделях, " Леле, къде се озовах? ". Всички бяха толкоз чистосърдечни. Отвориха вратите си за мен. Не ги беше боязън от чужденеца. За тях бях просто един вманиачен мъж, който пита какво се случва с душата след гибелта. "
Влюбва се в баницата. Връща се още веднъж и още веднъж да опита от усета на родопското село.
" Всеки тук ти предлага домашна ракия! Никога няма да ти се случи в Германия. Най-много да получиш чаша вино. Впечатли ме какъв брой си оказват помощ хората и по какъв начин живеят в естетика с природата. Имаш дребна градина и наесен можеш да си осигуриш издръжка за идващите шест месеца, преди да пукне пролет. Но е сложна работа! "
Всяко пътешестване му дава нов урок за характера на родопчани. Дори там, където не го чака.
" По време на фотосите се озовахме в малко селце. Видях стара жена да цепи дърва. Помолих я да употребявам тоалетната. Там открих специфичното изкуство на клекалото. Помислих си - но какво да върша в този момент? Хем би трябвало да си смъква панталоните, хем да заставам полуправ, хем да се държа за нещо. Накрая му хванах цаката. После питах българската си колежка: “Добре, по какъв начин го вършат възрастните?! ” А тя ми вика: “Погледни тази жена каква секира подвига. Това са мощни хора, тъй като живеят в природата. ”
Миглус вижда неотстъпчивост след най-тежките удари на ориста. През 2010 година пожар унищожава изцяло източното крило на манастира " Света Петка " край асеновградското село Мулдава.
" Шофьорът ни грам не се интересуваше от документалистика. Той единствено пушеше, пиеше кафе и гледаше телевизия. Но един ден сподели: Манастирът “Света Петка ” гори! Оставихме всичко и тръгнахме натам. Беше безспорен безпорядък. Заварихме пепел и пожарни. Между тях стоеше шокирана 50-годишна жена. Никога няма да не помни какво ми сподели: “Господ ме прикани да бъда монахиня в този манастир. Сега ми даде задача да го построя отначало. ”
Разказът за възобновяване на манастира излиза на екран през 2019. А предходната седмица Миглус още веднъж беше в планината за документалния фестивал " Родопи филм фест ", с цел да прави оценка 36 продукции от целия свят.
" Влизаш в киносалона и нямаш визия какво те чака. И внезапно - взрив, взрив, взрив! Сцените се редят една след друга. Прекрасно е да бъдеш сюрпризиран. После сядате да обсъдите прожекциите с журито и си казваш: “Леле, но те са очевидно са гледали различен филм! Как е допустимо?! ” Това е занимателното. Един филм има толкоз доста пластове. Всеки може да открие нещо за себе си. "
В България разкрил силата на духа. Родопчани го научили да отваря сърцето си към всеки, който среща. Обича да се връща при тях.
" Осъзнах, че да направиш документален филм е невероятно. Ето, откриваш история, тя те притегля. После се потапяш в нея, отваряш разнообразни порти и се губиш. Събираш някакви части, сглобяваш пъзел, само че той си остава пъзел без ясна посока. Този развой от време на време е мъчителен. Но е част от живота ми. "
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ