Tokyo Vice: Истинската история на Джейк Аделстийн и сблъсъка му с мафията в Япония
Той е първият чужденец, който е нает на работа в най-влиятелната медия в Япония - Йомиури Шимбун, издание с 12-милионен тираж през 90-те.
Момче, израснало във плантация в Мисури, отпътува едвам на 19 години, с цел да живее в Токио. А всички пътища на професионалния му път го водят към тайните на японската проведена престъпност.
Това е Джейк Аделстийн - същинският воин от Tokyo Vice. Сериалът по HBO, режисиран от Майкъл Ман, е основан по автобиографичната му книга. В свое изявление за английския Telegraph той разказва наличието ѝ като " посттравматичен стрес, напечатан на хартия ".
" Има доста юношески идеализъм, само че и голяма болежка и загуба. Ужасно е да знаеш, че някой желае да умреш. Познавам хора, които изчезнаха безследно. Мои сътрудници бяха пребити толкоз брутално, че едвам могат да вървят ", споделя той.
Всичко стартира по непредсказуем метод. Едно ученическо сборичкване го стимулира да се запише на карате, а оттова Джейк Аделстийн развива интерес към дзен будизма. В първи курс на университета се записва да учи японски език, а на 19 година се реалокира в Япония по стратегия за продан на студенти по литература.
В Токио Аделстийн се настанява да живее в помещение над будистки храм, където образова един от духовниците на британски и превежда обучителни филми за кунг-фу.
Самият той съумява да овладее японския на задоволително високо равнище, тъй че през 1992 година да премине прословутия тежък изпит за работа в най-големия вестник в страната - ежедневник с 12-милионен всекидневен тираж. За да получи работата, той би трябвало да издържи 4-часова езикова инспекция и поредност от три устни събеседвания, по време на които му задават всевъзможни въпроси.
Журналистическият му стаж стартира с най-неблагодарната работа, която по-високопоставените от него го товарят. В свободното време Аделстийн участва на разгулен запои с сътрудниците си, при един от които той нокаутира шефа си.
Разследващата публицистика също наподобява много друго: с непрекъсната работа на терен, надхитряне с евентуалните източници и основаване на връзки измежду съмнителни гости на нощни клубове.
Докато отразява полицията, Аделстийн попада на информация за един от босовете на мафията на име Гото Тадамаса (преименуван в сериала на Шиндзо Тозава). Гото е глава на най-голямата и брутална мафиотска фамилия в Токио.
През 90-те японската мафия е в най-силния си интервал, с над 90 000 членове и 22 публично приети групировки. Босовете не се крият, а употребяват лъскави офиси и брандирани визитки. Таблоидите ги героизират поради метода им на живот.
Групировките имат и личен етичен кодекс, който не разрешава тероризирането на цивилни и търговията с дрога. Дисциплината се съблюдава с физически санкции. Властите затварят очите си пред поръчковите убийства сред противников групировки.
Аделстийн назовава " шизофренно " отношението на японците към мафиотите - схващат, че става дума за социопати и нарушители, само че считат, че тези хора работят за по-висше богатство отвън системата.
Разследването му против Гото се трансформира в негова съществена задача, откакто един от източниците му - задгранична продажница - ненадейно изчезва. Журналистът е уверен, че тя е убита, и стартира да търси истината за закононарушението.
Американецът ползва всевъзможни ексцентрични способи, с цел да стигне до нова информация. Разказва пред New Yorker, че е преспивал с някои от източниците си, прибягвал е до изнудване по време на " договарянията " със свои информатори, ровил е в кофи за отпадък, и други
Редакцията на вестника обаче не желае да разгласява това, което Аделстийн им дава за Гото - и репортерът е заставен да напусне след 12 година работа. По-късно той споделя, че е заплашван от членове на японската мафия: " Изтрий историята или ние ще те изтрием. И фамилията ти също ".
Дори това не го стопира. В последна сметка Аделстийн открива значима връзка към Гото. Той получава сигнал, че мафиотът е получил чернодробна трансплантация в Съединени американски щати, макар че човек с неговото престъпно досие в никакъв случай не би трябвало да вземе американска виза.
Оказва се, че Гото и още трима членове на мафията са били записани като пациенти в болничното заведение на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Гото е получил визата поради съглашение с ФБР - лекуване в подмяна на вътрешна информация за други японски мафиоти. Болницата получава и 200 000 $ подаяние от пациентите.
Джейк Аделстийн прави разкритието в публикация за Washington Post през 2008 година и продължава тематиката в LA Times. Оттогава той е написал няколко книги и продължава да споделя за японския престъпен свят в разнообразни онлайн медии.
Книгата му " Пороците на Токио " се появява с предизвестие до всеки издател, който желае да работи с него: " Необходимо е да се вземат съществени ограничения за сигурност ".
Заради заплахата за живота си той наема някогашен якудза за собствен телохранител и водач в продължение на години: " Винаги плащах неговата заплата в точния момент, даже в случай че това значи, че ще би трябвало да хапвам рамен до края на месеца ".
Днес той към този момент не има вяра, че опасността е толкоз огромна. Охранителят му умира по време на Covid-пандемията, а Аделстийн не е потърсил различен негов заместител. Смята, че проведената престъпност към този момент няма същата власт като преди.
Колко меродавен е Tokyo Vice?
Когато сериалът излиза по HBO, Hollywood Reporter пуска своя публикация, в която анонимни източници оспорват истинността на изказванията в истинската книга и в ТВ-продукцията.
Аделстийн дава отговор на тези обвинявания, като самичък разгласява списък със публикации, документи и полицейски отчети, с цел да удостовери, че не лъже.
Някои детайли от историята са изменени, и това е направено заради обясними аргументи: журналистът не желае да освети тайните си източници, тъй като това може да ги осъди на смъртоносно възмездие от проведената престъпност. Джейк Аделстийн продължава да работи като проверяващ публицист на свободна процедура.
" Понякога си мисля, че ще зарежа всичко и ще се отдръпва като преклонен дзен-будистки свещеник. Но имам вяра, че в живота си се сблъскваме единствено с несправедливостите, които би трябвало да изправим. Истината е единственият метод да се бориш с лъжите ", споделя той в свое изявление за Telegraph.
Момче, израснало във плантация в Мисури, отпътува едвам на 19 години, с цел да живее в Токио. А всички пътища на професионалния му път го водят към тайните на японската проведена престъпност.
Това е Джейк Аделстийн - същинският воин от Tokyo Vice. Сериалът по HBO, режисиран от Майкъл Ман, е основан по автобиографичната му книга. В свое изявление за английския Telegraph той разказва наличието ѝ като " посттравматичен стрес, напечатан на хартия ".
" Има доста юношески идеализъм, само че и голяма болежка и загуба. Ужасно е да знаеш, че някой желае да умреш. Познавам хора, които изчезнаха безследно. Мои сътрудници бяха пребити толкоз брутално, че едвам могат да вървят ", споделя той.
Всичко стартира по непредсказуем метод. Едно ученическо сборичкване го стимулира да се запише на карате, а оттова Джейк Аделстийн развива интерес към дзен будизма. В първи курс на университета се записва да учи японски език, а на 19 година се реалокира в Япония по стратегия за продан на студенти по литература.
В Токио Аделстийн се настанява да живее в помещение над будистки храм, където образова един от духовниците на британски и превежда обучителни филми за кунг-фу.
Самият той съумява да овладее японския на задоволително високо равнище, тъй че през 1992 година да премине прословутия тежък изпит за работа в най-големия вестник в страната - ежедневник с 12-милионен всекидневен тираж. За да получи работата, той би трябвало да издържи 4-часова езикова инспекция и поредност от три устни събеседвания, по време на които му задават всевъзможни въпроси.
Журналистическият му стаж стартира с най-неблагодарната работа, която по-високопоставените от него го товарят. В свободното време Аделстийн участва на разгулен запои с сътрудниците си, при един от които той нокаутира шефа си.
Разследващата публицистика също наподобява много друго: с непрекъсната работа на терен, надхитряне с евентуалните източници и основаване на връзки измежду съмнителни гости на нощни клубове.
Докато отразява полицията, Аделстийн попада на информация за един от босовете на мафията на име Гото Тадамаса (преименуван в сериала на Шиндзо Тозава). Гото е глава на най-голямата и брутална мафиотска фамилия в Токио.
През 90-те японската мафия е в най-силния си интервал, с над 90 000 членове и 22 публично приети групировки. Босовете не се крият, а употребяват лъскави офиси и брандирани визитки. Таблоидите ги героизират поради метода им на живот.
Групировките имат и личен етичен кодекс, който не разрешава тероризирането на цивилни и търговията с дрога. Дисциплината се съблюдава с физически санкции. Властите затварят очите си пред поръчковите убийства сред противников групировки.
Аделстийн назовава " шизофренно " отношението на японците към мафиотите - схващат, че става дума за социопати и нарушители, само че считат, че тези хора работят за по-висше богатство отвън системата.
Разследването му против Гото се трансформира в негова съществена задача, откакто един от източниците му - задгранична продажница - ненадейно изчезва. Журналистът е уверен, че тя е убита, и стартира да търси истината за закононарушението.
Американецът ползва всевъзможни ексцентрични способи, с цел да стигне до нова информация. Разказва пред New Yorker, че е преспивал с някои от източниците си, прибягвал е до изнудване по време на " договарянията " със свои информатори, ровил е в кофи за отпадък, и други
Редакцията на вестника обаче не желае да разгласява това, което Аделстийн им дава за Гото - и репортерът е заставен да напусне след 12 година работа. По-късно той споделя, че е заплашван от членове на японската мафия: " Изтрий историята или ние ще те изтрием. И фамилията ти също ".
Дори това не го стопира. В последна сметка Аделстийн открива значима връзка към Гото. Той получава сигнал, че мафиотът е получил чернодробна трансплантация в Съединени американски щати, макар че човек с неговото престъпно досие в никакъв случай не би трябвало да вземе американска виза.
Оказва се, че Гото и още трима членове на мафията са били записани като пациенти в болничното заведение на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Гото е получил визата поради съглашение с ФБР - лекуване в подмяна на вътрешна информация за други японски мафиоти. Болницата получава и 200 000 $ подаяние от пациентите.
Джейк Аделстийн прави разкритието в публикация за Washington Post през 2008 година и продължава тематиката в LA Times. Оттогава той е написал няколко книги и продължава да споделя за японския престъпен свят в разнообразни онлайн медии.
Книгата му " Пороците на Токио " се появява с предизвестие до всеки издател, който желае да работи с него: " Необходимо е да се вземат съществени ограничения за сигурност ".
Заради заплахата за живота си той наема някогашен якудза за собствен телохранител и водач в продължение на години: " Винаги плащах неговата заплата в точния момент, даже в случай че това значи, че ще би трябвало да хапвам рамен до края на месеца ".
Днес той към този момент не има вяра, че опасността е толкоз огромна. Охранителят му умира по време на Covid-пандемията, а Аделстийн не е потърсил различен негов заместител. Смята, че проведената престъпност към този момент няма същата власт като преди.
Колко меродавен е Tokyo Vice?
Когато сериалът излиза по HBO, Hollywood Reporter пуска своя публикация, в която анонимни източници оспорват истинността на изказванията в истинската книга и в ТВ-продукцията.
Аделстийн дава отговор на тези обвинявания, като самичък разгласява списък със публикации, документи и полицейски отчети, с цел да удостовери, че не лъже.
Някои детайли от историята са изменени, и това е направено заради обясними аргументи: журналистът не желае да освети тайните си източници, тъй като това може да ги осъди на смъртоносно възмездие от проведената престъпност. Джейк Аделстийн продължава да работи като проверяващ публицист на свободна процедура.
" Понякога си мисля, че ще зарежа всичко и ще се отдръпва като преклонен дзен-будистки свещеник. Но имам вяра, че в живота си се сблъскваме единствено с несправедливостите, които би трябвало да изправим. Истината е единственият метод да се бориш с лъжите ", споделя той в свое изявление за Telegraph.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ