Карло Тенан: Чрез звука преживяваш истината
Той е необикновен тип персона, с една като че ли притихнала в личния си космос харизма. Силата й си възпламенява постоянно, когато има музика, и една още по-голяма обич към същата тази музика. Любов, която раздира със своята достоверност...
Карло Тенан се завърна у нас по покана на Софийската филхармония – за концерт с виртуозния цигулар Вадим Репин. Кариерата на италианския диригент е преплетена с едни от най-големите в музиката – Антонио Папано, Мстислав Ростропович, Лорин Маазел, Хуан Диего Флорес, Серджу Челибидаке, Барбара Фритоли, Ури Кейн, Паоло Фрезу... Имена – допрени, съпреживени, изживени и съучаствали в основаването на неговия личен свят.
И този свят е любопитен и забавен – освен от висотата на диригентския пулт. Маестро Тенан е невиждан до този „ тон “, с който можеш да преживяваш една от най-приказните истини за музиката, а посредством нея – и за живота. Защото за него музиката е и живот, и обич...
Снимка: Даниел Димитров
Карло Тенан – за звука като музика и по кое време звукът не става музика, за пресечните точки, които намира сред симфонична музика, актуалната музика, опера и балет, за любовта към индийската музика и философия, за придвижванията по време на диригентство, за „ нетипичната “ италианска фамилия Тенан. И още: Какво значи да предизвикаш музиката. Думите значими ли са за един музикант. Има ли заблуди, свързани с италианската музика...
Вярно ли е, че не обичате доста да говорите?
- Да, правилно е, доста е правилно. Откъде знаете? (Смее се – бел. а.). По принцип, не обичам да приказвам за себе си, а пък да се приказва за музиката е доста мъчно, изключително на италиански. Но аз обичам да приказвам за музиката, когато мога да давам образци, когато преподавам, когато изяснявам, а пък за себе си да приказвам – не е толкоз значимо.
Особено, когато завършиш осъществяването на едно произведение, извънредно мъчно е да започнеш да го обясняваш или да приказваш за него – това е напълно друго измерение. Трябва да минеш на друго равнище, с цел да можеш да разкажеш какво имаш поради, само че се пробвам...
Думите значими ли са за един музикант?
- Да, доста са значими. Според мен, в случай че имаш въображение, можеш да проникнеш в музиката на по-дълбоко равнище и да схванеш по ясно какво е желал да каже композиторът.
Винаги, когато ръководя, си припомням думите на един необикновен диригент, който споделяше, че не би трябвало да добавяш нищо към музиката, би трябвало да я предизвикаш. За едни музикант е доста значимо това да може да проникне в творбата. За мен, първичната лекция е доста значима. Какво стои зад нотите, какво стои зад музиката и по-късно, като се засвири, излиза наяве какво си вложил в думите.
Снимка: Даниел Димитров
Думите, които цитирах, са на Серджу Челибидаке, който съгласно мен е един от най-великите визионери в това отношение. Той споделя също, че звукът не е музика, само че звукът може да бъде музика. Звукът може да се трансформира в музика и за мен това е необикновено. Това е на философско равнище, само че за Челибидаке е задоволително единствено да го произнесе, само че ти би трябвало да го преработиш. Трябва да вложиш въображението си в това.
При Вас имало ли е случай , в който звукът не става м у з и к а...
- Да, само че ти не постоянно можеш да контролираш нещата на 100 %. Нещо може да се случи и повода да не е в теб. Челибидаке споделяше, че ти би трябвало да създадеш изискване за музиката и музиката може би ще се появи...Под изискване, може би, се има поради салдото сред звука, организацията на работа и всичко останало. Това от време на време е доста стресиращо, тъй като си казваш, че нещо се е получило, а в идващия миг то изчезва. Звукът се появява и в идващия миг се трансформира от концепцията... И съгласно мен музика публиката усеща какво се е случило в подобен миг. Случило се е нещо, което не можеш да обясниш…
Имате нетипична италианска фамилия. Откъде идва?
- Във Венето, Северна Италия, семейството ми е доста публикувана. Там има доста семейства, които не приключват на гласни, и не са Тенани или Тенано, а просто Тенан.
Баща ми е непрофесионален музикант, за сметка на това, доста надарен, със сърце отворено към музиката и към хората. По линия на майка ми също има музиканти. Имам един отдалечен чичо, който е бил диригент.
Какво си спомняте от дебюта си със С офийската филхармония през близката 2019 година ? З а това време обаче се случиха толкоз доста неща в международен мащаб…
- Да, все едно бяха други времена и различен живот. Даже не си припомням, че е било толкоз отдавна… Две години загубихме в пандемията. Много добре си припомням този концерт – той беше Втори цигулков на Стравински. Парадоксално е, само че ми се коства, че от този момент е минало ужасно доста време...
Защо завършихте диригентство, пиано, обой, комбинация и електронна музика ?
- Не знам за какво (Смее се – бел. а.). Като дете желаех да стана диригент, без да знам за какво. Обаче на 11 години не можеш да влезеш в академията и да учиш диригентство. Трябваше да си избера някакъв инструмент. Програмата за обой беше пет години. Аз желаех да изсвирвам на пиано и на орган, обаче там програмата беше осем години. Като започнах да считам – осем години, след това комбинация, и най-сетне, след 30 години, ще стана диригент. Затова си избрах инструмента с най-кратката стратегия.
Цялата тази специализация прави ли го по - непоколебим към музикантите , или е тъкмо противоположното ?
- Зависи... Мисля, че това е изключително качество, тъй като съм прекарал несъмнено време като оркестрант, вътре в оркестъра, и съм имал опцията да следя доста велики диригенти – и в „ Ла канара “, и с оркестъра на Болоня. Много е изключително възприятието, когато си начело. Отношението с оркестъра е друго от това, което изпитваш, когато си вътре, измежду музикантите. И не можеш да си прекомерно непоколебим, тъй като все едно се караш на себе си. Веднага се получава една рефлекция... И считам, че този ми опит прибавя благосъстояние към работата ми.
Симфонична музика, опера и балет, актуалната музика – елементарно ли се намират пресечни точки сред тези четири направления в изкуството?
- Важно е. Много е значимо това да се случва. Много е мъчно, тъй като методът към другите типове изкуство е друг. И то е малко като при хората. Отношенията с музиката, която дирижираш, се построяват по сходен метод. Например, имаш аудитория или приказваш с човек, който не харесва класическата музика и познава 2-3 творби. Окей, в този момент аз ще му покажа повече... И с композиторите е по същия метод – харесваш един, а различен – не толкоз доста, обаче би трябвало да дирижираш този вторият, който не разбираш и не харесваш. И тогава започваш да дълбаеш – и в себе си, и в творбата, с цел да схванеш за какво. И когато го схванеш по-добре, можеш да го разкажеш по-добре.
Снимка: Даниел Димитров
По-важното е музиката, не ти! Всичко, което е значимо за музиката, е дали е изсвирена добре или не. Личните желания нямат значение. В последна сметка, ти имаш една партитура и това, което е желал да изрази композитора с творбата си. В последна сметка, нещата постоянно опират до това, че ти би трябвало да задълбаеш в музиката, без да засягаш персоналните си желания, и без да ги изразяваш. И това е всичко. По тази причина, аз обичам да пиша музика, да композирам…
Композиторския гений елементарно ли се въодушевява във Вашия случай?
- Не мисля, че вдъхновението съществува. Всъщност, от време на време – да... За мен не съществува ентусиазъм, тъй като композирането е всекидневна и многочасова работа – непрекъснато. И не е нещо, което можеш да контролираш. Може би, в един миг си желал да поемеш в една посока, в различен миг се оказва, че посоката е напълно друга. Не е като при другите изкуства
Произведенията Ви имат странни имена – Jeux De Bleu, Don’t Fix It, Biglieobilie, Typewriter . Това не е ли обвързвано с ентусиазъм...
- Даването на име е е най-трудната част в процеса на основаване на едно произведение (Смее се – бел. а.). Затова най-вече ми харесва да ги наричам „ Произведение 1 “, „ Произведение 2 “, „ Произведение 3 “... Понякога обаче, като приключа с работата и си изобретявам всякакви други заглавия.
Откъде идва любовта Ви към индийската музика? Бил ли сте в Индия?
- Леле! Откъде знаете за това? Не съм бил в Индия, само че доста ми харесва. Рядко чувам музика, в действителност. Защото аз съм вътре в музиката... Всичко зависи от времето, с което разполагам, и от настроението ми. Понякога чувам индийска музика, тъй като е друга и е като медитация.
Концепцията на индийската музика се разграничава радикално от концепцията на европейската, само че там изобщо не става въпрос за техника и за майсторство, и за добиване на вариации от звуци от инструмента. За мен концепцията в индийската музика е медитация в един тон. Там може да има една нота, която да звучи по един и същи метод в продължение на половин час, и върху тази нота да има някакви вариации, които се отклоняват напълно леко. И, от тази позиция, за мен е пъклен забавно.
Имах другар, който отиде в Индия, с цел да се научи да свири на китара, а по-късно и на ситар. Съответно, доста дълго време търсеше преподавател, тъй като не е толкоз елементарно да намериш. И, когато откри преподавател, година практикуваха единствено това – той се учи да свири една нота в продължение на един час. Защото концепцията е да присъстваш сега, в настоящия миг, в музиката, и това да носи медитация. Това е медитацията в звука, което за мен е доста забавно...
А философията, която идва от Индия, дали Ви увлича , или единствено музиката?
- Харесвам доста тази вероятност. Изчел съм доста книги на индийски философи. Намирам доста допирни точки с разнообразни течения на европейската философия и на европейските метафизичен школи. Но се пробвам да навляза в оня метод на мислене и концепцията за йога, която в Индия е доста по-различна от тази в Европа. При нас тя е по-скоро гимнастика, до момента в който за индийците е философия и е вътре в главата.
Движенията Ви по време на диригентство имат ли своя лична философия, друга от изначалната функция да се управлява музикално осъществяване?
- Много сложен въпрос... Но, да, съществува такава философия, в случай че мислиш единствено за техниката на диригентство по време на самото диригентство. Има доста възгледи за техниката. Не е като да свириш на пиано, има разнообразни школи. Но с дирижирането е по-различно, тъй като раздвижваш въздуха, само че имаш и звука на оркестъра, твоят инструмент е оркестърът. И звукът се трансформира според от структурата на диригента – дали е по-висок или по-едър.
Но считам, че, с изключение на всичко останало, въздействие има и харизмата.
Снимка: Даниел Димитров
Имам извънредно явен спомен от младите си години като част от оркестъра в „ Ла канара “. Свирихме Дебюси – „ Страданията на свети Себастиян “, дирижираше Жорж Претр. Случи се нещо… Там техниката е доста неуловима. Ти си безусловно удивен от това, че си на тази сцена, и че изпълняваш това произведение. Този човек е пред теб, само че той, в един миг, помръдна дланта си на четвъртинка оборот и целият оркестър зави безусловно в друга посока... И не можеш да схванеш какво се случва... Споглеждахме се, питахме се, никой не знаеше какво се е случило, само че всичко се е изменило единствено с едно трептене на ръката. И тук цялата идея за техниката отива на кино. Защото, в случай че в други случаи музикантът може да си намерения, че диригентът има болежка в ръката, тук към този момент идва моментът с каризмата...
Аз персонално се пробвам да се модернизирам. Не отхвърлям техниката, тъй като Челибидаке, който е образец за подражателство и един от най-великите, има съвършена техника. Но има негови възпитаници, които са доста разнообразни като жанр на диригентство.
Диригентът би трябвало да покаже на учениците си това, което не се вижда, това, което в действителност го няма. То е като с силата, като подтик, който идва от теб… Аз, да вземем за пример, не желая музикантите да свирят отсечено. Обичам да давам на звука да диша, и на музикантите – да дишат. Музиката би трябвало да диша. И не мога аз самият, с отсечени придвижвания, да им споделям, че би трябвало да дишат. Аз би трябвало да им го покажа с тялото си, с наличието си. Разположението на тялото е доста значимо, тъй като то демонстрира отношението и на музикантите към теб. Те не трябва да бъдат разсейвани. Трябва да им се даде свободата да дишат – като морето…
Има ли заблуди, свързани с италианската музика като цяло, без значение от жанра ?
- Ако приказваме за повода, заради които италианската музика е толкоз известна, съгласно мен е обвързвано с културата и нейната античност. Както знаем, операта е родена в Италия. Не знам обаче каква е тайната зад всичко това. Може би, въпреки всичко, дългата традиция... Всяка музика се състои от концепция, традиция и значение. И, в последна сметка, мисля, че става въпрос само за просвета и за традиция, тъй като, когато си роден на едно място, ти не можеш да го отделиш от себе си...
Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?
- (Смее се – бел. а.) Много е простичко – музиката. Обичам музиката, само че още повече обичам истината в музиката.
Ако се върнем към въпроса за философията и към Челибидаке, можем да кажем, че посредством звука преживяваш истината. Не знам по какъв начин е допустимо това и дали въобще е допустимо. Това Челибидаке може да го каже. Той обаче мразеше записите на музика, тъй като действителността не е запис, тя е картина. На мен ми харесва да мисля за музиката в границите на тази идея, тъй като другояче какво е музиката – концерт и мотив да се съберем и да чуем творби.
Не съм последовател на бизнес концепцията за музика – когато имаш малко време да работиш с дадена музика. Не ми е забавна тази вероятност.
Снимка: Даниел Димитров
Един различен музикант споделяше, че ние сме като план, като проучване. Какво изследваме? Не е единствено свиренето… Навремето е имало музиканти, които са свирили доста дребен репертоар. Но тази музика остава във времето. И още веднъж стигаме до концепцията и идеала – нещо, което в наши дни към този момент не се среща...
Направи ми в печатление , по време на нашия диалог споменавахте едно име, и то няколко пъти. Серджу Челибидаке ли е оказал най-силно въздействие върху Вас в професионално отношение?
- Не единствено. Вярно е, че съм срещал доста други огромни диригенти, само че загатвах Челибидаке, тъй като той е теоретик и мъдрец. Ако приказваме за други вид концепции и други музики, това е Карлос Клайбер. Той е доста друг. Това са двама гении. За мен няма единствено една вероятност. От Челибидаке съм научил доста и той е доста друг от концепцията, която сега имаме за музиката...
