Бивш автор на речите на Путин пред Euronews Bulgaria: Той е хамелеон – нагажда се според ситуацията
Той е следил Путин от близко. И съгласно него съветският президент е хамелеон, а войната в Украйна е най-лошото, което се е случвало на страната му. Абас Галямов от години анализира политическата конюнктура в Русия като специалист, а в предишното е подготвял обществените изяви на президента. Дни преди навършването на година от началото на войната с Абас Галямов разговоря Анастасия Димитрова.
Г-н Галямов, с цел да ви показва на нашите фенове в България, при започване на нашето изявление ще кажа, че към този момент доста години се занимавате с политическата обстановка в Русия, наблюдавате я, а в предишното сте работили и като спийчрайтър на Путин. Както по време на първия му президентски мандат, по този начин и по времето, когато той беше министър-председател. В какво се състоеше работата ви там и какво беше да работиш за Путин?
Работата се състоеше в това да пиша текстовете за обществените му изяви и нищо повече. Спийчрайтърите се занимават единствено с това. А във връзка с това какво беше да работя за него - беше забавно. Когато отидох да работя там, нямах задоволително опит. До известна степен попаднах там инцидентно. А да работиш в екипа на президента беше опит, който доста ми оказа помощ в бъдещето.
Още тогава не одобрявах доста от нещата, които Путин правеше. Когато се появи опция да си потегли, го направих. Борис Немцов, който тогава оглавяваше партия " Съюз на десните сили ", ме предложения да оглавя неговата пресслужба. С наслаждение одобрих.
А по-късно, когато Путин стана министър-председател, това беше обнадеждаващо време. Тогава Медведев изглеждаше демократичен. Говореше, че свободата е по-добра от несвободата. Изглеждаше, че стадият на консолидация на режима е минал. Струваше ни се, че пред нас постепенно, само че несъмнено идва демократизацията на страната. Тогава всички съветски либерали бяха доста обнадеждени. Умерен демократ става президент, Путин си потегля - такава беше обстановката. Атмосферата в страната беше положителна, по тази причина когато ме извикаха в държавното управление на Путин на по-висока служба, се съгласих.
Свързани
През тези две години, в които работех там, нямаше особени разочарования. Путин се занимаваше с стопанската система на Русия. Икономическата рецесия стартира няколко месеца откакто той стана министър-председател и ние се занимавахме точно с това.
Това беше забавен интервал. Наблюдавах и обкръжението на Путин задълбочено. Тогава той създаваше усещане за разумен човек. Ако някой тогава ми беше споделил, че той ще направи това, което прави сега, нямаше да допускам.
Държеше се като естествен, положителен човек, добър управител, който вярно разпределя отговорностите на подчинените си, знае по какъв начин да формулира задания, знае по какъв начин да задава въпроси. Знаеше и кой в какво е мощен, беше подготвен да слуша и да изрича своето мнение.
Защо това се промени толкоз внезапно, какво се случи?
И аз доста мислих по този въпрос, когато стартира войната. Как се случи по този начин, че индивидът, който виждах толкоз от близко десетки и даже стотици пъти на закрити и открити заседания и следих часове наред, се промени? Нищо не го предвещаваше.
Стигнах до извода, че той е хамелеон. Винаги съм го виждал в обстановки, в които се занимава с проблеми, които не съставляват за него екзистенциална опасност.
Затова там той беше разумен, логически, беше подготвен да изслушва другите гледни точки. Тези проблеми по своята същина бяха механически. А въпросите, свързани с опълчването с НАТО или с Украйна като част от Западния свят, както той я възприемаше, опълчването с опозицията с Русия, стояха напълно друго. Когато би трябвало да се занимава с тях, той става твърдоглав, злобен, нападателен и безсърдечен.
Видно е, че човешкият живот няма никакво значение за него. Това е просто празно пространство.
Тук не става въпрос за смяна в същността на Путин. И в оня миг, в случай че ставаше въпрос за власт, той би могъл да вкара някого в пандиза. Тогава просто той не се занимаваше с такива въпроси. Аз присъствах с него единствено на публични срещи, а решенията да бъде вкаран някой в пандиза, той вземаше напълно умерено, без страсти, само че не обществено, а в най стеснен кръг.
Ако би трябвало да се опитам да го опиша единствено накратко, че кажа, че той е хамелеон - нагажда се съгласно обстановката . Както споделих, човешкият живот и достолепие не значат нищо за него. Той не е хуманист, въпреки и да може да убеди другите. че е.
Като споделям това, се сещам за забавна преживелица от 2001 година Тогава работих при него и се готвехме за визитата му в Германия и за речта му пред Бундестага. Това беше една от първите му огромни външнополитически прояви. Когато писахме текста за речта му на немски език, вечерта от него пристигна искане за корекция. С персоналния си почерк беше написал: " Моля ви, прибавете в речта някакъв откъс от немските романтици на 19. век ". Обръщайки се към германците, той смяташе, че е нужно да им цитира някой от техните.
Свързани
В същата тази тирада в Бундестага Путин споделя, че " колкото за европейската интеграция, ние освен я поддържаме, само че гледаме на нея с вяра. Гледаме с очите на народ добре усвоил уроците на Студената война и пагубната окупационна идеология ". И споделя още, че Русия е отзивчива европейска страна. Вярваше ли тогава в това?
Да, вярваше, тъй като е хамелеон. Престана да има вяра в това, когато Западът стартира да го подлага на критика поради нарушение на човешките права. Той правеше неща, за които си мислеше, че има цялостното право - да се отървава от опозицията и да потушава митингите на критиците на режима, да унищожава свободата на словото. От неговата позиция той е имал право на това. Той си споделя: " Нали признахте, че аз съм законният водач на Русия? Тогава не ми пречете да бъда подобен. " А Западът стартира да го подлага на критика и Путин стартира да се нервира на това. И стартира да приготвя идеологическата основа за идващите си дейности. Тя звучи по този начин: Водя битка против Запада, тъй като той ми пречи да господарствам и да нарушавам всички негови правила. Затова той стартира да легитимира този спор.
Да поговорим за войната в Украйна и по какъв начин я одобряват хората в Русия. Всички специалисти са безапелационни, че не може да се има вяра на допитванията за войната, които се организират в Русия. Какво обаче е действителното мнение против така наречен " специфична военна интервенция "?
За последната година поддръжниците на войната се деморализираха. Объркани са, усещат, че нещо не е наред. Но към момента остават лоялни и значително това се дължи на обстоятелството, че се опасяват. Ако го нямаше факторът боязън, за войната биха се оповестили не повече от 10-15% от руснаците. Максимум 20%. И с течение на времето те биха намалели на половина. Всъщност, най-върли поддръжници за войната, на всевъзможни зверства, сталински вид хардлайнери, няма изключително доста в Русия.
Основната маса от хората, подкрепящи войната, са конформисти, които просто се опасяват да кажат, че са срещу. Те се опасяват даже да тръгнат по хлъзгавия път на разискване на властта.
Трябва да разбираме добре, че за последната година Русия направи огромна крачка към тоталитаризъм от класическия властнически режим, който съществуваше преди войната.
Основната разлика се състои в това, че при авторитаризма управляващите лимитират общественото изложение на противоречие. А това, което приказваш и мислиш в персоналния си живот, не вълнува никого. Никого не го интересува какво приказваш с приятелите си или със фамилията си в кухнята, в случай че не си обществена персона. А в този момент към този момент си застрашен от арест, съд и наказване единствено поради това, че в частен диалог си изразил мнение против войната.
Свързани
Има ли сега битка за власт в Кремъл съгласно вас и по какъв начин се промени ролята на Евгений Пригожин от началото на войната до в този момент?
Борба за власт към момента няма, само че има растящо неодобрение на елитите. Все още обаче те се опасяват и поради това не подхващат дейни дейности. Само се споглеждат и се надяват някой различен да стартира да работи. Недоволството обаче се повишава. Те схващат, че са в задънена улица и че виновността за това е на Путин.
А ролята на Пригожин в този момент е доста значима. Сега в действителност той се изявява като спасителят на Путин. Руската войска се оказа небоеспособна и в случай че не беше " Вагнер ", нещата на фронта щяха да наподобяват доста по-зле. Затова Путин в този момент зависи в огромна степен от Пригожин, а той се възползва доста добре от това.
А има ли той някакви упоритости да ръководи Русия?
Напълно е допустимо да има такива.
Допускате ли той да се яви на президентските избори в Русия следващата година?
Може и да му се прииска. Той е много упорит, по тази причина на доктрина е изцяло допустимо.
Ако въпреки всичко в бъдещето има битка за власт на върха, допустимо ли е тя да постави завършек на войната, или той ще пристигна на бойното поле съгласно вас?
Въобще не е наложително краят на войната да пристигна на бойното поле. Така беше и през 17-а година, когато Русия излезе от войната напълно не по военни съображения. И в този момент може да се случи по същия метод.
Г-н Галямов, с цел да ви показва на нашите фенове в България, при започване на нашето изявление ще кажа, че към този момент доста години се занимавате с политическата обстановка в Русия, наблюдавате я, а в предишното сте работили и като спийчрайтър на Путин. Както по време на първия му президентски мандат, по този начин и по времето, когато той беше министър-председател. В какво се състоеше работата ви там и какво беше да работиш за Путин?
Работата се състоеше в това да пиша текстовете за обществените му изяви и нищо повече. Спийчрайтърите се занимават единствено с това. А във връзка с това какво беше да работя за него - беше забавно. Когато отидох да работя там, нямах задоволително опит. До известна степен попаднах там инцидентно. А да работиш в екипа на президента беше опит, който доста ми оказа помощ в бъдещето.
Още тогава не одобрявах доста от нещата, които Путин правеше. Когато се появи опция да си потегли, го направих. Борис Немцов, който тогава оглавяваше партия " Съюз на десните сили ", ме предложения да оглавя неговата пресслужба. С наслаждение одобрих.
А по-късно, когато Путин стана министър-председател, това беше обнадеждаващо време. Тогава Медведев изглеждаше демократичен. Говореше, че свободата е по-добра от несвободата. Изглеждаше, че стадият на консолидация на режима е минал. Струваше ни се, че пред нас постепенно, само че несъмнено идва демократизацията на страната. Тогава всички съветски либерали бяха доста обнадеждени. Умерен демократ става президент, Путин си потегля - такава беше обстановката. Атмосферата в страната беше положителна, по тази причина когато ме извикаха в държавното управление на Путин на по-висока служба, се съгласих.
Свързани
През тези две години, в които работех там, нямаше особени разочарования. Путин се занимаваше с стопанската система на Русия. Икономическата рецесия стартира няколко месеца откакто той стана министър-председател и ние се занимавахме точно с това.
Това беше забавен интервал. Наблюдавах и обкръжението на Путин задълбочено. Тогава той създаваше усещане за разумен човек. Ако някой тогава ми беше споделил, че той ще направи това, което прави сега, нямаше да допускам.
Държеше се като естествен, положителен човек, добър управител, който вярно разпределя отговорностите на подчинените си, знае по какъв начин да формулира задания, знае по какъв начин да задава въпроси. Знаеше и кой в какво е мощен, беше подготвен да слуша и да изрича своето мнение.
Защо това се промени толкоз внезапно, какво се случи?
И аз доста мислих по този въпрос, когато стартира войната. Как се случи по този начин, че индивидът, който виждах толкоз от близко десетки и даже стотици пъти на закрити и открити заседания и следих часове наред, се промени? Нищо не го предвещаваше.
Стигнах до извода, че той е хамелеон. Винаги съм го виждал в обстановки, в които се занимава с проблеми, които не съставляват за него екзистенциална опасност.
Затова там той беше разумен, логически, беше подготвен да изслушва другите гледни точки. Тези проблеми по своята същина бяха механически. А въпросите, свързани с опълчването с НАТО или с Украйна като част от Западния свят, както той я възприемаше, опълчването с опозицията с Русия, стояха напълно друго. Когато би трябвало да се занимава с тях, той става твърдоглав, злобен, нападателен и безсърдечен.
Видно е, че човешкият живот няма никакво значение за него. Това е просто празно пространство.
Тук не става въпрос за смяна в същността на Путин. И в оня миг, в случай че ставаше въпрос за власт, той би могъл да вкара някого в пандиза. Тогава просто той не се занимаваше с такива въпроси. Аз присъствах с него единствено на публични срещи, а решенията да бъде вкаран някой в пандиза, той вземаше напълно умерено, без страсти, само че не обществено, а в най стеснен кръг.
Ако би трябвало да се опитам да го опиша единствено накратко, че кажа, че той е хамелеон - нагажда се съгласно обстановката . Както споделих, човешкият живот и достолепие не значат нищо за него. Той не е хуманист, въпреки и да може да убеди другите. че е.
Като споделям това, се сещам за забавна преживелица от 2001 година Тогава работих при него и се готвехме за визитата му в Германия и за речта му пред Бундестага. Това беше една от първите му огромни външнополитически прояви. Когато писахме текста за речта му на немски език, вечерта от него пристигна искане за корекция. С персоналния си почерк беше написал: " Моля ви, прибавете в речта някакъв откъс от немските романтици на 19. век ". Обръщайки се към германците, той смяташе, че е нужно да им цитира някой от техните.
Свързани
В същата тази тирада в Бундестага Путин споделя, че " колкото за европейската интеграция, ние освен я поддържаме, само че гледаме на нея с вяра. Гледаме с очите на народ добре усвоил уроците на Студената война и пагубната окупационна идеология ". И споделя още, че Русия е отзивчива европейска страна. Вярваше ли тогава в това?
Да, вярваше, тъй като е хамелеон. Престана да има вяра в това, когато Западът стартира да го подлага на критика поради нарушение на човешките права. Той правеше неща, за които си мислеше, че има цялостното право - да се отървава от опозицията и да потушава митингите на критиците на режима, да унищожава свободата на словото. От неговата позиция той е имал право на това. Той си споделя: " Нали признахте, че аз съм законният водач на Русия? Тогава не ми пречете да бъда подобен. " А Западът стартира да го подлага на критика и Путин стартира да се нервира на това. И стартира да приготвя идеологическата основа за идващите си дейности. Тя звучи по този начин: Водя битка против Запада, тъй като той ми пречи да господарствам и да нарушавам всички негови правила. Затова той стартира да легитимира този спор.
Да поговорим за войната в Украйна и по какъв начин я одобряват хората в Русия. Всички специалисти са безапелационни, че не може да се има вяра на допитванията за войната, които се организират в Русия. Какво обаче е действителното мнение против така наречен " специфична военна интервенция "?
За последната година поддръжниците на войната се деморализираха. Объркани са, усещат, че нещо не е наред. Но към момента остават лоялни и значително това се дължи на обстоятелството, че се опасяват. Ако го нямаше факторът боязън, за войната биха се оповестили не повече от 10-15% от руснаците. Максимум 20%. И с течение на времето те биха намалели на половина. Всъщност, най-върли поддръжници за войната, на всевъзможни зверства, сталински вид хардлайнери, няма изключително доста в Русия.
Основната маса от хората, подкрепящи войната, са конформисти, които просто се опасяват да кажат, че са срещу. Те се опасяват даже да тръгнат по хлъзгавия път на разискване на властта.
Трябва да разбираме добре, че за последната година Русия направи огромна крачка към тоталитаризъм от класическия властнически режим, който съществуваше преди войната.
Основната разлика се състои в това, че при авторитаризма управляващите лимитират общественото изложение на противоречие. А това, което приказваш и мислиш в персоналния си живот, не вълнува никого. Никого не го интересува какво приказваш с приятелите си или със фамилията си в кухнята, в случай че не си обществена персона. А в този момент към този момент си застрашен от арест, съд и наказване единствено поради това, че в частен диалог си изразил мнение против войната.
Свързани
Има ли сега битка за власт в Кремъл съгласно вас и по какъв начин се промени ролята на Евгений Пригожин от началото на войната до в този момент?
Борба за власт към момента няма, само че има растящо неодобрение на елитите. Все още обаче те се опасяват и поради това не подхващат дейни дейности. Само се споглеждат и се надяват някой различен да стартира да работи. Недоволството обаче се повишава. Те схващат, че са в задънена улица и че виновността за това е на Путин.
А ролята на Пригожин в този момент е доста значима. Сега в действителност той се изявява като спасителят на Путин. Руската войска се оказа небоеспособна и в случай че не беше " Вагнер ", нещата на фронта щяха да наподобяват доста по-зле. Затова Путин в този момент зависи в огромна степен от Пригожин, а той се възползва доста добре от това.
А има ли той някакви упоритости да ръководи Русия?
Напълно е допустимо да има такива.
Допускате ли той да се яви на президентските избори в Русия следващата година?
Може и да му се прииска. Той е много упорит, по тази причина на доктрина е изцяло допустимо.
Ако въпреки всичко в бъдещето има битка за власт на върха, допустимо ли е тя да постави завършек на войната, или той ще пристигна на бойното поле съгласно вас?
Въобще не е наложително краят на войната да пристигна на бойното поле. Така беше и през 17-а година, когато Русия излезе от войната напълно не по военни съображения. И в този момент може да се случи по същия метод.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ