Фолк звездата Андреа: Поздравявам Кубрат с изложбата си!
На 4 май в столична изложба Андреа откри първата си независима галерия. Фолк изпълнителката ще подари средствата от закупуването на своите произведения на центрове за деца, лишени от родителска грижа. „ За мен тази галерия е доста персонална. В нея съм вложила парченце от душата си, а най-голямата ми наслада е, че посредством изкуството можем да помогнем на деца, които имат потребност от грижи и обич “, споделя русокоската. Откриването съответства с отбелязването на 20-годишнината от певческата й кариера на сцената.
„ Рисувам акварел, туш и графика. Специално в акварела композицията е натюрморт, т.е. преживелица, прекарване. Част от картините в изложбата са точно тези. Една от тях – с дребното момиче, е доста специфична за мен “, разкрива изпълнителката. Наш кореспондент участва на изложбата, където имаше над 30 произведения на фолк певицата. Най-голям интерес провокира рисунката на Кубрат Пулев, за която имаше най-вече претенденти да я закупят. След откриването Андреа отговори небрежно на въпросите ни.
- Андреа, по какъв начин реши да започнеш да рисуваш?
- Не съм го решавала – просто беше в мен още от дете. Още от първи клас майка ми видя, че имам заложби да рисувам като човек, който е примерно в 10-и клас, а не в първи. Записа ме на частни уроци по изобразяване и ме одобриха в художествена гимназия, само че взех решение да отида в британската. Затова са всички тези картини – рисувах доста. Рисувах всеки ден. Свирех и на пиано. Изкуството постоянно е било към мен – даже когато не съм го осъзнавала изцяло. Просто по този начин съм устроена, нуждая се да показвам себе си по някакъв метод. Когато не рисувам, го върша посредством музика, когато не пея – го върша посредством хрумвания за клипове.
- Съжаляваш ли, че не отиде в художествената гимназия?
- Не, тъй като научих британски съвършено. Запознах се със страхотни възпитаници и учители в Първа частна британска гимназия „ Уилям Шекспир “. Преди това учих в продължение на 11 години в „ Гьоте институт “. Всичко това доста ме обогати като човек. Даде ми друга позиция, отвори ми мисленето. В последна сметка имам вяра, че нищо не е инцидентно – може би по този начин е трябвало да стане, с цел да съм това, което съм през днешния ден. А рисуването, по този начин или другояче, си остана част от мен.
- Повечето картини тогава ли са рисувани или в този момент?
- Повечето са оттогава. Това са доста персонални неща – моменти от живота ми, които съм запечатала в картини. Сега, когато ги виждам, се връщам обратно във времето. Интересното е, че тогава съм рисувала, без да мисля дали някой ще го види, или оцени. Било е доста чисто като страст.
- Какво ти носи рисуването? Така ли си почиваш или се вдъхновяваш?
- Това, което ми носи и музиката – безусловно благополучие. Тази галерия е доста повече от картини. Това са моите мемоари, страсти, фантазии и моменти, запечатани в цвят. Рисуването за мен е като терапия. Понякога даже не съзнавам какво усещам, до момента в който не го обрисувам. То ми оказва помощ да се подредя вътрешно.
- Смяташ ли отсега нататък да ги съчетаваш?
- Да, аз и в този момент ги комбинирам, тъй като множеството ми клипове ги изобретявам аз, а те са част от визуализацията, която човек би трябвало да има – въображение. Въображението ражда картините и клиповете, тъй че те се сливат. Песните също са част от въображението. В бъдеще ми се желае още повече да развия тази посока – да върша по-артистични планове, в които всичко е обвързвано – визия, музика, концепция. Това е доста по-дълбоко изкуство.
Картината на Кубрат Пулев първа се продаде. Тя бе изплатена за 500 евро
- А с театъра какво стана? Беше се записала да учиш...
- Ами нямам време да се занимавам с спектакъл сега, макар че го ползвам в клиповете си. Трудно ми е да се връщам от участия в 5-6 сутринта и по-късно да отивам на лекции. Предпочитам частни уроци, в случай че имам опция. Чисто физически ми е мъчно, другояче доста ми харесва. Изкарах един учебен срок – половин година учих в университета, само че се наложи да прекъсна, с цел да мога да извършвам работните си отговорности. Това беше сложен избор, само че действителен. Няма по какъв начин да правиш всичко на 100%. Но театърът си остава в мен и имам вяра, че ще намеря метод да се върна към него.
- Как успяваш да съчетаваш всичко?
- О, въобще не съумявам. Понякога загарям и си взимам отмора – отивам да се гмуркам. Сега се върнах от Египет и се пречистих доста. Аз съм професионален водолаз. Запалих се през 2020 година, по време на пандемията от КОВИД-19. Гмуркането е бягство от интригите – дава ми тишина, успокоение и чувство за независимост. Под водата всичко стопира – няма телефони, няма звук, няма напрежение. Оставаш единствено ти и мислите ти. Това е скъпо. Страстта ми към водата е още от детството. Слизам до 30–40 метра, върша по 2–3 гмуркания дневно. За 10 дни върша към 15. Това ме пречиства и тонизира, а и тялото ми се трансформира доста.
- Семейството ти радва ли се за изложбата?
- Да, гордеят се с всичко, което върша, и ме поддържат. За мен това е доста значимо, тъй като в този свят не всеки път получаваш поддръжка. Те са хората, които са до мен абсолютно.
- А в музикален проект какво ти следва?
- Не спирам да работя. Подготвила съм цялостен албум с разнообразни композитори, езици и стилове музика. Искам да покажа разнообразни страни от себе си, да не се лимитирам. Обичам да опитвам и да сюрпризирам публиката.
- На изложбата присъстват плеймейтките Нора Недкова и Моника Валериева. Може ли да има другарство сред красиви дами?
- Разбира се, че може. Когато няма комплекси, постоянно може. Всичко е въпрос на вътрешно чувство и сигурност. Когато си убеден в себе си, няма потребност да се сравняваш.
С приятелката си Моника Валериева (вдясно)
- А с колежките ти?
- С колежките ми се разбираме съвършено. Помагаме си, когато има потребност да работим дружно. В последна сметка всички сме в един отрасъл и е по-добре да има поддръжка, в сравнение с конкуренция непременно.
- Изложбата какъв брой време я приготвя?
- Десет дни.
- Толкова бързо?
- Имам прекрасен екип от хора. Когато работиш с верните хора, нещата се случват бързо и елементарно.
- Вече част от картините са разпродадени...
- Да. Най-голям интерес имаше към тази на Кубрат. Купиха я за 500 евро. Честно казано, не чаках толкоз бърз интерес, само че това ме направи доста щастлива.
- Нея по кое време си я рисувала?
- Когато бяхме дружно. Тя също носи своята страст и история.
- Той поздрави ли те за изложбата?
- Не, не ме поздрави, само че аз го приветствам за рождения му ден – през днешния ден е рожденик (4 май – б.а.). Аз съм над нещата и го приветствам. Човек би трябвало да е широкоскроен. В последна сметка най-важното е да запазиш себе си и положителното отношение, без значение от всичко. Имали сме хубави моменти, разтърсваща обич, траяла години, тъй че в последна сметка те остават и не могат да бъдат зачеркнати току-тъй.
„ Рисувам акварел, туш и графика. Специално в акварела композицията е натюрморт, т.е. преживелица, прекарване. Част от картините в изложбата са точно тези. Една от тях – с дребното момиче, е доста специфична за мен “, разкрива изпълнителката. Наш кореспондент участва на изложбата, където имаше над 30 произведения на фолк певицата. Най-голям интерес провокира рисунката на Кубрат Пулев, за която имаше най-вече претенденти да я закупят. След откриването Андреа отговори небрежно на въпросите ни.
- Андреа, по какъв начин реши да започнеш да рисуваш?
- Не съм го решавала – просто беше в мен още от дете. Още от първи клас майка ми видя, че имам заложби да рисувам като човек, който е примерно в 10-и клас, а не в първи. Записа ме на частни уроци по изобразяване и ме одобриха в художествена гимназия, само че взех решение да отида в британската. Затова са всички тези картини – рисувах доста. Рисувах всеки ден. Свирех и на пиано. Изкуството постоянно е било към мен – даже когато не съм го осъзнавала изцяло. Просто по този начин съм устроена, нуждая се да показвам себе си по някакъв метод. Когато не рисувам, го върша посредством музика, когато не пея – го върша посредством хрумвания за клипове.
- Съжаляваш ли, че не отиде в художествената гимназия?
- Не, тъй като научих британски съвършено. Запознах се със страхотни възпитаници и учители в Първа частна британска гимназия „ Уилям Шекспир “. Преди това учих в продължение на 11 години в „ Гьоте институт “. Всичко това доста ме обогати като човек. Даде ми друга позиция, отвори ми мисленето. В последна сметка имам вяра, че нищо не е инцидентно – може би по този начин е трябвало да стане, с цел да съм това, което съм през днешния ден. А рисуването, по този начин или другояче, си остана част от мен.
- Повечето картини тогава ли са рисувани или в този момент?
- Повечето са оттогава. Това са доста персонални неща – моменти от живота ми, които съм запечатала в картини. Сега, когато ги виждам, се връщам обратно във времето. Интересното е, че тогава съм рисувала, без да мисля дали някой ще го види, или оцени. Било е доста чисто като страст.
- Какво ти носи рисуването? Така ли си почиваш или се вдъхновяваш?
- Това, което ми носи и музиката – безусловно благополучие. Тази галерия е доста повече от картини. Това са моите мемоари, страсти, фантазии и моменти, запечатани в цвят. Рисуването за мен е като терапия. Понякога даже не съзнавам какво усещам, до момента в който не го обрисувам. То ми оказва помощ да се подредя вътрешно.
- Смяташ ли отсега нататък да ги съчетаваш?
- Да, аз и в този момент ги комбинирам, тъй като множеството ми клипове ги изобретявам аз, а те са част от визуализацията, която човек би трябвало да има – въображение. Въображението ражда картините и клиповете, тъй че те се сливат. Песните също са част от въображението. В бъдеще ми се желае още повече да развия тази посока – да върша по-артистични планове, в които всичко е обвързвано – визия, музика, концепция. Това е доста по-дълбоко изкуство.
Картината на Кубрат Пулев първа се продаде. Тя бе изплатена за 500 евро
- А с театъра какво стана? Беше се записала да учиш...
- Ами нямам време да се занимавам с спектакъл сега, макар че го ползвам в клиповете си. Трудно ми е да се връщам от участия в 5-6 сутринта и по-късно да отивам на лекции. Предпочитам частни уроци, в случай че имам опция. Чисто физически ми е мъчно, другояче доста ми харесва. Изкарах един учебен срок – половин година учих в университета, само че се наложи да прекъсна, с цел да мога да извършвам работните си отговорности. Това беше сложен избор, само че действителен. Няма по какъв начин да правиш всичко на 100%. Но театърът си остава в мен и имам вяра, че ще намеря метод да се върна към него.
- Как успяваш да съчетаваш всичко?
- О, въобще не съумявам. Понякога загарям и си взимам отмора – отивам да се гмуркам. Сега се върнах от Египет и се пречистих доста. Аз съм професионален водолаз. Запалих се през 2020 година, по време на пандемията от КОВИД-19. Гмуркането е бягство от интригите – дава ми тишина, успокоение и чувство за независимост. Под водата всичко стопира – няма телефони, няма звук, няма напрежение. Оставаш единствено ти и мислите ти. Това е скъпо. Страстта ми към водата е още от детството. Слизам до 30–40 метра, върша по 2–3 гмуркания дневно. За 10 дни върша към 15. Това ме пречиства и тонизира, а и тялото ми се трансформира доста.
- Семейството ти радва ли се за изложбата?
- Да, гордеят се с всичко, което върша, и ме поддържат. За мен това е доста значимо, тъй като в този свят не всеки път получаваш поддръжка. Те са хората, които са до мен абсолютно.
- А в музикален проект какво ти следва?
- Не спирам да работя. Подготвила съм цялостен албум с разнообразни композитори, езици и стилове музика. Искам да покажа разнообразни страни от себе си, да не се лимитирам. Обичам да опитвам и да сюрпризирам публиката.
- На изложбата присъстват плеймейтките Нора Недкова и Моника Валериева. Може ли да има другарство сред красиви дами?
- Разбира се, че може. Когато няма комплекси, постоянно може. Всичко е въпрос на вътрешно чувство и сигурност. Когато си убеден в себе си, няма потребност да се сравняваш.
С приятелката си Моника Валериева (вдясно)
- А с колежките ти?
- С колежките ми се разбираме съвършено. Помагаме си, когато има потребност да работим дружно. В последна сметка всички сме в един отрасъл и е по-добре да има поддръжка, в сравнение с конкуренция непременно.
- Изложбата какъв брой време я приготвя?
- Десет дни.
- Толкова бързо?
- Имам прекрасен екип от хора. Когато работиш с верните хора, нещата се случват бързо и елементарно.
- Вече част от картините са разпродадени...
- Да. Най-голям интерес имаше към тази на Кубрат. Купиха я за 500 евро. Честно казано, не чаках толкоз бърз интерес, само че това ме направи доста щастлива.
- Нея по кое време си я рисувала?
- Когато бяхме дружно. Тя също носи своята страст и история.
- Той поздрави ли те за изложбата?
- Не, не ме поздрави, само че аз го приветствам за рождения му ден – през днешния ден е рожденик (4 май – б.а.). Аз съм над нещата и го приветствам. Човек би трябвало да е широкоскроен. В последна сметка най-важното е да запазиш себе си и положителното отношение, без значение от всичко. Имали сме хубави моменти, разтърсваща обич, траяла години, тъй че в последна сметка те остават и не могат да бъдат зачеркнати току-тъй.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ