Той е момчето на колела, мъжът с поредния диван, който

Той е момчето на колела, мъжът с следващия диван, който е носил 8 етажа, с цел да го занесе на някой, който се нуждае.
Той е обичан избраник и татко, мечтан другар, душата на компанията.
Грабват те заразителният му смях, положителните очи и огромното сърце, което не се побира даже в микробуса, с който носи вяра.

Той е Лео Кадели. Момчето от Албания, само че живее към този момент 13 години в България, предан на идеята да ни направи по-добри. И съумява. Тук му харесва. Казва, че е страна на красива природа и прелестни хора.

Намирам го на закуска и кафе в комфортен фамилен хотел в комплекса „ Св. Константин и Елена “. След дълъг ден на колела, подготвен да поеме към Добрич, с обзавеждане на детска стая, дарено предният ден от семейство от Аспарухово.

Заобиколен от другари и съидейници, пристигнали да се срещнат с него, да обсъдят следващата акция и просто „ да се видят “. Заедно с Лукан. Момчето, което пътува хиляди километри с Лео, да подаряват наслада.

Повечето хора го познават от сериала „ София денонощно “, а останалите от платформата, която той построи - „ Приятели, помагайте “ в обществените мрежи, а в този момент към този момент се радват и на уеб страница, в който разказват в детайли всяко подаяние, всяка дадена вяра.
Всичко стартира с баба Денка. И до ден сегашен, към този момент 3 години, той с трогване си спомня старата жена, сложила началото на най-успешната дарителска платформа за взаимопомощ.

Проектът „ Приятели, помагайте “ събира десетки хиляди съидейници, които стремително откликват на желанието на този млад мъж, да подарява нов късмет, нова вяра, бидейки пътеводна светлина на тези, които не я виждат в тъмното.

Чрез платформата той и негови съидейници ремонтираха няколко къщи, подариха стотици мебели, мебелировка, заплатиха лекуване на изпаднали в неволя, нахраниха хиляди, покосила ги мизерия. А оня ден раздадоха 600 кг пъпеши, дарени от другар на платформата, на инцидентни хора, по пътя си към Варна.

Разговаряме повече от час. Заразителната усмивка не слиза от лицето му, споделя ми разнообразни случки за хора, на които са съумели да оказват помощ. За такива, които са пробвали да го излъгват. Говори с трогване за насладата на дечицата, за болката на родителите им, за красивите моменти, в които е съумял да даде вяра и нов живот на тези, дето са изгубили някъде желанието да го живеят.

За Цвети и нейната розова стая, за многодетното семейство в Русе, за мъжа, с неплатени осигуровки, който си чупи крайници и остава на легло без лекуване.

На всеки въпрос дава отговор с усмивка, за него, неуместни въпроси няма.

Не желаех да му задавам тривиални въпроси. Исках да опозная това момче на колела и да ви „ докосна “ до неговата същина, с цел да ви подаря парченце от усмивката му. Да ви подаря щипка добрина и капка от чистотата на огромното му сърце.

Днес +: Колко време прекарваш на колела, Лео?

Лео Кадели: На колела извозвам цялостен живот, тъй като животът е колело. Но, в случай че приказваш за микробуса, извозвам съвсем цялото си време, не се интересувам какъв брой, не го преброявам. За мен е значимо да оказа помощ, да съм на време на място, да съм правилен с хората, друго не ме интересува.

- Как се справяш с измамниците, проследявам платформата ти и виждам, че не са малко?
- Много елементарно, просто ги изпращам там, където им е мястото. Аз поставям черно леке на тези, които употребяват мен, името ми и платформата ми, както и хората, които са ми се доверили. За да могат те да изядат една филия самун повече. За мен е доста значимо морално да се случват нещата и няма да търпя сходни опити за машинация.
Аз пребивавам благополучен, морално и материално се усещам добре, по тази причина имам потребността да оказвам помощ на други. Който се обръща към мен за помощ, ще му оказа помощ, който желае да ме измами, ще го санкционира. По моя метод, който се оказа, че работи.

- За какво мечтае Лео?
- Мечтая да бъдат хората по-прозорливи. Да не се доверяват толкоз елементарно, да ревизират на кого подаряват. Дори да са единствено 5 лв., това може да помогне на измамниците, да произведат други като тях. Затова, бленувам хората да ревизират на кого подаряват. Не е доста значимо какво, ето ние през вчерашния ден, с едни пъпеши зарадвахме стотици хора. Нека се подарява отговорно. Но бленувам и да не подминават никой. Трябва да се оказва помощ на всеки. Аз съм човек на дейностите, тъй че не бленувам, аз работя.

- Какви проекти имаш? Или действаш съгласно обстановката?
- Нямам проекти, работя съгласно потребността и обстановката. Най-хубавото при мен е, че не ме гони страстта. Аз не потеглям на никое място с страстта да скърбя някой. Много хора заслужават ориста си. Не върша нищо с мисълта – тъпо за него, тъпо за нея. И за мен е тъпо – носил съм този диван 8 етажа, за мен не е ли тъпо? Просто желая, като оказвам помощ, да науча хората и на отговорност, да предадат нататък. Примерно – дарили сме диван, дано се поддържа, да се пази чист, с цел да се даде на различен, който има потребност. Аз подарявам риба, само че правя подарък и въдица. Давам късмет, да поемат живота си в ръце и да оказват помощ и те на някой различен. Да стане заразно положителното. Планирам всяка област да си има микробус и да се оказва помощ бързо и на място. Вместо да пътуваме 500 км, да пътуваме единствено 100. Благодарение на другари и съидейници, които ни оказват помощ с горивото, ще оказваме помощ на всеки, както можем. Както в този момент имаме координатори, всеки от тях да оказва помощ на място. Искам да имаме хранилища и, когато някой изпадне в потребност, да се реагира от обитаемото място, с цел да не се пътува толкоз доста и ще го реализира.

- Колко координатора има платформата към този момент?
- Във всяка област имам, освен в България, имам в Америка, в Испания, в Англия. Ако нещо ми би трябвало, го имам на 15-тата минута.

- А има ли доста българи, които оказват помощ извън? Които са в чужбина?
- Имаме доста, стотици са. Но доста мъчно е при тях с доверието в страната. Те са избягали от нещо, само че оказват помощ доста на сънародниците си. Получаваме дарения от чужбина непрекъснато. В нас те виждат проект „ Б “ и желаят да оказват помощ. Спечелили сме доверието им.

 -Имаш прелестна избраница, тя по какъв начин се оправя с твоите непрестанни отсъствия?
- Тя привикна, знае кое ме прави благополучен и ми оказва помощ доста. Разбира ме и се включва доста постоянно в платформата, за което й благодаря. За разбирането и помощта.

Предстои нова идея във Варна. На 9 август Деница Адамова и съидейници от „ Четка Ателие “ ще рисуват картини, които след това ще бъдат продадени на търг или просто продавани на място.
Средствата, които ще се съберат от тази акция, ще бъдат употребявани за закупуването на училищен принадлежности, учебници и впрочем на деца в неравностойно състояние, за започването на образователната година.

Така ще го запомня. Говорещ непрекъснато и с усмивка. Надявам се, да не го виждам за финален път.
Ще помня всички истории, които ми описа, патоса, с който говореше за всички прелестни хора, които е срещнал, за тези, които подаряват, за тези, на които оказват помощ.

И положителното в действителност е заразно. Тръгнах си прихванала вируса.
Вирусът, който се носеше към него, Лукан и Тони – варненският ангел на Лео. А той има хиляди.
И, да, има такива хора, в една страна, дето настояват, че я няма.
Има я. Държавата сме ние – тези, които не подминаваме нуждаещ се, не свиваме ръка, а я подаваме. Ние сме нея – тази, дето я има.
Има такава страна, където хората дават на различен в потребност.
Докато има хора като Лео, ще я има и нея. И дано никой не приказва, че я няма, до момента в който седи с отдалеченото в ръка и не му пука, че някъде, някой не е вечерял.
И дано тези хора стават все по- малко. И дано се заразяват от положителното, което хора като Лео и другари, популяризират.
Затова - „ Приятели, помагайте “ постоянно. И предайте нататък.

Геновева Михайлова

Вижте повече във видеото: