Човек не е хубав нито паднал, нито гордо възправен. Хубав е - когато се възправя ~ Николай РАЙНОВ
„ Той е доста ярък дух и сходно на Орфей, черпи силата си както от Небето, по този начин и от Земята. “ ~ Ванга
„ Той не ценеше никоя лирика така, както ценеше националната ария, събираше приказки и пословици, пълнеше цели бележници – някои непокътнати и до през днешния ден – с национални думи и изрази. За него българският език бе един от най-богатите и благозвучни езици на света и той се гордееше, че му е било съдено да твори с чудесния материал на тоя език. Народния език татко ми го учеше от народа, нещо малко необичайно, като се има поради необщителността му, само че странностите у него не бяха необичайност. Той бе учил тоя език в скитанията си на млади години, а продължаваше да го учи и в зрелост. Имаше особена дарба да завързва диалог с хората от планината – пастири, дървари, въглищари или служащи от каменните кариери. Едно „ добър ден “, едно присядане за почивка, едно безгрижно предложение на кутията с цигари и диалогът почваше от единствено себе си. Баща ми в никакъв случай не задаваше оня жанр въпроси, които на нас самите ни се виждат естествени, само че на събеседника ни звучат съмнително или неуместно. Той въобще нямаше бит да напира с въпроси, а чакаше другият самичък да се разприказва. Баща ми се разхождаше из планината в подобен тип, че елементарно вдъхваше доверие, с обгорялото си, съвсем селско лице, с избелелия каскет и вехтите облекла. Така че даже планинците да подушеха, че тоя е от „ учените “, смятаха го най-вече за селски даскал. “ ~ Богомил Райнов
Човек не е прекрасен нито паднал, нито гордо възправен. Хубав е – когато се възправя. От всички белези на стъпки по пътя аз съм харесал единствено стъпките, що се лутат.
От Човек до Земя: то е друм на блуждаене. Хората вървят окъсани, морни, прегладнели, изнурени от ход и тъга. По храстите се веят парцали коприна от нечии облекла. По пясъка се вдълбяват кървави стъпки. Рядко се чува ария, но когато се чуе, тя е хубава. Вихърът разнася обети, молебствия, бълнуване, шепот. А когато човек преполови пътя, потребно му е да спре малко на почивка, да изгледа минатото, да се замисли; някои тогава начеват да се молят, други почват да имат вяра в призраци, трети се изповядват. На минувачите това се вижда смешно. Но в случай че обичаш индивида, ти ще го схванеш!
Изкуството въздейства на живота
Всички признават, че художествената творба е плод на ентусиазъм. А великите създатели, до които е най-добре да се допитаме в тази ситуация, споделят, че вдъхновението е напрегната бодрост на мозъка, като в момент на вдъхновение (ентусиазъм). Няма популярен създател, лишен от мощен и величествен ум; когато мозъкът бъде възпламенен и стои нащрек, той става средство за ентусиазъм: дебне живота, даже да долови нови хрумвания, търси нови пътища, поддържа връзка директно с нещата и съществата; с други думи – получава ново привидение за света и битието. При вдъхновението работи единствено интуицията – върховно положение на мозъка, който действува самородно, директно, напряко. Когато поддържате своя разум, вълненията и тялото си в естетика, чисти и здрави, най високото положение на мозъка ви, от който извира интуицията, ще работи непрестанно и умишлено... Най-великите художници на света, най-великите международни учители споделят: " Ето, аз ви давам нещо, което - в случай че в действителност разберете, - ще играе роля на ваша вътрешен глас. "
Някои учени споделят, че и животните творели изкуство; те сочат мравките, паяците, бобрите и други Но откак има по земи мравки, мравунякът има все един и същи градеж, откак живеят пчели, килийките им са все шестоъгълни, а в живелищата на бобрите няма промени. Това не е изкуство. Изкуството е духовна, самостоятелна работа, то желае жива интервенция на възприятието и волята, желае неодобрение и прогрес, безконечна смяна към съвършенство. Човек е едничкото създание, съумяло да развие у себе си система от показа, целокупност от пластични знаци, служещи като преносими букви на изкуството; тия облици сформират за него втори свят, без значение действителен от действителния, разрастващ се, обогатяващ се. Тая система от изрази наподобява на езика и в живота е толкоз нужна, колкото говорът и писмеността. Несъзнателните мемоари за това, що сме видели у творбите на художниците, ни директно тласкат да редим своя живот по този начин или инак, да съзираме в явленията извън поредност от свързани обстоятелства, спокоен процес, темп и демонстрация на сродни или противоположни сили. Когато гледаме залез на полето, река заран или планина вечер, очите и душата ни се отварят иначе, в случай че сме видели произведения на огромни пейзажисти. Ако сме гледали портрет, ще съзрем изведнъж физиономичното и ще разберем езика на чертите у едно лице, което срещаме в трамвая или на улицата. Казват, че изкуството подражавало на живота и природата, че то изразявало концепциите на обещано време. Но Оскар Уайлд твърди противоположното – и той не лъже. Идеите на никое време не никнат като гъби, те се основават последователно. Тъкмо изкуството дава градиво да се обработват преживелиците на хората в хрумвания, дава мост от действителността към мисловните системи – тоя мост е художественото възприятие. Ние гледаме на живота с други очи, откакто опознаем изкуството; ние нареждаме и персоналния си живот другояче; тогава даже и самата природа ни се явява, както изкуството ни е приучило да я виждаме. Не духовитост, а мъдрост се съдържа в отговора на Хайстлър, когато един другар му споделил, като следили дружно хубавото здрачаване: " Би рекъл човек, че гледа ваша картина. " " Да – отвърнал живописецът. – Природата почва да подражава. "
От „ Произход на изкуството ”
Снимка: bgmodernism.com, bogomilraynov.penko.ru
