Той е млад, винаги елегантно облечен и знае една камара

Той е млад, постоянно елегантно облечен и знае една камара вицове. Представяме ви момчето-виц господин Андреев и някои от най-забавните му истории:

Скокът с парашут

Един мъж получил за рождения си ден подарък от жена си ваучер за скок с парашут. Преди да настъпи моментът да скача мъжът първо минал през съответните инструктажи и към този момент бил подготвен за рисковото прекарване. Качили го на аероплан „ Чесна “ и към 20 минути се изкачвали във въздуха. Когато достигнали 3500 метра височина пристигнало време за скока.

Мъжът погледнал надолу и изпълнен с адреналин скочил от самолета. Последвало 40-50 секунди свободно рухване със скорост 240 километра в час и пристигнало време да се отваря парашута. Мъжът дръпнал шнура за отваряне, само че нищо не се случило. Мъжът към този момент се паникьосал, само че внезапно си спомнил за аварийния парашут.

Той дръпнал и неговият връв, само че отново нищо. Изпаднал в смут мъжът към този момент почнал трескаво да дърпа и двата шнура, само че резултатът бил нулев. Отчаян той погледнал надолу и не могъл да повярва на очите си.

Освен него, във въздуха имало и още един мъж, само че той вместо да пада надолу към земята, се издигал със страшна мощ нагоре. Докато се разминавали, нашият човек съумял да извика:

– Хей, ти разбираш ли нещо от парашути?

– Не – извикал преминаващият край него човек, – а ти разбираш ли нещо от газови бойлери?

***

Изпитът по орнитология

Гошо изучавал зоология в университета и скоро му предстоял изпит по орнитология. Гошо учил извънредно старателно цялостен учебен срок и в този момент се чувствал същински квалифициран. В деня на изпита той влезнал в залата и седнал на първия ред.

На една маса най-отпред били подредени 10 препарирани птици. Върху всяка една птица била сложена торбичка, която покривала тялото й, като се виждали единствено краката й. Изпитващият професор оповестил, че изпитът ще се състои в това, че студентите би трябвало да разпознават всяка една птица по нейните крайници, след което да напишат името й, местообитанието й, навиците й и изобщо всичко, което знаят за нея.

Гошо огледал деликатно краката на всяка една птица, само че те му изглеждали безусловно идентични. Накрая той почнал да се изнервя. Гошо беще учил като вманиачен цялостен учебен срок, а в този момент би трябвало да разпознава някакви птици по техните крайници.

Колкото повече той мислел върху случая, толкоз по-нервен станал. Накрая той достигнал точката си на шупване. Станал внезапно от стола си, измарширувал нервно до проферското бюро и захвърлил празните си листи върху него.

– Егати неуместния тест! – извикал възмутено Гошо. – По-голяма простотия от това няма по какъв начин да се измисли!

След тези думи Гошо се обърнал и тръгнал към изхода на залата. Професорът бил същински шокиран. Трябвало му известно време, с цел да пристигна на себе си. Но тъкмо преди Гошо да излезе от залата, професорът извикал към него:

– Ей, младежо, незабавно ми кажи името си!

Гошо се спрял, обърнал се, дръпнал крачола на панталона си нагоре и извикал към професора:

– Хайде в този момент, като си доста отворен, ми познай името де!

***

Легендарният ловджия

Млад публицист вземал изявление от възрастен 90-годишен именит ловджия. В края на изявлението журналистът го помолил да опише за най-страховитата преживелица, която му се е случвала в миналото през живота. Възрастният ловджия се замислил за миг, след което заразказвал:

– Веднъж преследвах един бенгалски тигър в индийската джунгла. Докато вървях напред и си проправях път през гъстата растителност, зад мен ме следваше локален носач-помощник, който ми носеше оръжието и боеприпасите. Изведнъж пред мен изскочи най-големият и най-страшният тигър, който в миналото съм виждал през живота си. Когато се обърнах обратно да си взема пушката, единственото нещо, което открих е, че носачът ми към този момент беше избягал. Когато още веднъж погледнах напред, видях по какъв начин големият звяр с мощен скок и пронизителен плач се хвърля към мен…. р-р-р-р-р-р – изръмжал с все мощ възрастният ловджия, тъй че да пресъздаде допустимо най-достоверно всеки самостоятелен подробност от страховитата преживелица.

След като запазил за няколко секунди безмълвие, той траял, само че този път към този момент с наяве стеснение в гласа:

– И колкото и да ми е неловко, би трябвало да ти кажа, че се изпуснах в гащите.

– Е, отчитайки събитията, били сте невъоръжен, големият заплашителен тигър, огромната заплаха от гибелта, не се тормозете! На всеки един може да се случи! – зауспокоявал го журналистът.

– Не бе, не тогава! Изпуснах се доскоро, когато изръмжах.

***

Историята за мъртвия заек

Един човек се прибрал у дома и заварил кучето си с домашния заек на съседа в уста. Заекът към този момент бил мъртъв, а съседът изпаднал в суматоха. Ужасен какво ще си намерения съседът, той внесъл мръсния, надъвкан от кучето заек в къщата, изкъпал го, изсушил го, сресал му козината с гребен и пъхнал назад в клетката в градината на съседа, надявайки се, че съседите ще си помислят, че е починал от естествена гибел.

Няколко дни по-късно съседът видял индивида и го попитал:

– Чу ли, че Бъни умря?

– Н-н-н-наистина ли? – престорил се на изумен индивидът. – Не знаех. И какво се е случило?

– Един ден просто го намерихме мъртъв в клетката му – въздъхнал тежко съседът, – след което го погребахме в градината. Ама да знаеш, че в действителност има ненормални хора. Един ден откакто го погребахме, някой го е изровил, изкъпал го е, сресал го е и го е пъхнал назад в клетката.

***

Възрастната жена в магазина

Една стара жена отишла го магазина, с цел да купи храна за кучето си. Когато пристигнал нейният ред на касата, продавачката й споделила:

– Съжалявам, госпожо, само че шефът на магазина дочул, че доста възрастни дами в недобро икономическо състояние си купуват храна за кучета, с цел да се хранят те самите с нея. Така че в този момент имаме политика – в случай че желаете да си купите храна за кучета, би трябвало да ми покажете кучето си.

Ядосана, дамата се прибрала у дома, взела със себе си кучето си и се върнала в магазина, където без никкви проблеми й продали храна за кучета.

След няколко дни старата жена още веднъж отишла до магазина, с цел да купи храна за котката си, само че още веднъж била скастрена от продавачката:

– Съжалявам, госпожо, само че шефът на магазина дочул, че доста възрастни дами в недобро икономическо състояние си купуват храна за котки, с цел да се хранят те самите с нея. Така че в този момент имаме политика – в случай че желаете да си купите храна за котки, би трябвало да ми покажете котката си.

Разстроена, дамата се прибрала у дома, взела със себе си котката си и се върнала в магазина, където без никкви проблеми й продали храна за котки.

След няколко дни старата жена още веднъж отишла до магазина, само че този път носела една кутия със себе си. Тя се запътила напряко към касата, поставила кутията пред продавачката и споделила:

– Моля, поставете си ръката в кутията.

– Какво има вътре? – попитала комплицирано продавачката.

– Просто си поставете ръката вътре, апелирам! – споделила старата жена.

– Не, вътре най-вероятно има нещо, което ще ме ухапе.

– Нищо нямa да ви ухапе, давам обещание.

Неохотно продавачката си сложила ръката в кутията, напипала нещо, извадила го на открито, с цел да види какво е и почнала да пищи. Ухилена до уши, старата жена попитала:

– А в този момент мога ли да си купя тоалетна хартия?